Четири въпроса в дебата за неравенството

Промяната в президентството няма да намали обема от време и енергия, което някои хора ще изразходват, обсъждайки въпроса за растящото неравенство между богати и бедни . Всъщност, аз очаквам да видя как подобни дебати стават все по-чести и по-напрегнати.

Писал съм доста статии и съм давал много речи, по въпросите, произлизащи от твърдението, че неравенството се влошава. Тези мои материали съдържат данни (които могат да бъдат намерени тук и тук), които навеждат на мисълта, че повечето от твърденията за растящото неравенство в доходите са грешни, преувеличени, или просто игнорират други доказателства.

Това, което искам да направя в тази статия е да се фокусирам върху въпросите, които трябва да бъдат зададени в такива дебати. По-конкретно, искам да повдигна четири въпроса, които трябва да бъдат в центъра на дискусиите за неравенство.

Първи въпрос: Дали говорим за неравенство или за бедност?

Доста често, тези две опорни точки се смесват в дискусиите за неравенство. Загрижените за неравенството,  започват да говорят за това колко лошо е положението при бедните хора. Едно от обясненията за това е следното: приема се, че растящото неравенство значи, че богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. По-конкретно, предполага се, че бедните стават по-бедни, защото богатите стават по-богати. Тоест, приема се, че икономиката е игра с отрицателна сума [където всяка печалба се компенсира с равностойна загуба].Така че ако някои са по-богати, това богатство трябва да е дошло от бедните.

Затова е нужно да се разчистят недоразуменията. Уверете се, че всеки говори за едно и също. Защото, ако говорим за бедността, доказателствата са неопровержими – както в световен мащаб, така в САЩ, абсолютната бедност е намаляла значително през последните 25 години.

Втори въпрос: Дали говорим за неравенство на доходи, богатство, или потребление?

Тези, които са загрижени за неравенството, често се лъкатушат между доходите и богатството. Дори и това добре известно видео прави така. То започва с представяне на данни за световното богатство, но на няколко места, включително и в една обширна дискусия върху определена графика, се има на предвид заплатите на хората. Това са доходи, а не богатство.

Богатството представлява сумата от нашите активи минус пасивите. С други думи – капитал. Дохода е нетна промяна в нашето богатство за даден период от време. Например, когато ни се плаща. Това е поток от пари към нас. Човек може да има голямо богатство, но да е с ниски доходи. Например, един по-възрастен човек, може да живее от спестявания, но да е с изцяло изплатен дом. От друга страна, някой може да има високи доходи и ниско финансово богатство. Това става, когато някой има голяма заплата, но я изхарчва веднага за потребителски стоки. Данните и следствията са различни в зависимост от това дали става дума за богатство или за доходи. Трябва да е ясно за какво говорим.

Неравенство при потреблението е третата възможност. Тук говорим за разликите между това, което богатите и бедните могат да позволят да си купят. Наличните данни показват, че неравенството при потреблението е много по-ниско, отколкото неравенството при доходите или при благосъстоянието, особено в САЩ. Домовете на американската бедна класа имат повечето от нещата които се наблюдават в богатите домове, като разликата е в тяхното качество.Тази разлика между богати и бедни по този признак е намаляла през последните няколко десетилетия. Това, което можем да си купуваме, е от голямо значение.

Трети въпрос: Какво ще кажете за мобилноста на доходите?

Загрижените за неравенството често спорят, с представата, че богатите, които стават все по-богати, и бедните, които стават все по-бедни, си остават едни и същи хора през годините. Те виждат твърденията, че 20-те процента с най-високи доходи имат по-голям дял от общия национален доход, отколкото са имали преди 30 години, а 20-те процента, които се намират в другия край на скалата, имат все по-малък дял. Имайки подобна информация, заключават, че тези, които са били богати преди 30 години са още по-богати днес и тези, които са били бедни, днес са още по-бедни.

Но това игнорира въпроса за мобилноста на доходите. Сравненията на две специфични години с пропаст от десетилетия между тях, са статични портрети на един динамичен процес. Това, което тези сравнения всъщност казват е, че „тези, които са били богати през годината Х, са имали Y% от националния доход, а други хора, които са били богати през годината Х+25 са имали Z% от националния доход.“ С други думи, домакинствата и хората, които съставят „богатите“ се променят всяка година. Същото е вярно за тези 20% в другия край на скалата.

Има обширен и спорен дебат сред икономистите относно това колко лесно може да бъде за тези, които са бедни, през дадена година, да имат по-високи доходи в по-късните години. Ясно е, обаче, че съществува такава мобилност на доходите.

Въпросът е, че не може да се говори за неравенство, без поне да се обсъди степента на мобилност. Ако това, което притеснява хората около неравенството е предположението, че бедните си остават бедни, или стават все по-бедни, тогава проучването на степента, в която това е наистина вярно, би било от съществено значение за дискусията.

Четвърти въпрос: Какви точно са проблемите, причинени от неравенството?

Ако сме изяснили позициите по първите три въпроса, си струва да се пита нещо подобно: Ако нивото на бедността намалява, и бедните имат приличен шанс да се измъкнат от нея, какво конкретно не е наред с (увеличаващото се) неравенство?

От моя опит, един чест отговор на този въпрос е, че дори бедните да стават по-богати, все по-голямото увеличение на благосъстоянието на богатите им дава нечестен достъп до политическия процес. Супер-богатите ще превърнат тяхната икономическа сила в политическа власт, често по начини, които включват преразпределение на ресурси за себе си и своите приятели.

Напълно основателно е да бъдем загрижени за такъв процес. Но забележете, че разговорът, едва доловимо, се е изместил от неравенството към проблемите с връзкарството (кронизма) и властта, която позволява на една държава да се ангажира с тези преразпределения. Има много начини да се атакува връзкарството и да се намали способността на богатите да превърнат богатството си в политическа власт, които не се свеждат до насилственото изземване и преразпределение на парите на богатите или до други държавни политики, които възникват като борба с това неравенство.

Хората, които са загрижени с тези неща, всъщност се оплакват от връзкарството (кронизма), а не от неравенството, само по себе си. Източникът на този проблем е преразпределителната сила на държавата, която може би ще придобие още по-голяма власт, ако много от тези, загрижени за неравенството, успеят да прокарат своите политики.

И накрая, дори и тези, които са скептични по отношение на аргументите направени от хора, засегнати от неравенството, могат да се съгласят, че в последните няколко десетилетия е налице известно преразпределение на богатство от бедните към богатите. Това става благодарение на правителствени политики, които са в полза на богатите, вместо на бедните.  Тук включвам всичко от паричните политики и финансови регулация, които наказват дребните вложители и малки банки, до професионалното лицензиране и законите за минимална заплата, които са пречка на бедните, да си намерят работа, до наредби и забрани за Uber, Lyft, Airbnb, и останалите така наречени услуги „споделена икономиката.“

Тези политики са проблематични, именно защото увеличават както неравенството така и бедността. Много по-интересна дискусия за неравенството би включвала каква е ролята на такива публични политики в създаването на това, което бихме могли да наречем увеличения на „отрицателната-сума“ в неравенството, в сравнение с  увеличенията на „положителната-сума“, които са характерна черта на голяма част от последните няколко десетилетия.

Читателите, интересуващи се от данните, могат да се консултират с двете статии, с линкове в самото начало на този текст. Но дори и без данни, това са четири въпроса които си струва да бъдат повдигнати в един разговор за неравенството, ако наистина искате да стигнете до същината на проблема и да убедите тези, загрижени за растящото неравенство да видят въпроса в различна светлина.

By Steven Horwitz

Превод: Здравко Баров

Оригинал на статията: ТУК