Месечен макроикономически монитор: Силен растеж в промишлеността, рязко ускорение на инфлацията

Акценти:

1. Данните индикират по-бърз растеж на българската икономика към края на 2016 г.
2. През декември производството в преработващата промишленост на годишна база нараства най-бързо от 2011 г. насам
3. Ръстът в промишления оборот достига най-високият темп за последните 21 месеца
4. Търговията на дребно расте със силен темп, стимулиран от коледните празници
5. Инфлацията в цените на потребителските си производствените стоки достига рекордни за последните три години нива
6. Бизнес климатът се подобрява в секторите на промишлеността и услугите

Във второто издание на нашия месечен макроикономически монитор (първото можете да прочетете тук) ще обърнем внимание на данните от Националният статистически институт за месец декември 2016 г., които бяха публикувани през последните няколко седмици. Някои ключови сектори бележат значително подобрение в своите нива на растеж, което е добър знак за нивото на растеж на българската икономика като цяло, докато същевременно нивото на ценова инфлация както при потребителските, така и при производствените стоки достига най-високите нива през последните няколко месеца. Освен това, след като НСИ публикува данните и за месец декември, можем да проследим тенденциите в различните сектори през цялата изминала година и да направим оценка на тяхната динамика.

Промишленото производство бележи силно подобрение

Отново започваме нашия анализ от календарно изгладените индекси на промишленото и строителното производство. От данните на НСИ се забелязва, че докато промишлеността претърпява една от най-продуктивните си години напоследък, в строителството ситуацията през изминалите 12 месеца е точно обратната. Промишленият сектор завърши 2016 г. на много позитивна нота, след като календарно изгладеният индекс на промишленото производство отбеляза ръст от 6.95% на годишна база през декември. Това е най-високото темпо на растеж в този индекс от Май 2014 г. насам.

Това подобрение в основния индекс се дължи най-вече на сериозното ускорение в темпото на растеж на производителността в преработващата промишленост, което скочи с над 5 процентни пункта до 9.59% през декември от 4.33% през ноември. Това е рекордно високо ниво за последните пет години – последният път когато производството в преработващата промишленост расте с по-бързи темпове е в началото на 2011 г. Като цяло 2016-та е добра година за промишления сектор, който отбелязва средно ниво на растеж от 2.67% на годишна база през периода януари-декември. Това ниво е малко под средното за 2015-та година (2.89%), но остава значително по-високо от тези отчетени през 2014-та и 2013-та.

Графика 1: Индекси на промишленото и строителното производство, календарно изгладени

Източник: НСИ

Обръщайки поглед към строителния сектор виждаме, че ситуацията там продължава да е доста по-неприятна от тази в промишлеността. Индексът на строителното производство спада с 9.70% на годишна база през декември, след като спадна с 4.09% през ноември. Индексът отбелязва спад на годишна база през всеки един месец от 2016 г., като през ноември нивото на този спад е най-ниско, а през октомври най-високо. Данните сочат, че строителството е единственият сектор, чиито принос към нивото на растеж на българската икономика е отрицателен към края на 2016 г.

Продължителният спад в строителното производство през изминалата година се дължи основно на забавените плащания по линия на еврофондовете, които са основен източник на финансиране за много строителни и инфраструктурни проекти. Следователно, отрицателната тенденция се очаква да се обърне през 2017, г. когато еврофинансирането ще бъде подновено. Строителният сектор е много зависим от държавно финансиране (особено в контекста на разрастващи се държавни инвестиции като програмата за енергийна ефективност), което не е добър знак за неговата дългосрочна устойчивост. Прекомерната зависимост от държавно финансиране води до това, че лобирането и корупционните практики изместват свободната конкуренция на пазара, което неизбежно причинява спад в качеството на строителното производство.

Графика 2: Индекс на промишления оборот, календарно изгладен

Източник: НСИ

На Графика 2 горе може да видим, че ускоряването на ръста в промишленото производство е съпроводено от ускоряване в ръста на промишления оборот. Индексът на промишления оборот нараства с 12.46% на годишна база през декември, което е най-високото темпо на растеж от март 2015 г. насам. И по отношение на оборота, основен фактор за подема през декември се оказва преработващата промишленост, чиито продажби нарастват със 16.40% на годишна база.

Този сериозен ръст в индекса на промишления оборот се дължи основно на големия подем в ръста на оборота на външния пазар (т.е. износа), но се забелязва, че продажбите във вътрешния пазар също нарастват със силен за последните години темп. Тяхното темпо на растеж се удвоява през декември спрямо ноември и достига 3.70% – най-високото ниво от март 2015 г. насам. Както споменахме в първото издание, ускоряването в ръста на промишления оборот стимулира продукцията, защото то означава покачване в търсенето на промишлени стоки, така че ръстът в индекса на производството в сектора е очаквано следствие от ръста в оборота. Данните от последните няколко месеца показват, че състоянието на промишления сектор към края на 2016 г. не само е добро, но и продължава да се подобрява все повече, което е добър знак за нивото на растеж на българската икономика.

Коледното потребление стимулира търговията на дребно

Ако насочим погледа си към търговията на дребно, при нея за разлика от промишления сектор се забелязва леко забавяне в темпото на растеж. Ръстът на търговията на дребно (без автомобили, мотоциклети и горива) на годишна база пада до 5.80% през декември. Този темп на растеж е по-нисък от този през ноември, но трябва да се отбележи, че остава по-висок от ръста през който и да е друг месец през 2016 г., което означава, че въпреки лекото забавяне, търговията на дребно завършва миналата година на добра нота, подобно на промишления сектор. На месечна база търговията на дребно без декември всъщност нараства с над 16% спрямо ноември, което е очаквано развитие с оглед на настъпването на коледните празници.

Графика 3: Индекс на търговията на дребно, календарно изгладен

Източник: НСИ

Забавянето в общия индекс на търговията на дребно се дължи на по-бавен ръст на всички големи категории стоки включени в индекса, с изключение на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия. Търговията на дребно на нехранителни стоки (вкл. горива) дори отбелязва лек спад от 0.63% на годишна база през декември, докато при търговията на дребно с нехранителни стоки с изключение на горивата темпото на ръст се забавя с над 4 процентни пункта. Само по себе си това забавяне в ръста на търговията на дребно не е повод за притеснение, освен ако не се превърне в дългосрочна тенденция.

Имайте предвид, че търговията на дребно (особено по отношение на някои стоки) сериозно се влияе от чисто сезонни фактори и допълнително забавяне на продажбите в сектора е вероятно в началото на 2017 г. с оглед на факта, че месеците след коледните празници обикновено са по-слаби от месеците непосредствено преди тях, което е напълно логична тенденция. Към края на всяка една година хората обикновено увеличават своето потребление поради празниците и поради факта, че вероятно са получили бонуси и премии за края на работната година, което съответно оказва позитивно влияние върху нивата на растеж на българската икономика. Като цяло 2016-та не е лоша година за сектора, със средно месечно темпо на растеж в търговията на требно от 3.96% на годишна база, но не е и особено забележителна в сравнение с предишни години. Това месечно темпо на растеж на годишна база е по-високо от средното за 2015 г. и 2013 г., но по-ниско от това през 2014 г. и 2012 г.

Ръстът на цените и кредитирането продължава да се ускорява

По отношение на ценовата динамика, през декември се забелязва сериозно ускоряване в инфлацията в индекса на цените на производител в промишлеността, а пък януари 2017 г. бележи значително ускоряване на ценовата инфлация на потребителските стоки. Индексът на потребителските цени нараства с 1.39% на годишна база през януари, което е най-високото темпо на инфлация от юни 2013 г. насам. Подобна е динамиката и при цените на производствените стоки, чиито индекс през декември бележи най-високия темп на инфлация от декември 2012 г.

Що се отнаса до ИПЦ, ускорението в инфлацията на основния индекс се дължи на по-висока инфлация в хранителните стоки, която се ускорява с над 2.5 процентни пункта до 3.79% през януари и инфлация от 1.20% в нехранителните стоки. Януари всъщност е първият месец от февруари 2013 г. насам през който цените на нехранителните стоки растат. Инфлацията на ИПЦ в България следва тенденцията в Еврозоната, но остава по-ниско от средното за паричния съюз, което според данните на Евростат е било 1.80% през януари. Що се отнася до индекса на цените на производител в промишлеността, инфлацията там се дължи основно на рязко ускорение в темпа на растеж на цените в преработващата промишленост, който достига 4.21% през декември, от 0.66% през ноември.

Графика 4: Индекс на потребителските цени, индекс на цените на производител в промишлеността, кредити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД

Източник: НСИ, БНБ

Нивото на отпуснатия кредит нараства спочти 1% на годишна база през декември, достигайки най-високия темп на растеж от октомври 2014 г. Както обяснихме в първото издание на макроикономическият монитор, в контекста на съвременната банкова система и влиянието, което централните банки оказват върху паричното предлагане чрез политика на ниски лихвени проценти и кредитна експанция, кредитирането е сред факторите с най-голямо влияние върху движението на цените в икономиката. Възходящата тенденция в нивото на отпуснатия кредит през последните няколко месеца дава тласък както на търсенето на крайни потребителски стоки, което бута индекса на потребителските цени нагоре, така и на по-дългосрочните инвестиции, което пък ускорява търсенето и съответно ценовата инфлация на производствените (капиталови) стоки.

Ускоряването на инфлацията на цените на производствените стоки би могло да се превърне в сериозен проблем за предприятията в промишления сектор по линия на техните капиталови разходи, ако се задържи като дългосрочна тенденция. При равни други условия ръстът на цените на капиталовите стоки в един момент би принудило предприятията да съкращават други видове разходи, като тези за труд например, и в някои случаи дори да преустановят своите планове за бъдещи инвестиции. Тези последствия от своя страна биха оказали отрицателен ефект върху пазара на труда. Освен това, нивото на инфлация при производствените стоки разбира се оказва влияние и върху динамиката на цените на крайните потребителски стоки. Инфлацията в цените на потребителски стоки пък от своя страна може да доведе до известно свиване на потреблението, ако нейното темпо продължи да се покачва през идните месеци. Това свиване би се изразило в по-малко продажби на дребно и съответно забавяне в ръста на активността в сектора.

Като цяло цените както на потребителските, така и на производствените стоки падат през по-голямата част от 2016 г., като единствено през последните няколко месеца на годината се забелязва обрат в тази дефлационна тенденция. Тази тенденция, особено по отношение на производствените стоки, беше до голяма степен повлияна от спада в цените на петрола и енергийните продукти като цяло през последните години. През 2016 г. цените на петрола се стабилизираха обаче и сега този ефект се обръща. При положение, че нивото на отпуснатия кредит както към домакинства, така и към предприятия отново расте на годишна база според данните на БНБ, цените както на потребителските стоки, така и на производствените ще продължат да растат. Политическата нестабилност в страната е един фактор, който обаче би могъл да окаже сериозно отрицателно влияние върху потреблението и инвестициите в бъдеще, но към момента изглежда това все още не се е случило. Не забравяйте, че по-високи нива на инфлация не означават задължително по-високи нива на растеж на българската икономика.

Бизнес климатът бележи леко подобрение 

Не на последно място разбира се е редно да обърнем внимание на мнението и очакванията на самите предприемачи изразено в индекса на бизнес климата на НСИ. Оценките на предприемачите по отношение на настоящото и бъдещото състояние на секторите, в които те оперират са един от най-надежните индикатори за това какви нива на растеж на българската икономика можем да очакваме. Напомняме, че през декември бизнес климатът се беше подобрил в два сектора – строителството и промишлеността, а в търговията на дребно и услугите се беше влошил. През януари картината леко се подобрява и забелязваме подобрение на бизнес климата в промишлеността и услугите, докато индекса на бизнес климата в търговията на дребно остава непроменен, а този в строителството бележи лек спад.

Графика 5: Бизнес тенденции по сектори

Източник: НСИ

Най-значителното подобрение в бизнес климата е отчетено в сектора на услугите, където индексът се покачва с 3.5 пункта и достига най-високото си ниво от миналият юни. Според проучването на НСИ това се дължи на подобрение в оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията в сектора, както и оптимистични оценки по отношение на настоящото и очакването търсене на услуги. От страна на факторите с неблагоприятно въздействие, конкуренцията в бранша измества на второ място затрудненията, свързани с несигурната икономическа среда. Повечето мениджъри очакват продажните цени в сектора да запазят своето равнище през следващите три месеца.

От секторът с най-значително подобрение в бизнес климата се обръщаме към този със значителното влошаване. Бизнес климатът в строителството се понижава с 1.2 пункта през януари основно поради влошаване на оценките на предприемачите по отношение на настоящото бизнес състояние на техните предприятия. Според тях осигуреността на производството с поръчки намалява спрямо октомври 2016 г., но пък същевременно с това очакванията им за бизнес състоянието и строителната активност на предприятията през следващите шест месеца се подобряват. Това вероятно се дължи на очакванията за подновени и по-високи нива на еврофинансиране през 2017 г., за което споменахме горе.

Няма какво много да се каже по отношение на бизнес климата в търговията на дребно и промишлеността. В търговията на дребно индексът остава на същото ниво като през декември, като очакванията на предприемачите в сектора по отношение на продажбите и поръчките през следващите три месеца остават резервирани основно поради несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Търговците също така прогнозират цените в сектора да останат непроменени през следващите три месеца (на месечна база). При промишленоста се забелязва леко покачване в бизнес климата от 0.9 пункта спрямо декември, поради по-оптимистичните очаквания за притока на нови поръчки и съответно производствена активност през следващите три месеца. Според мениджърите в сектора основни фактори, ограничаващи развитието на бизнеса са несигурната икономическа среда и недостига на работна сила, като през последния месец отрицателното влияние на тези два фактора се засилва.

 

Заключение

Като цяло 2016-та година е добра за сектори като промишленост и търговия на дребно, където се забелязва видимо ускорение в темпа на растеж през последните месеци на годината, докато производството в строителния сектор спада поради забавеното финансиране по линия на европейските структурни фондове. Потребителските и производствените цени следват дефлационна тенденция през по-голямата част от 2016 г., която обаче изглежда рязко се обръща в последните месеци. Имайте предвид, че твърде високите нива на инфлация могат да са заплаха за нивото на растеж на българската икономика.

Ако инфлацията продължи да се ускорява с подобни резки темпове през следващите месеци, това може да се отрази отрицателно както на промишлеността, така и на търговията на дребно, в първия случай по линия на по-високите производствени разходи, а във втория по линия на свиване на потреблението в отговор на поскъпването на стоките. Същевременно, нивото на отпуснат кредит продължава да расте с все по-бързи темпове, което е основен фактор и за покачването на нивата на ценова инфлация. Бизнес климатът като цяло е по-благоприятен през януари отколкото през декември, основно поради очаквания за по-високо търсене в секторите на услугите и промишлеността в краткосрочен план.