ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Призрак броди из българското политическо пространство напоследък. Призракът на уж преустановения проект АЕЦ Белене. Въпреки, че беше прекратен през 2012 г., както всеки, който е следял развитието на ситуацията през последните месеци знае, част от оборудването необходимо за конструкцията на новата атомна централа вече е на път към България, а на БАН дори беше възложена задача да анализира нуждата от централата.
Причината АЕЦ „Белене“ отново да се обсъжда като потенциален проект е фактът, че миналата година НЕК бе осъдена да заплати около 600 млн. евро за оборудване поръчано от руската компания „Атомстройекспорт“ за конструкцията на бъдещата атомна централа още през 2008 г. Плановете за изпълнение на проекта по-късно бяха преустановени и първото правителство на ГЕРБ реши да не се заема с изграждането на АЕЦ Белене…или поне такива индикации даде тогава. След решението на арбитража миналата година ситуацията обаче започна да се променя – драстично. БСП подновиха своите искания проектът да бъде подновен, а от вече бившия кабинет на ГЕРБ дори чухме да се говори за привличане на потенциални инвеститори и изграждането на АЕЦ Белене на „пазарна основа“ .Самият премиер Борисов се изказа в подкрепа на изграждането на централата.
Изграждането на АЕЦ Белене на напълно пазарен принцип е фантазия
Първо трябва да сме наясно, че реализирането на проект като АЕЦ „Белене“ на напълно пазарна основа е илюзия. Реализирането на мащабен ядрено-енергиен проект, където и да е, на напълно пазарна основа в наши дни е почти невъзможно по технологични и икономически причини. Частните инвеститори в енергетиката обикновено избягват ядрените проекти, защото изграждането на една ядрена централа изисква първоначална инвестиция много пъти по-висока от тази за изграждането на една термична (или друг вид) електроцентрала и разбира се отнема много повече време, за да бъде завършена, което води до това, че съответните държавни власти решават да „подпомогнат“ подобни инвестиции по един или друг начин.
Интересен факт е, че в десетилетията след зараждането на ядрената енергия като енергиен източник, разходите необходими за изграждането на ядрени централи не са паднали, а дори са се покачили. Първоначалните прогнози за крайните разходи за изграждането и поддръжката на ядрени електроцентрали много често значително подценяват реалните. Подобни грешки в прогнозите имат много по-лоши финансови последици за инвеститорите в ядрени, отколкото алтернативни електроцентрали, поради много по-високата първоначална инвестиция необходима за тяхната конструкция. Поради тези фактори, които правят инвестициите в ядрена енергия много рискови за частни инвеститори, било то чрез субсидии, било то чрез данъчни преференции, ядрената енергетика навсякъде по света се ползва със силна държавна подкрепа по един или друг начин.
Цената за българския данъкоплатец ще е астрономична
Където има силна държавна намеса, има и корупция, некачествени инвестиции и злоупотреби с парите на данъкоплатците – с подобни практики в България сме запознати твърде добре. Но дори да допуснем пълната липса на корупция и прахосването на финансов ресурс, разходите по проекта си остават колосални. Всички изчисления сочат, че само построяването на АЕЦ Белене ще струва над 20 млрд. лв., (по изчисления на ИПИ от 2011 г. проектът би струвал 11,66 млрд. евро) като това не включва бъдещите разходи за експлоатация на централата. Тези пари по всяка вероятност ще трябва да бъдат извадени от джоба на българския данъкоплатец, който вече на практика плати над 1 млрд. лв. под формата на „държавна помощ“ към НЕК за закупуването на оборудването, заплащането за което бе обект на арбитражното решение.
Дори да бъде намерен частен инвеститор Белене, данъкоплатците пак ще понесат основна част от финансовата тежест, понеже по закон заместващи мощности и инфраструктурата необходима за изграждането на една ядрена централа де факто могат да се изградят само от държавата.
Във всеки случай, рестартирането на проекта АЕЦ „Белене“ със сигурност би оказало силно отрицателен ефект върху състоянието на държавния фиск, което разбира се ще излезе през носа на данъкоплатците, а не на политиците, които лобират за реализирането на проекта. Но дори абстрахирайки се от огромната цена на проекта и начина, по който той ще бъде финансиран, ключовият въпрос, който трябва да си зададем, е каква е въобще необходимостта от АЕЦ „Белене“? Нуждае ли се българският енергиен пазар от изграждането на още една атомна централа? Отговорът е категорично „не“.
Освен всичко, проектът е и напълно ненужен
Преди няколко дни Европейската комисия публикува доклад за динамиката на потреблението на електроенергия в страните членки на ЕС от 1990 г. до 2015-та. В рамките на тези 25 години потреблението на електроенергия в България е спаднало с общо 33%, а в рамките на периода 2005-2015 г., с 6.5%. Според прогноза на Българската стопанска камара от края на 2014 г., тази тенденция на спадащо потребление на електроенергия ще се задържи до поне 2025 г.
В този контекст е пълна мистерия защо изграждането на нова атомна централа дори би хрумнало на когото и да било. В При спадащо потребление изграждането на АЕЦ „Белене“ най-вероятно би довело до фалит на НЕК в дългосрочен план. Енергията, която АЕЦ Белене би произвеждала, просто няма да има от кого да бъде изкупена на цена достатъчно висока, за да компенсира разходите по първоначалната инвестиция и поддръжка на централата.
А дори и да допуснем, че от допълнително производство на електроенергия (ще) има нужда в един момент, защо тази нужда трябва да бъде задоволена именно чрез изграждането на нови ядрени мощности, което е един от най-скъпите възможни варианти? В България има две термични електроцентрали, една в Русе и една във Варна, които в момента не функционират, но биха могли.
Причината да не функционират е, че оперират на въглища, а според политиката на ЕС използването на въглища за генерирането на електроенергия трябва постепенно да се минимизира и да се премине към „по-чисти“ за околната среда енергийни източници. Това само по себе си не е пречка обаче, защото двете електроцентрали могат да бъдат преоборудвани да работят с газ, който е „по-зелен“ източник на енергия от въглищата. Това може да се случи на цена десетки пъти по-ниска от цената на АЕЦ „Белене“ – в рамките на няколкостотин милиона лева.
Защо тогава сериозно се обсъжда?
Накратко, проектът АЕЦ Белене не само е прекалено скъп, но и прекалено излишен за нуждите на българския пазар на електроенергия, а дори и да не беше ненужен, не е като да няма много по-евтини алтернативи за задоволяване на такива нужди. В отсъствието на каквито и да било сериозни аргументи в подкрепа на проекта, няма как да не достигнем първоначалното заключение на премиера Борисов от 2010 г., че АЕЦ Белене не е нищо друго освен „висша форма на корупция“.
Но харесва ли ни или не, този проект тихомълком се превърна в един от основните залози на идните парламентарни избори през март. С оглед на неговият мащаб казусът с бъдещето на Белене всъщност може да се окаже най-важният залог на тези избори, въпреки, че фокусът на предизборните програми на партиите не е върху него.
Опасността се крие в това, че и двете партии с най-голям шанс да спечелят изборите, ГЕРБ и БСП, напоследък открито подкрепят изграждането на АЕЦ „Белене“. Единственото разногласие е нивото на държавно участие в осъществяването на проекта – детайл по който най-вероятно ще се стигне до компромис в полза на БСП, които настояват за високо държавно участие, с оглед на подобрената им електорална позиция и влошаването на тази на ГЕРБ.
Накратко, ако БСП спечелят изборите – изграждането на АЕЦ Белене като държавен проект е сигурно. Ако пък ГЕРБ спечелят изборите – изграждането на АЕЦ Белене като държавен проект е вероятно. А това не вещае нищо добро за българския данъкоплатец.
