Предизборни увещания: БСП надцака основния си конкурент

 

Следващият материал цели да разгледа програмите на двете основни партии в следващите парламентарни избори – БСП и ГЕРБ. Основа за това е дебат, организиран от „Нова телевизия“, както и публикуваните на сайтовете им програми. Материалът се концентрира върху икономическите им аспекти и още повече, последствията им върху фиска.

Първият дебат от изправи основните конкуренти за властта в 44-тото Народно събрание. От страната на БСП застана бившият министър на икономиката от кабинета „Орешарски“ и автор на предизборната програма на партията Драгомир Стойнев. Подиумът с него сподели доскорошният министър на финансите Владислав Горанов, а учудващо за сблъсъците между двете партии, дебатът започна с консенсус.

Страните се обединиха около тезата, че икономиката следва да е водеща за ръста на доходите. Последните са и основен акцент за предстоящите избори, а от ГЕРБ изчисляват, че средната заплата ще нарасне с 50% до 1 500лв. в рамките на един техен мандат (през декември тя прекоси 1000 лв. по данни на НСИ). Стойнев обаче  сметна, че това не е сериозно обещание, тъй като според него това е един вид „органичен“ растеж или иначе речено, осъществен без инвазивна държавна политика.

 

Привидно единодушие

 

Програмата на БСП потвърждава възмущението на Стойнев, като тя е изпъстрена с антипазарни тези. Според левицата икономиката се нуждае от „стратегическо прогнозиране и програмиране на държавно равнище“. Партията се връща към корените си като ще преследва оздравяване на предприятията с мажоритарен контрол на държавата, което да донесе и приходи в бюджета.

Те ще са повече от нужни, тъй като фискът определено ще е под напрежение при хипотетично червено правителство. Ще бъде учреден  фонд за дялови инвестиции със звучното име „Индустрия“ и капацитет от 500 млн. лв., фонд „Иновации“ със 150 млн. лв., а капиталът на „Българска агенция експортно застраховане“ (БАЕЗ) ще бъде увеличен с 2 млрд. лв. за сметка на данъкоплатеца, 51 пъти активите на дружеството към края на 2015г. Собственият капитал на компанията е 15.71 млн. лв. след покриване на загубите, което значи, че ще нарасне 133 пъти. БАЕЗ предлага стандартните застраховки при износ на по-ниска цена от пазарната, като прехвърля риска от предприемача директно върху държавата.

 

Бюджет под напрежение

 

В случай, че тези разходи не са достатъчни на фона на растящия бюджет, БСП смята да отвори други две черни дупки в него – АЕЦ „Белене“  и БДЖ без да се ангажира с конкретни цифри. Докато цената на завършването на атомната електроцентрала е енигма за финансистите, рекапитализирането на железниците има конкретни измерения. Натрупаните загуби вероятно ще достигнат 380 млн. лв. към рая на 2016г., а държавата ще е и гарант и по задълженията на холдинга в период от 2 години, пише още в програмата. Общо заемите на железниците са над 610 млн. лв. в последния отчет от 2015г. и превишават собствения капитал  близо 27 пъти.

Харчовете не спират до тук. Социалистите ще преразпределят 6% от БВП на страната държавно образование и наука  (около 4% в момента), а до 1% ще нараснат и разноските за култура. Заедно с готвените от БСП  социални придобивки, набъбването на разходната част на бюджета не може да бъде предвидено. Стойнев не даде по-конкретни разчети, ако такива има изготвени, по време на дебата, но с оглед на изброеното по-горе, можем да очакваме или ръст на публичния дълг и/или на данъчното бреме при следващо червено правителство.

От страна на ГЕРБ перо „Икономика“ е най-краткото в програмата на партията. Вниманието е концентрирано в две насоки – „премахване на административната тежест за бизнеса“ и „подкрепа за развитие на икономически зони.“ Първата мярка се концентрира върху прехвърлянето на бюрократичното бреме върху държавата, а втората цели да разпространи модела на „Тракия-икономическа зона” извън Пловдив чрез изграждането на инфраструктура.

 

Каквото не се получава с пари става с повече пари

 

Партията на Бойко Борисов не възнамерява да остане напълно длъжна на противниците си, като предвижда удвояване на учителските заплата (средното възнаграждение в образованието е 1046 лв. към декември 2016г.). Мярката, по думи на Горанов, цели подобряване на публичното образование, което да “движи икономиката и съответно средната работната заплата”. Бюджетните разходи за образование ще растат и при ГЕРБ, но без предварително заявен темп. Тук партията изпреварва противника си, който за един мандат вижда учителските възнаграждения в държавната система 40% по-високи.

Що се отнася до минималната работна заплата, ГЕРБ си поставя цел тя да се повиши с 40% до 650 лв. до края на евентуален мандат. От БСП обаче смятат, че тя трябва да се движи успоредно с ръста на средната, като по-този начин да не изостава, което ще повиши разходите за труд в частния и публичния сектор.

 

По въпросите на социалната политика

 

Деликатният въпрос с пенсионната система, учудващо, е засегнат съвсем бегло и в двете програми. БСП загатва, че ще „преизчисли пенсиите и намали разликите между стари и новоотпуснати такива“. В каква посока ще се случи това и до каква степен, не стана предмет на дискусия. От ГЕРБ се придържат към постепенния ръст , става ясно от програмата, като от 1 юни пенсиите ще се повишат с 2.4%.

Столетницата освен да повишава, възнамерява и да атакува доходите на гражданите. Тя готви „изход от „плоския“ данък“, който започва с 20% данък върху доходите на изкарващите над 120 хил. лв. годишно. Противниците от ГЕРБ пък са за запазване на единната ставка.