И гората няма да се чуди защо с такива „десни“, идват левите на власт

Или историята как пишман-десните български партии взеха страната на богатите курорти срещу бедните общини

 

МОСВ официално обяви, че еко-оценка не е правена никога на план за управление на български природен или национален парк. Тук говорим за външна еко-оценка, тъй като обстойна и подробна екологична оценка има всеки проектоплан за управление на парк и тя е основен елемент от плана. Стана също ясно, че всеки опит за изграждане на обект от дирекцията на парка или друг субект ще подлежи на отделна еко-оценка и ОВОС, както и че новият план за управление на парк Пирин забранява всякакво изграждане на ски инфраструктура извън съществуващата зона. Различното е по-голямата туристическа зона в парк Пирин, разбиваща съществуващия 13 години регионален монопол на Банско като курорт.

Въпреки всички тези неоспорими факти, по рационално необясними причини Да, България/Зелените и Нова Република организираха протест срещу МОСВ, изисквайки да не се приема новият план и старият да продължи да действа. Така щяла да се опази природата и въпреки че новият план не предвижда никакъв втори лифт*, той нямало да се строи….

В крайна сметка, министърът клекна и признавайки, че нарушава закона**, реши да прави еко-оценка на план, в който няма нито един обект. Само по себе си това не е проблем, но всяка стъпка от процедурата ще се обжалва „за спорта“ и реално се добавят 2-3 години към и без това абсурдно дългата, около и над 10-годишна процедура по приемане на нов 10-годишен план (т.е. той ще изтича, още преди да е приет).

Време е, обаче, да си кажем истината в очите – природата в Пирин и като цяло в България няма проблем не просто с втори, ами и с трети, че даже и с четвърти лифт. Тя има проблем с монопола на Банско в пиринско и с монополите на Боровец и Пампорово в Рила и Родопите.

 

Откъде дойдоха регионалните монополи?

 

Историята на българските курорти е дълга и сложна, но към днешна дата виждаме ясно три регионални монопола – Банско в Пирин, Боровец в Рила и Пампорово в Родопите. Трите курорта и бизнесите в тях си вървят добре и не трябва да се заблуждавате по откъслечното пищене тук и там, че нещата били зле. Както с всеки монопол, хич не ги жалете – туристите и цените растат непрекъснато.

Монополите на Банско и Боровец са директна функция от плановете за управление на парковете Пирин и Рила. За разлика от развитите западни държави, у нас парковете са чертани по комунистически – с пергела и върху картата. Тоест, местата за туризъм не са обособени предварително, а много от ценната природа пък изобщо не влиза в парка, тъй като пергелът не е стигнал до нея. В крайна сметка, двата региона и целия туризъм в тях се оказват управлявани от планове за управление на национални паркове, които необяснимо дават монопол на двата курорта и налагат тотални забрани за всякакви туристически дейности извън тях.

Логичното се случва – целият туристопоток в Рила и Пирин се налива в Боровец и Банско, което дава стимул на предприемачите да строят именно там. Кметовете на общините не вземат мерки с общи устройствени планове, строи се на парче и така днес имаме най-малкото естетически проблеми с разпределението на хотелските бази.

Странното в цялата ситуация е, че старите планове за управление на двата парка са писани от експерти на Зелените и техните НПО-та. Как и защо „еколозите“ са създали тези монополи и са започнали верижната реакция довела до презастрояването на курортите остава въпрос без очевиден отговор. Но това е безспорен исторически факт към днешна дата, макар и удобно премълчаван и дори целенасочено крит.

Ситуацията в Пампорово е доста по-различна. Както казахме, парковете в България са създавани и разчертавани по комунистически прийом и незнайно защо, най-мистичната българска планина Родопите се оказва без такива защитени територии. Пампорово продължава да се развива като добър зимен курорт, но всеки опит за конкуренция в региона се проваля. Факт е, че доста от тези провали са следствие на намеса на централната или съдебната власт, така че тук опазването на „пампоровия“ монопол си клони към добрия стар български корупционен модел – аз правя бизнес, батко-политик ме пази от конкуренцията.

 

Защо природата страда?

 

Интересното е, че природата страда не от монопола, а от липсата на конкуренция. Колкото и еднакво да звучат двете неща, в този казус те са различни.

Ако погледнете интерактивната карта за горския фонд по света GlobalForestWatch, ще видите, че нито един от трите курорта няма реален проблем със загубата на гори. В новия план за управление на парк Пирин е извършена инвентаризация на горския фонд и е установено нетно увеличение от 20 000 декара за 10 години. Тоест, естествено и изкуствено засадените гори надвишават изсечените (по всякаква причина) с 20 000 декара. Само за сравнение, това е 20 пъти повече от площта на обектите в ски зона Банско, като уточнявам, че за изграждането на повечето изобщо не е имало нужда от премахване на дървета.

Получава се много прост и добре известен в икономиката ефект – икономическото развитие вади хората от трудо- и ресурсно-интензивните сектори и те преминават към услугите и индустрията. Преведено на по-прост език, когато хората са бедни, те се издържат чрез екстензивно (изискващо много земя) земеделие, дърводобив, дървопреработване, животновъдство – все дейности, които са бич за състоянието и размера на гората. Когато извадиш хората от бедността, те започват да се занимават с други неща – туризъм, ресторантьорство, лека промишленост, т.н.

Ако местните около Банско, Пампорово и Боровец си бяха останали бедни като мишки, за последните 15 години щяха да са изгризали цялата гора. Така, както бедните общини в региона около трите големи курорта правят, както бедните общини в Централен Балкан правят, както бедните общини в Западна Стара планина правят, както бедните общини в странджанско и около Бургас правят (дали е съвпадение, че те често се управляват от кметове с турски имена, е друг въпрос).

Или накратко казано, когато струпаш целия туристопоток в три големи курорта, ти лишаваш околните общини от възможност за поминък. От една страна това ражда излишно презастрояване в големите курорти с определени свои отрицателни ефекти, но от друга страна генерира бедност в останалия регион и оставя единствено опциите за препитание, които унищожават природата.

 

Не втори лифт е проблемът, а монополът и липсата на конкуренция, десни глупако

 

Десните партии в България (вкл. ГЕРБ) се съюзиха със Зелените, за да ни убеждават през последните десет години, че единственият проблем на българския горски фонд е премахването на няколкостотин дървета за някакъв митичен втори лифт на Банско. Втори лифт, който никой така и не е видял или разчертал, камоли тръгнал да разрешава – хеле пък да строи.

Но дори да допуснем, че този втори лифт ще мине през особено гъста гора, нужната дървесина за премахването му ще е поне 150 пъти по-малко от изсичаната незаконно дървесина в България всяка година и 5 пъти по-малко от от годишния естествен приръст на гората в парк Пирин. Та смея да кажа, че за природата не са й проблемни вторите и третите лифтове, без значение дали са в Банско, Боровец или строящият се сега гигантски лифт в Пампорово.

Проблемът на българската природа са оставените в мизерия бедни общини в планинските и полупланинските райони, които са без опции за поминък, освен дърводобив (законен или не), дървопреработване, земеделие и животновъдство в дребен и особено вреден за гората мащаб.

Напълно необяснимо е защо именно десните партии в България не искат да говорят за този проблем, тъй като той съответства изцяло на тяхната (предполагаема) идеология – пазарна икономика, конкуренция, демонополизация, ясна собственост на природните и други активи. Десните партии би трябвало да са тези, които да кажат, че е нужно да се разбие монополът на трите големи курорта и да бъде позволено на околните да правят туризъм (пък бил той и не ски туризъм) и да се измъкнат не само от бедността, но и от мъртвешката хватка на кметовете с турски имена и тяхната етническа партия. Така хем ще се спре по естествен път презастрояването в невралгичните точки, хем ще се спре и унищожението на горския фонд, генерирано от бедност и мизерия.

Вместо това, българските „десни“ се занимават с отклоняване на внимание по статистически незначими за гората въпроси като тримесечен скандал дали 11 бора са пораснали достатъчно накриво над ски писта, че да бъдат отсечени или пък със замазване на очите на избирателя с безкрайни комисии и проверки, които нито откриват нещо нередно, нито произвеждат нещо полезно. Представете си как изглеждат тези абсурди през очите на човек в провинцията, който (като мен) е виждал как бедни хора добиват дървесина в РЕЗЕРВАТ с пълното съзнание на местния „десен“ депутат…

Та, казано накратко, даже и гората няма да се чуди защо с такива „десни“ ще ни дойдат левите на власт.

 

*Кметът на Банско изглежда също не е чел новия план за парк Пирин и наговори пълни глупости в интервюто си по Нова Телевизия.

**Към 12:00 на следващия ден, МОСВ все още не е предприело никакви юридически стъпки по отмяна на решението си, вероятно осъзнавайки, че те са незаконосъобразни и е възможно да понесат отговорност за тях.