Какво обещават партиите в здравеопазването?

Здравеопазването е крайъгълен камък в предизборните обещания на политическите партии в България. Това е една от темите, с които се спекулира най-много, що се отнася до реформи, развитие и подобряване на текущото състояние. Не е случайно, че постът на Министър в здравното ведомство може да се сравни с електрически стол. В последно време единствено Петър Москов се задържа за малко повече от 2 години. Именно защото темата е толкова важна, си струва да отделим време, за да видим какво предлагат различните политически сили.

Какви са проблемите на здравната система в България?

1. Монополът на НЗОК продължава да бъде проблем както за ефективността на системата в аспект на покритие и качество, така и за държавния бюджет – респективно за джоба на данъкоплатеца. В следствие на монопола се оформят порочни практики като кражби чрез направления, предписване на скъпи медикаменти и слаб контрол върху публичния финансов ресурс за здраве.
2. Извънболничната помощ е недофинансирана за сметка на болничната. Това създава предпоставки за лечение на заболяването, когато то вече е в напреднал стадий (цената на лечението е висока), вместо чрез превенция, за да бъде пресечено отрано (цената на лечението е по-ниска).
3. Лекарствената политика на държавата води до това да има високо доплащане за медикамент от страна на пациента – между 50% и 55%, което създава чувство, че лекарствата в България са скъпи, докато всъщност са най-евтините в цяла Европа. Същевременно, държавата не води достатъчно адекватна про-генерична и икономически ефективна политика.
4. Част от държавните болници са изпаднали в несъстоятелност поради фактори като лошо финансово управление, недостатъчен капацитет, а също така и нагласени обществени поръчки. Тук може да дадем пример с бюджета на Военномедицинска Академия (ВМА), който се актуализира ежегодно по няколко пъти. Данните сочат, че през 2010 той е актуализиран 34 пъти и от 64 млн. лв. набъбва до 101 млн. лв. до края на 2010. ВМА е само нагледен пример за това що за фалирали мастодонти има сред болничните заведения. Другият пример с ВМА е от 2016, когато през обществени поръчки са закупени легла на цена за единична бройка 7000 лв. , етажерки, струващи 1776 лв. за метър и пластмасови столове на цена за единична бройка – 700 лв.
5. Здравната система е останала в ХХ-ти век по отношение на дигитализацията, а нуждата от електронно управление е належаща. Електронното здравеопазване е ключов фактор за оптимизация на административния капацитет, по-добро проследяване на паричния поток между различните здравни институции и контрол върху дейността на медицинските специалисти.

Какво предлагат политическите партии в своите предизборни програми спрямо гореизброените проблеми?

Факт е, че от видяното през годините като реформи в здравната система не може да се каже, че някоя от горепосочените партии е направила нещо значимo. По-скоро здравеопазването е на самотек от 2001 г. насам, а ежегодно всяка партия спекулира с проблемите в здравната система като представя идеи за нейното „оправяне“. Остава да  видим, дали поне малка част от гореизброените мерки ще се сбъднат, естествено в зависимост от това кой дойде на власт. Това, което се забелязва обаче е, че при евентуална коалиция между ГЕРБ и Реформаторски блок – демонополизацията на НЗОК ще остане на заден план. Ако говорим за коалиция между БСП и ДПС – отново основният проблем с демонополизацията остава на заден план, тъй като БСП не биха подкрепили пазарни мерки в сферата на здравеопазването. Ако Нова Република и Да, България влязат в Народното събрание, то те могат да бъдат единствено опозиция без особено силна подкрепа, тъй като предизборно са се борили и конфронтирали с другите четири политически формации, посочени горе.

Дали ще има реални реформи в здравеопазването? Остава да видим! Бъдете разумни на 26ти март!

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!