Избори 2017: Оценка на партийните програми

Във връзка с предстоящите парламентарни избори от ЕКИП решихме да оценим предизборните партийни програми на някои от по-важните играчи. Избрахме традиционните големи партии заедно с повечето от по-малките партии, които според социологическите проучвания имат шанс да прескочат 1%-овата бариера, която им дава право на държавна субсидия.

С оглед на профила на читателите на ЕКИП, фокусирахме нашето внимание основно върху програмите на политически формации, които се причисляват към „дясното“ в политическия спектър. Държим изрично да подчертаем, че този анализ и оценка на предизборните програми по никакъв начин не представлява каквато и да е политическа предизборна агитация. Този анализ е оценка, според критериите на неговите автори, но не и препоръка.

 

 

Методология

Създаването на обективни критерии за оценка на нещо толкова комплексно като предизборна програма на една партия, не е никак лесна задача. В този ред на мисли не твърдим, че нашият метод е най-точният или най-„научният“. Тъй като оценката на отделните политики в една програма много трудно може да бъде обективизирана, ние заложихме на следния подход: трима от нашите автори – Петър Каразапрянов, Георги Вулджев и Калоян Правов, независимо един от друг оцениха програмите на избраните партии по стриктна точкова система.

Всяка програма беше разделена на 13 категории – Обществен ред и сигурност, Енергетика, Правосъдие и антикорупция, Отбрана, Външна политика, Икономика (което включва и фискалната политика на всяка партия), Регионална политика и еврофондове, Социална система, Образование и наука, Здравеопазване, Екология и транспорт, Земеделие и Култура. Всяка партия получи определен брой точки за всяка категория, според оценката на нашите автори за качеството на заложените във всяка една програма политики в съответната категория.

За положителна политика се приема всяка политика, която би довела до:

1. Съкращаване на държавната роля и намеса във всеки един сектор, по линия както на разходите, така и на регулациите, което би стимулирало частното предприемачество и позволило на пазарния процес да доведе до по-ефикасно и устойчиво развитие на българската икономика.
2. По-ниски и/или по-оптимизирани държавни разходи. Намаляването и оптимизацията премахва  отрицателния ефект, който твърде разплутият публичен сектор има върху частните инвестиции и съответно устойчивото развитие на всеки един сектор на българската икономика.
3. Данъчна и фискална политика, която би оставила повече ресурс в ръцете на българските граждани и съответно би стимулирало по-високи нива на потребление, спестявания, инвестиции и съответно икономически растеж.
4. По-добро качество на защитата на частната собственост и повече личната свобода за гражданите посредством задълбочена реформа в съдебната система, ограничаване на корупцията и елиминирането на ненужни законови ограничения, включително за т.нар. „престъпления без жертва“.

За отрицателна политика се приема всяка политика, която би довела до обратните на гореописаните резултати:

1. Повече държавна намеса посредством държавни разходи, регулации, данъци и т.н., което би задушило развитието на частния сектор и ръста на продуктивността на българската икономика в дългосрочен план.
2. По-ниско качество на съдебната система и по-слаба защита на частната собственост и личната свобода на гражданите от посегателства както от страна на техните съграждани, така и на държавните власти.

Ако някоя партия не е публикувала предложения за политики в дадена област, сме поставили негативна оценка. Липсата на желание или идеи за реформи в област, която има нужда от реформи (а реално политиката на държавата има нужда от реформи във всяка една сфера) несъмнено е лоша политика.

Накрая осреднихме оценките на тримата оценяващи и ги конвертирахме в оценки по шестобалната скала, които сега представяме графично. Някои политически формации като ДОСТ и Обединени патриоти не бяха публикували на своите сайтове предизборни програми (ако имат такива) към момента на оценяването. Поради тази причина сме им поставили „служебна двойка“, тъй като смятаме, че не е приемливо 2 седмици преди изборите политически субект, който има претенциите да бъде представен в Парламента, да няма публикувана ясно структурирана програма.

Какво показват резултатите от оценката на тазгодишните партийни програми?

Първият извод, който човек би направил, гледайки резултатите, е че отличници няма. Нито една партия не предлага последователна политическа програма в духа на пазарната икономика и личната свобода, която би стимулирала икономическото и социално развитие на България в строго положителна посока.

Желанието за повече държавен интервенционизъм е доминиращ както сред традиционно левите формации, така и сред „десницата“, била тя стара или нова. По изключение в отделни категории при някои партии се срещат положителни политики, но те са по-скоро изключения и съответно крайно недостатъчни, за да окажат сериозно влияние върху общата оценка, която при всяка една партия е крайно незадоволителна.

Според средноаритметичния резултат от оценките поставени от нашите автори, програмата на „Нова Република“ се нарежда на първо място по цялостно качество на предложенията включени в нея. Това не означава, че НР постигат най-висок резултат по качество на предложенията във всеки един сектор, а само, че качеството на програмата им като цяло е сравнително най-високо, според средноаритметичния резултат на оценките на нашите автори. Това не означава, че програмата им е „добра“ в абсолютен план, а по-скоро, че е най-малко лошата на фона на всички останали. Това е отнася и за програмите, които се нареждат непосредствено след тази на НР – тези на коалицията „Реформаторски Блок“ – „Глас Народен“ (от сега нататък за по-кратко просто „Реформаторски Блок“) и коалиция „Да, България“.

Най-лоши са резултатите на партиите в секторите „Образование“, „Култура“ и „Екология и транспорт“. По отношение на първите два нито една партия няма ясно структурирана визия за това как може да се подобри състоянието на конкретния сектор, като единствено се обещават популистки харчове с неясна цел. Крайно разочароващо е, че нито една партия не дава каквито и да е сериозни заявки за провеждането на структурна реформа и демонополизацията на образователната система.

По отношение на сектор „Екология и транспорт“ като може би единствен позитив може да се изтъкне факта, че е масова подкрепата сред партиите за въвеждането на тол система по магистралите, но отвъд това визията на политиците за развитието и подобрението на качествата на пътната инфраструктура в страната е изключително бедна и в много случаи контрапродуктивна. В екологията пък при повечето партии се върви експлицитно към „зелени“ популистки политики с цел ограничаване на предприемачеството в сектори като туризма чрез повече ненужни регулации, които биха навредили на икономическото развитие и конкурентноспособността на страната.

Единствено в секторите „Икономика“, „Енергетика“ и „Правосъдие“ в някои партийни програми се намират ясно позитивни предложения. Интересно е, че по отношение на правосъдието предложенията на повечето партии изглеждат сравнително задоволителни, поне на хартия. Най-ясно структурираната и подробна програма за положителна реформа в този сектор обаче има формацията „Да, България“ и тя съответно получава най-висока оценка в този сектор.

По отношение на икономиката и енергетиката, до известна степен напълно очаквано, най-много се отличават „Реформаторски Блок“ и „Нова Република“. И двете партии предлагат сваляне на данъци, дерегулация, децентрализация и ограничаване на държавните харчове – все политики, които в дългосрочен план биха имали позитивен ефект върху икономическият растеж на страната.

РБ като цяло представят най-качествените предложения по отношение на икономическа и енергийна политика. Това което отличава програмата на РБ най-много в тези сектори в сравнение с останалите са предложенията за плоско съкращаване на ставката по ДДС, най-сериозното увеличение на прага за регистрация по данъка, както и най-силните зявки за цялостна дерегулация и за либерализация на ключови сектори в българската икономика по линия на приватизацията на БФБ и премахването на монополния модел „НЕК – единствен купувач“ в енергетиката.

Напомняме, че това, че една партия в своята програма е заложила добри предложения за реформа в даден сектор в не означава задължително, че те ще бъдат изпълнени. Оценките, които ние представяме са само на заявените намерения на политическите формации в предизборния контекст. Техните реални действия в парламента са съвсем друга тема.

 

 

Приложение: Индивидуални оценки

В приложението долу можете да разгледате как всеки един от авторите, участвали в изготвянето на цялостния анализ, индивидуално е оценил програмата на всяка от горепосочените политически формации. След таблицата можете да прочетете и обосновките на всеки един автор за неговите оценки.

 

Георги Вулджев

На тези избори нито една партийна програма не заслужава да получи оценка пълен „Добър – 4“. Основни и масови проблеми на предизборните програми на партиите са популистките обещания за мащабно разширяване на държавните разходи във почти всеки сектор, нереалистични обещания за повишаване на пенсии и заплати (особено МРЗ), съпроводено от липсата на каквато и да е визия за структурна реформа в сектори където тя е крайно необходима като образованието и социалната система.

Този тип предизборни обещания – по-високи харчове + липса на структурни реформи – освен всичко друго са и контрапродуктивни в дългосрочен план или ще влошат държавния фиск, или ще навредят на икономическия растеж, или и двете. Това изглежда е била формулата по която всички партии са писали своите предизборни програми, особено що се отнася за БСП и ВОЛЯ и, до известна степен, ДПС. Въпреки че до една или друга степен програмите на всички партии страдат от този недостатък, програмите на гореизброените три партии са най-зле в това отношение. От друга страна, две от партийните формации на тези избори се отличават с това, че измежду иначе вредните предложения се намират и редица полезни и необходими реформи в много по-голяма степен, отколкото в програмите на останалите партии. Това са програмите на Реформаторски Блок и Нова Република.

Като цяло програмата на Реформаторския Блок е сравнително най-приемлива на фона на останалите и заема първо място в моята класация предимно заради предложенията на партията по отношение на икономическата, фискалната и енергийната политика. В сектори като култура и образование има много неща от които да се оплачеш в програмата на РБ и там тя реално не се отличава много от тези на останалите партии и в общи линии следва формулата повече разходи + липса на структурни реформи. В сферата на икономиката, фиска и енергетиката обаче картината е доста различна.

Съкращаването на ДДС, най-високото от всички предложение увеличение на прага за регистрация по данъка, както и дългосрочната дерегулация са все реформи, предлагани от РБ, които биха стимулирали бизнеса и съответно довели до повече инвестиции и съответно по-висока продуктивност в дългосрочен план. РБ предлага и приватизация на БФБ, което е крайно необходима мярка за ускоряване на развитието на капиталовия пазар в България, което също би подобрило бизнес средата в страната до голяма степен. Премахването на монопола на НЕК и либерализацията на енергийният пазар пък би подобрило неговата ефикасност и свалило реалната цена на електроенергията в дългосрочен план.

Програмата на НР е много сходна с тази на РБ и много от предложенията изложени в едната ще намерите и в другата. От НР също предлагат някои силно положителни предложения, които биха стимулирали икономическият растеж и в дългосрочен план подобрили икономическото развитие на страната. Но това което ограничава програмата на НР е това, че тя просто не е толкова амбициозна, колкото тази на РБ е в тези сфери. Дяволът винаги е в детайлите и детайлите на програмата на РБ просто са по-добри от тези на НР, дори с всичките негативи в други сектори.

За останалите няма какво много да се каже. Програмите на ГЕРБ и Да, България са доста смесени, като в повечето случаи негативите доминират позитивите и затова и оценката им е закована на „Среден“ – 3, с лек плюс, дължащ се на някои по-положителни предложения, които изправят тези две формации над дъното на класацията. Интересно е, че ГЕРБ поне на хартия се придържа към някои позитивни предложения, като например пълната либерализация на енергийния пазар. Друг е въпросът до каква степен такива обещания биха били изпълнени в действителност. Трябва да се отбележи и това, че най-големият позитив на програмата на Да, България е тяхната правосъдна реформа. Там, най-малкото по отношение на ясно структурирана визия, ДАБг е безспорен отличник.

 

Калоян Правов

Предвид че предизборната риторика на почти всички парии се базира на думата „промяна“, този предизборен сезон е по-скоро забележителен с липсата на идеи за коренни реформи в политическата система. С изключение на малки проблясъци, като например социалната политика на Нова Република и здравните политики на „Да, България“ и Нова Република, най-мащабните държавни дейности – вътрешна сигурност, социална политика, здравеопазване, образование – ще останат това което са в момента – затлачени от бюрокрация и слабо управление блата.

Основна сфера в които можем да очакваме някаква реформа е правосъдието. Изглежда усилията на реформаторите в предишния кабинет да насочат фокуса към този проблем дават резултати тъй като ГЕРБ предлагат разумни реформи. Революционния подход към реформата в съдебната система обаче крие и много рискове. Така например предложенията на Нова Република за избор на главен прокурор с 2/3 парламентарно мнозинство са по-скоро негативни тъй като създават риск страната да се лиши от ключова институция за дълъг период от време. Очаквано в тази сфера най-смислените предложения идват от „Да, България“.

Друга сфера в която има смели реформаторски предложения от е енергетиката. Тук РБ2 и НР имат отлични предложения предвид българския контекст. За съжаление позициите повечето партии са прекалено разнопосочни (като тези на БСП са изключително деструктивни) и вероятния резултат е запазване на статуквото или влошаването му чрез консенсус между ГЕРБ и БСП.

Отношението на партиите към външната обстановка е разочароващо. Никоя партия освен ДПС не демонстрира че разбира че политическите позиции в региона на Европа се пренареждат и че България има нужда от проактивна позиция за да гарантира интереса си. Нуждата от смислена и дълбока реформа в ЕС е изключително належаща, но изглежда българската политическа класа няма визия за ролята на страната ни в този процес. Повтарят се вече остарели мантри за по-дълбока евроинтеграция, затвърждаване на евроатлантизма и „балансирана“ политика към Русия. Липсва и решителност да се действа на самостоятелно и на национално ниво по ключови проблеми за националната сигурност, какъвто е мигрантският поток например.

Икономическите програми на двете основни партии са нереалистични и вредни. Предложенията на ГЕРБ могат да бъдат обобщени като още държавно подпомагане на икономиката и централно планиране. Предложенията на БСП са в същия дух, но с двойно по-голям мащаб и темпо. И докато партията на Борисов е отчела факта че трябва да се спазва поне някаква фискална отговорност, то левицата отказва да обясни на избирателите откъде смята да намери пари за масивните си програми. В икономическта сфера реформистките партии (РБ2, НР и ДаБГ) имат прекрасни идеи, като най-добрата е предложението на Нова Република за  намаляване на ДДС за храна, книги и лекарства на 9%.

Нова Република се явява и единствената партия предлагаща смислена децентрализация в сферата на регионалната политика. Идеята 50% от ДДФЛ и данък „Печалба“ да остават в общините в комбинация с окрупняването на по-малките общини се явява коренна промяна в подхода към регионалната политика в страната, която в момента страда от свръхцентрализация.

В заключение, разглеждайки тазгодишните партийни програми като цяло, смятам че единствено Нова Република са намерили баланс между добрите и лошите идеи. Като цяло тенденциите са към запазване на статуквото или прокарване на политики влошаващи ситуацията. Дори и взимайки най-доброто от всяка партия не бихме могли да сглобим чак толкова смислена програма, която да не оставя ключови сектори като образование, транспорт, екология и вътрешна сигурност в блатото. И имайки предвид набиращата скорост БСП като избиратели следва да се подготвим за опити за запазване и разширяване на етатисткия подход на управление на страната.

 

Петър Каразапрянов

Ако трябва с няколко думи да се обобщят предизборните партийни програми, „липса на смели идеи“ описват ситуацията най-точно. В страната има множество сектори, които имат нужда от сериозно структурни реформи и то в много голям мащаб. Нито една от партии, обаче, не предлага нещо такова.

От всички партии, БСП са най-последователни в деструктивните си идеи. В почти всеки сектор предлагат реформи, свързани с усилено държавно преразпределение и регулации (единствено в областта на външната политика е добро впечатление прави лоялността към ЕС и НАТО, но и добронамереното отношение към Русия). Закономерно там оценката е Слаб.

Другата голяма партия – ГЕРБ не ни изненадва с нищо. Както винаги ГЕРБ, не предлагат никакви радикални реформи, били те добри или лоши. Акцент е поставен на европейската интеграция на България, свързана най-вече с усвояване на еврофондове (по-скоро негативен момент).

По отношение на социалната и икономическата политика от ГЕРБ залитат наляво, яхвайки популистката вълна за увеличаване на МРЗ, което несъмнено има отрицателен ефект. В областта на здравеопазването и образованието идеи за реформа на практика липсва. Същото може да се каже за енергетиката, екологията и транспорта.

В областта на правосъдието има някои добри идеи (като премахване на имунитет и цялостна промяна на наказателния процес), но без структурни реформи на съдебната система. Във  външната политика ГЕРБ спазват тон на умереност, без радикални залитания на изток или на запад. Цялостната оценка Среден 3.35, демонстрираща липсата на каквато и да е визия за десни реформи в България на фона на отделни добри предложения.

Големите надежди вдясно не са оправдани. Да, България, Нова република и Реформаторския блок се смятат за алтернативи на ГЕРБ в „синия спектър“, но техните предизборни програми ни изпращат противоречиви послания. И трите партии имат добри идеи в икономическата и социалната сфера (като намаляне на ДДС за някои стоки при НР, облекчаване на регулаторни режими при ДаБ и РБ). Прокрадват се идеи за по-активно участие в частното пенсионно осигуравянае (НР), но в същото време никоя от партиите не се наема с тежката задача за преминаване към модел на напълно частно пенсионно осигуряване.

В областта на здравеопазването и образованието липсват идеите за приватизация и дерегулация, които единствено могат да решат тежките проблеми в тези сектори. Вместо това е налице желание за повече регулации и увеличаване на държавните разходи. В областта на екологията и културата пък са налице изразено леви идеи, на моменти дори с фашистки привкус (например, нормирането на задължителен процент на български продукция в обществените медии при РБ).

В сектор обществен ред и сигурност като цяло няма визия за реформи, докато в секторите Отбрана и Външна политика е налице положителното про-западно отношение. Оценките от 3.35, 3.42 и 3.73 (при РБ, НР и ДаБ съответно) показват, че РБ и НР цялостно не се различават от ГЕРБ, докато при Да, България положителните моменти са съвсем малко повече. Все пак, тези оценки са разочароващи за партии, имащи претенции да носят промяната вдясно.

От страна на ВОЛЯ, изненади няма. Популистките идеи на Марешки действително са в унисон с идеите на БСП, както самият той наскоро каза. Партията не предлага смислени положителни реформи в нито един сектор и получава оценка от Среден 3.04 единствено на принципа „можеше и по-зле“. Подобна е ситуацията и при ДПС.

Финалният извод, който може да се направи е, че политическите партии в България страдат от хроничен дефицит на десни идеи, което не вещае добро бъдеще за страната.

 

Приложение 2: Оценки на партийните програми по сектори