Отворено писмо към десните избиратели

В денят за размисъл адресирам това писмо към вас, десните избиратели. Тези от вас, които споделят принципите на дясното като повече свобода и отговорност за гражданите и по-малко намеса и контрол от държавата. И още по-конкретно, тези от вас, които за пореден път ме убеждаваха да гласувам, въпреки че няма политическа формация, която да отговаря на моите, а и на вашите, изисквания от една инстински и последователно дясна политическа сила. Но това вие го знаете много добре и дори сте готови да го признаете. Но когато отбележа този факт, отговорът ви винаги е един и същ.

Казва ми се, че дори да смятам, че няма за кого да гласувам с чиста съвест трябва да го направя и да дам гласа си за тези политици, които според мен представляват „най-малкото зло“ в настоящия политически климат. Тези политици, които са сравнително най-малко леви, дори да не са наистина десни. Много от вас е опитват да ме убедят, че категорично трябва да гласувам за някоя от тези „по-малко зли“ партии, защото ако не го направя, голямото зло (БСП например) ще се сдобият с твърде много власт и ще останат без каквато и да е опозиция. Това писмо е за вас.

 

Когато няма политици, които отговарят на вашите изисквания, просто не гласувайте за никого

Драги десни избиратели, истината е, че вашата избирателна стратегия (ако може въобще да се говори за такава) е категорично контрапродуктивна. Това на всеки едни избори да се вайкаме кой политик ще ни прецака и разочарова най-малко и да титулуваме него с вече профанизираната титла „Новото лице на дясното“ е напълно безсмислено упражнение. Ако винаги сме готови на компромис, ако винаги гласуваме за политици, които не отговарят на нашите принципи и изисквания, в дългосрочен план това само и единствено гарантира маргинализацията на идеите, които изповядваме.

В настоящия политически контекст, много по-продуктивно е като хора с десни политически убеждения да се заемем с това да убедим по-широката публика в качествата на десните идеи. Защото нашият глас ще има някакво значение едва когато в страната има една наистина много голяма и критична маса хора, които споделят ценностите на дясното и тази маса гласува за истински десни личности и политки. Подчертавам, че тук говоря за истинското дясно, а не евтината имитация, пробутвана ни на всеки избори вече в продължение на 27 години под формата на „по-малкото зло“, за която бих казал, че изглежда като менте произведено в Китай, ако вече не знаех, че всъщност е менте произведено в СССР.

Тук някои биха възразили: „Едното не противоречи на другото. Разбира се, че трябва да се фокусираме върху това да разпространим десните идеи в дългосрочен план, но в краткосрочен се налага да гласуваме за най-малкото зло колкото и далече от нашият идеал да е то.“
Истината обаче е, че този подход също е контрапродуктивен. В момента за всеки консистентен дясномислещ човек би трябвало е ясно, че няма за кого да гласува с чиста съвест. Поне за мен е. Алтернативите варират от партии водени от личности, които сами се определят като по-скоро леви, до партии, които отричат съществуването на лявото и дясното въобще.

 

Гласуването за „по-малкото зло“ е вредно за дългосрочните цели на дясното

Да гласувам за някои от тези партии сега означава да направя огромен компромис с моите политически принципи и изисквания и да демонстрирам на тези политици, че на практика не съм готов да защитя своите изисквания към тях. А това е най-глупавото нещо, което мога да направя, ако искам някога да видя истинска дясна политика в България. Щом имаш конкретни принципи които отстояваш и политики, които изискваш, то тогава ако гласуваш за политици, които не отговарят на тези критерии, ти си непоследователен в своите думи и действия.

Тези политици напълно логично ще си направят извода, че това дали са десни или не в абсолютно отношение на практика няма абсолютно никакво значение за техният електорален успех. И затова на тях, освен понякога на думи, всъщност не им пука дали са наистина десни в своите платформи и действия. Балъците пак ще гласуват за тях, стига в сравнително отношение те да са по-малко леви от другите партии, което им позволява с всеки едни избори да стават все по-леви и по-леви. А тези балъци сте вие – десните избиратели.

Получава се така, че на практика няма значение дали политиците, за които гласувате отговарят на на вашите изисквания. Вие гласувате за тях така или иначе просто защото са „по-малкото“ зло. И по този начин им давате своя вот напълно безплатно без да ги принудите да дадат нещо в замяна (като например дясна политика). Давате им карт бланш да продължат да са десни само на думи (а и даже не винаги), а на дела разликата межу тях и партии БСП да се състои почти само и единствено във външнополитическата ориентация. Това пак е някакъв плюс, но наистина ли бихте се задоволили с това да ви управляват социалисти, стига да са с Евроатлантическа ориентация? Аз не бих. Нима вашите изисквания са толкова ниски?

 

Чрез постоянни компромиси няма как да се постигне радикална промяна

И дори ако десните избиратели се разрастнем и превърнем в най-голямата електорална група в страната, какво значение има това, ако не сме готови да отстояваме своите десни убеждения и да изискваме от политиците, които ни представляват, да правят същото? Проблемът на десните избиратели в България не е, че гласуват твърде малко. Десният избирател тук гласува твърде много и се примирява с твърде малко от своите „представители“. Тези „представители“, които са усъвършенствали изкуството на това да ни плашат с ГЕРБ и БСП всеки път когато тяхната собствена неконсистентност и безпринципност бъде посочена. „Не гледайте нашите недостатъци, гледайте техните – те са по-големи, затова гласувайте за нас“.

Докато сме готови на постоянни компромиси с „по-малкото зло“, няма как да постигнем нещо значимо. Няма как да се надяваме някой ден да видим истинска дясна политика в България, ако не сме готови да защитаваме тази цел със своите действия и категорично откажем да подкрепим тези политици, които не са готови да застанат зад нея със свои собствени действия като наши представители. Единствено чрез упорито и радикално отстояване на принципите на дясното можем да се надяваме да постигнем съществена промяна към по-добро в България.

 

Поучете се от историята

Някак иронично историята на социалистическото движение всъщност е много добра илюстрация на ефективността на упоритият радикализъм. Просто се поучете от историята на левите идеи. Социалистически идеи, които в началото на миналия век са се считали за абсолютно налудничави и напълно маргинални в рамките на тогавашния политически дискурс, днес са мейнстрийм политики, които се приемат за неизбежна даденост. Социалистите не са постигнали това чрез компромиси. Точно обратното. Както Насим Талеб пише в своето брилянтно есе по темата, в дългосрочен план най-нетолерантната група винаги печели, а тази склонна на компромиси губи. Именно защото социалистите толкова упорито са отстоявали своите (за времето си) изключително радикални и маргинални идеи, в дългосрочен план те са триумфирали над идейните си опоненти.

Опоненти, които по онова време са били мейнстрийма в политиката, но именно поради своята по-голяма склонност на компромиси, за разлика от социалистите днес са маргинали. Говоря разбира се, за класическите либерали. Политическата история на Великобритания от началото на 20-ти век до днес е много илюстративна в това отношение. В началото на 20ти век английските либерали правят компромис с някои от своите традиционни позиции и започват да прокарват някои дотогава традиционно социалистически политики. Това се случва по време когато социалистическите партии в Англия са все още много малка част от електората и нямат почти никакво влияние.

 

Постоянните компромиси гарантират маргинализацията на десните избиратели

В краткосрочен план либералите успяват да се сдобият с повече власт от преди благодарение на този компромис. В дългосрочен план обаче, резултатът от това решение е катастрофален. В рамките на около две дестилетия ТЕ се превръщат в маргинална политическа сила, а социалистите заемат тяхното място като втора политическа сила в страната. Именно защото са радикални и остават радикални и отказват да направят компромис и да отстъпят от своите принципи.

Когато постоянно правите компромиси със своите ценности и политическа визия, вие, десните избиратели в България, допускате същата грешка като английските либерали от началото на 20-ти век. Заслепени от отчаяни опити в краткосрочен план да се сдобиете с поне някаква власт, вие гарантирате своята маргинализация в дългосрочен.

Сложете край на това. Не си продавайте гласа толкова евтино. Не подарявайте своя глас на иначе леви по десйтвия и убеждения политици само защото не са най-големите комунисти в страната. Разпространявайте идеите на истинското дясно и започнете да следвате своите собствени изсквания. Обединете се в критична маса избиратели, които упорито отстояват своите принципи и не са готови да направят компромис с тях. Покажете на политиците, че ако те не споделят тези принципи и не са готови да ги защитават те няма да получат вашият глас. Едва тогава вашият глас ще бъде чут, едва тогава вие ще бъдете релевантни.

Някои от нас следват тази взискателна стратегия от години и тя вече започва да дава резултати. Трансформацията на „десните“ партии в България в наистина десни (без кавички) вече навлиза в първите си етапи. Някои от тези формации вече започнаха наистина да обръщат внимание на десните избиратели и техните изисквания. Но само на тези десни избиратели, които категорично отказват да подкрепят политици, които не отговарят на изискванията им. Но този тип избиратели все още сме малцинство, дори сред дясномислещите хора. Нека променим това.