Месечен макроикономически монитор: Инфлацията достига рекордни за последните години нива

Акценти:
– Инфлацията продължава да се ускорява, най-осезаемо при производствените стоки.
– През февруари растежът в търговията на дребно у нас продължава да изпреварва този в ЕС.
– Промишленото производство отново расте, продажбите в добивната промишленост нарастват с най-високите нива от 2011 г. насам.
– Строителния сектор започва да изплува от продължителния период на спад, прогнозите на предприемачите са оптимистични.

Резюме:
Основен акцент на априлското издание на нашия макроикономически мониторнапълно логично е инфлацията, чието темпо продължава да се ускорява, както при потребителските цени, така и при цените на производствените стоки. Затова и последните данни на НСИ за ценовата динамика в страната ще са първите, на които ще обърнем подробно внимание в рамките на настоящия анализ. Растежът на отпуснатия кредит също се ускорява и достига много високи за последните години нива, което допълнително подхранва инфлационната тенденция. Инфлацията се ускорява както при хранителните, така и при нехранителните стоки, като единствено цените на услугите продължават да отбелязват спад.

След лекия спад отчетен през януари промишленото производство подновява своя растеж през февруари, а строителният сектор изглежда най-накрая започва да изплува от продължителния спад в активността през изминалата година. Растежът в търговията на дребно продължава да е силен и по-висок от средното за ЕС ниво, но се забелязва забавяне на продажбите на нехранителни стоки. През март месец бизнес климатът е по-позитивен във всички сектори освен услугите като най-сериозно подобрение се отчита в  строителството.

 

Инфлацията в цените на производствените стоки е най-висока от 2011 г. насам

След като достигна рекордни за последните четири години нива през януари, инфлацията на цените на производствени стоки на годишна база продължи да се ускорява до 5.87% през февруари. Междувременно, инфлацията в цените на потребителски стоки се ускори за пети пореден месец, с 0.2 процентни пункта и достигна 1.90%. Същевременно, инфлацията на потребителските цени в еврозоната се забави с 0.5 процентни пункта през март, поради което Европейската централна банка едва ли ще направи своята парична политика по-рестриктивна в близко бъдеще. Въпреки ускорения темп на инфлация и в цените на потребителските и в цените на производствените стоки у нас, между двете възходящи тенденции има една много важна разлика. Докато инфлацията на потребителските цени продължава е под средните за ЕС стойности от началото на ускорението през ноември, инфлацията в цените на производствените стоки в България вече три месеца подред е два-три пъти по-висока от средното за съюза ниво.

Графика 4: Индекс на потребителските цени, индекс на цените на производител в промишлеността, кредити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД

Източник: НСИ, БНБ

Поредното увеличение в нивото на инфлация на цените на стоките на производителите в промишлеността се корени основно в преработващата промишленост, където инфлацията достига 8.20% през февруари – най-високото ниво от края на 2011 г. насам. Инфлацията в добивната промишленост също достига рекордни за последните шест години нива – 20.18%. Подобна е картината и при потребителските стоки – повишението в инфлацията на основния индекс през февруари бива подкрепено от по-висока инфлация в цените на повечето категории.

Забелязва се ускорение в инфлацията както на на хранителните така и на нехранителните стоки до респективно 3.93% и 2.88%, като първите допринасят най-много за по-високото ниво на инфлация в основния индекс. Междувременно, цените на услугите продължават да падат според данните на НСИ и темпото им на спад даже се ускорява до 1.51% през февруари от 1.15% през януари. Така секторът на услугите се откроява като единственият където дефлационната тенденция в потребителските цени остава непрекъсната.

Същевременно, растежът на отпуснатия кредит продължава да се покачва и през февруари и достига 5.99% – най-високият скок за последните няколко месеца и най-високото ниво достигнато от 2012 г. насам. По-подробната разбивка на БНБ показва, че кредитирането към нефинансови предприятия е нарастнало с 1.84%, а това към домакинствата с 4.53% през февруари. Що се отнася до домакинствата, потребителският креди продължава да расте с по-бързи темпове от жилищния, което е индикация, че растежът на потреблението и съответно цените вероятно ще продължи да се ускорява през март.

Като цяло данните за ценовата динамика през последните няколко месеца показват, че продължителният период на умерена дефлация от последните няколко години най-накрая е свършил. Въпреки че е силно търсен ефект от монетарната политика на Европейската централна банка, завръщането на инфлацията крие сериозни рискове за икономическия растеж. Умерена дефлация в потребителските цени оказва стимул върху потреблението, което подобрява финансовите резултати на търговците на дребно. Възможно е да видим някакво влошаване на растежа в този сектор след като потребителите се адаптират към все по-бързо растящите цени.

Най-важният въпрос, който трябва да си зададем по отношение на ускоряването на инфлацията е – колко могат да понесат производителите? Инфлацията през последните месеци със сигурност е повлияна от базов ефект свръзан със стабилизирането на цените на петрола през изминалата година, но през март и април се очаква той напълно да се изчисти. Ако заедно с високата инфлация на годишна база в производствените стоки се появи и висока инфлация на месечна база, това може да създаде сериозни проблеми за производителите по отношение на техните разходи и да доведе до свиване в производството.

Разбира се, нека не забравяме, че ценовите индекси няма как да ни дадат напълно ясна представа за ценовата динамика. Такова нещо като „ниво на цените“ няма, усреднената стойност на цените в икономиката, или в който и да е сектор не ни предоставя никаква полезна информация. Това което ни интересува е релативното движение на едни цени спрямо други, особено за стоки, които са част от един и същ производствен процес – само така можем да знаем със сигурност дали и в производството на кои стоки може да се очаква повишение в разходите. Това е нещо агрегираните данни на ценовите индекси, дори за отделните категории стоки, няма как ясно да покажат, така че винаги трябва да имаме едно наум когато анализираме тези данни.

Растежът в търговията на дребно у нас продължава да изпреварва този в ЕС

Графика 2: Индекс на търговията на дребно, календарно изгладен

Източник: НСИ

Данните за растежа в търговията на дребно през февруари също са положителни, подобно на тези за промишления сектор. Календарно изгладеният индекс на търговията на дребно без търговията с автомобили, мотоциклети и горива нараства с 7.15% през февруари. Това бележи леко подобрение с около 0.3 процентни пункта спрямо растежа отчетен през предишния месец и е най-високото ниво на растеж отчетено от октомври 2015 г. За пореден месец тази стойност изпреварва и средното за ЕС ниво на растеж, което е било 2.5% през февруари. Това ниво на растеж всъщност е второто най-бързо в целия ЕС през февруари, изоставайки единствено зад отчетеното в Люксембург.

На месечна база обаче сезонно изгладеният индекс забавя своето темпо на растеж до 0.6% и е под средната за ЕС стойност от 0.9%. Това е първият месец от октомври насам, през който сезонно изгладеният растеж на месечна база е по-нисък от средния за ЕС. Междувременно, търговията на дребно с нехранителни стоки (вкл. горива) забавя своето темпо на растеж до 1.82% на годишна база през февруари от 4.17% през януари. Търговията с нехранителни стоки без горива също бележи забавяне до 7.94% на годишна база, но остава значително над средното за ЕС ниво от 3.4%.

Но докато търговията на нехранителни стоки се забавя, тази с хранителни значително се ускорява и достига 6.44% през февруари – с 2.43 процентни пункта над стойността отчетена през януари. Според по-подробната разбивка на НСИ, най-значителни нива на растеж през февруари са отчетени в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона, или интернет, следвана от търговията с фармацевтични и медицински стоки на второ и търговията с компютърна и комуникационна техника на трето място. Като цяло тези данни показват, че търговията на дребно продължава да е най-добре представящият се сектор в страната на фона на останалите страни-членки в ЕС.

Растежът в промишленото производство се подновява през февруари

Графика 3: Индекси на промишленото и строителното производство, календарно изгладени
Източник: НСИ

След изчистването на влиянието на базовите ефекти през януари, през февруари календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира растеж от 4.95% на годишна база. Както споменахме миналият месец, спадът в промишленото производство през януари до голяма степен се дължеше на базов ефект породен от факта, че през януари 2016 г. стойността на индекса за промишленото производство е рекордна за годините след кризата. През февруари 2016 г. стойностите на индекса вече не са толкова рекордни и съответно отрицателният базов ефект липсва, което води до отчитането на по-високи и по-обичайни за последните месеци нива на растеж през февруари 2017 г.

Ускореният ръст в основния индекс отново се дължи на по-висок растеж в преработващата промишленост, чието производство нараства с 5.85% на годишна база през февруари. Като по-значим фактор от предишните месеци се откроява добивната промишленост. Производството в този под-сектор нараства с 14.89%, което е най-високото темпо на растеж регистрирано в сектора от януари 2014 г. насам. В сравнение със средната за ЕС стойност от 1.6%, растежът на производството в преработващата промишленост в България е значително по-висок, класирайки се на 7-мо място през Март от общо 28 страни-членки. Силното подобрение в растежа на производството в добивната промишленост вероятно е било спомогнато и от значително по-леките климатични условия през февруари в сравнение с януари.

Както споменахме в предното издание на Монитора, когато индексът на промишлено производство отбеляза лек спад, вероятността да се появи такава тенденция към този момент е ниска и данните за февруари потвърждават това. В дългосрочен план, растежът на индустриалното производство вероятно ще започне да се забавя обаче, предвид факта, че според последните данни на НСИ, предприятията в сектора смятат да намалят своите инвестиции с 7.4% през 2017 г.

Обръщайки поглед към строителното производство виждаме сериозно забавяне в неговото темпо спад от 8.02% през януари до 0.49% през февруари. Растежът в сектора най-вероятно ще продължи да се подобрява със стабилен темп през идните месеци, благодарение на настоящето повишение в усвояването на европейски средства, от което строителния сектор е силно зависим. Значително по-благоприятните климатични условия през февруари след изключително обилните снеговалежи през януари, най-вероятно също за допринесли и за подобрението в строителното производство.

Оборотът в добивната промишленост достига рекордни за последните години нива

Графика 4: Индекс на промишления оборот, календарно изгладен

Източник: НСИ

След сериозното забавяне през януари промишленият оборот значително ускорява своя растеж до 10.31% на годишна база през февруари. Добивната промишленост и тук отчита стойности, които са рекордни за последните няколко години. Продажбите в този подсектор са нарастнали с 35.30% на годишна база през февруари, най-високото ниво отчетено от средата на 2011 г. насам. Това се дължи най-вече на скок в оборота в добива на метални руди с 59%. Същевременно оборотът в преработващата промишленост също бележи значително подобрение и нараства с 13.83% през февруари след забавянето отчетено през предишния месец.

От географска гледна точка, промишлените продажби ускоряват своето темпо на растеж както в рамките на вътрешния, така и на външния пазар, нараствайки с респективно 3.58% и 19.76% на годишна база. Тези данни показват, че забавянето в растежа на промишления оборот отчетено през януари е било временно явление, повлияно може би от чисто сезонни фактори. Подкрепено от подобрението през февруари средното за последните три месеца ниво на растеж продължава да расте и достига 9.39% за периода декември-февруари, в сравнение с 8.20% за периода ноември-януари.

Бизнес климатът бележи най-силно подобрение в строителния сектор

Бизнес климатът през март е по-позитивен в почти всички сектори. Най-драматичното подобрение в настоящото състояние и очаквания на предприемачите се забелязва в строителния сектор, съпроводено от по-умерени подобрения в търговията на дребно и промишлеността. Единствено бизнес климатът в сектора на услугите бележи леко влошаване.

Графика 5: Бизнес тенденции по сектори

Източник: НСИ

Индексът на бизнес климата в строителството се покачва с 8.0 пункта през март, до рекордно за последните девет години ниво. Това се дължи на много силно подобрение в оценките и очакванията на предприемачите в сектора на бизнес състоянието на предприятията им. Отчита се нарастване на новите поръчки получени през март, което е съпроводено със завишени очаквания за дейността в сектора през идните три месеца и в последствие очаквания за увеличение на строителната заетост. Най-вероятно ще се повторим за 100-тен път като споменем, че строителният сектор е силно зависим от еврофондовете и съответно подновяването на усвояването на финансиране по тази линия през 2017 г. е основен фактор за подобрението на активността и очакванията на предприемачите в сектора.

Що се отнася до търговията на дребно и промишлеността, подобрението в бизнес климата в тези сектори се дължи на сходни фактори. Очакванията за бизнес състоянието на предприятията в следващите три месеца се подобряват и в двата сектора, и повечето от тях очакват и да запазят нивото на своите цени през идните месеци. Напомняме, че те говорят за евентуален растеж на цените на месечната база, докато в рамките на тези анализи ние разглеждаме ценовата динамиката на годишна база, която най-вероятно ще продължи да е силно възходяща. Според търговците на дребно несигурната икономическа среда продължава да е основен фактор, който спъва реализирането на по-бързи нива на растеж в сектора.

Бизнес климатът в сектора на услугите бележи съвсем леко влошаване през март месец и като цяло не се забелязват сериозни промени в настоящите оценки и бъдещите очаквания на предприемачите. Те остават оптимистични в своите прогнози за развитието на своите бизнеси, прогнозирайки и повишено търсене за техните услуги през следващите три месеца. И тук повечето предприемачи засега очакват продажните им цени да останат същите през следващите три месеца и продължават да посочват несигурната икономическа среда като основен фактор, който възпрепятства по-бързото развитие на сектора.