ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Росица Гарчева
До първия кръг на президентските избори във Франция остава само ден. На 23 април 47 милиона избиратели ще дадат предпочитание за един от 11-те кандидати, защото във френската политика важи максимата: „На първия тур – избираш, на втория – елиминираш“. Т.е. всичките единадесет имат своя по-голям или по-малък шанс – да бъдат избрани, или просто – да бъдат чути.
След една „луда, необичайна, невиждана“ според наблюдателите кампания, белязана от корупционни скандали и медийни обрати, лишили я от възможност за истински дебат и сблъсък на идеи, кандидатите се разделят на две групи: „големите“, които имат изключително близки шансове да стигнат до балотажа и „малките“, за които се очакват между 1-3 или дори по-малко от 0,5 %. Последните сондажи измерват 22% за водачката на десните националисти Марин Льо Пен и толкова за Еманюел Макрон – младият лидер на центристкото движение „Ан марш“ (Напред). Следват избраникът на класическата десница (Републиканците) Франсоа Фийон с 21% и с 18 – 19,5% вождът на “лявата“ левица Жан-Люк Меланшон („Непокорната Франция“). Определеният на първичните избори на социалистите за наследник на президента Оланд, Беноа Амон, теоретически изпада от надпреварата със скромните си 8-7,5%. Останалите кандидати си поделят едва по 1 до 2 процента.
За съжаление на социолозите и още повече на избирателите, същинският предизборен идеен спор беше удавен от аферите и съдебното разследване на Фийон. С тази неистинска кампания се обясняват също и очакванията за невиждано висок брой на въздържали се или гласуващи с празна бюлетина (38%).
А място за разисквания имаше и те трябваше да засегнат същностните проблеми на френското общество, което се самоопределя като намиращото се на кръстопътен етап от развитието си с висока и трайна безработица, намаляваща покупателна способност, засилваща се безпътица на селските стопани, дезиндустриализация, незадоволителна образователна система, … и най-вече – обзето от силно чувство на несигурност (терористичните атентати) и на недоволство, стигащо до отричане на всяка система, особено – общоевропейската.
Последният въпрос очертава категорично разделителните линии между кандидат-президентите. Всичките не пропуснаха да го отразят в програмите си, а за някои Брюксел се оказа център и същност на посланията им. Общото е, че никой не се декларира за удовлетворен от начина, по който се осъществява обединението на Европа. Всички кандидати са доловили, че това е дълбокото и всеобхватно усещане на френските избиратели.
За засилване на общоевропейската интеграция чрез усъвършенстване на договорната й база се обявяват двама от водещите кандидати – Франсоа Фийон и Еманюел Макрон, както и социалиста Амон.
Други трима – Меланшон, Филип Путу (ляв синдикалист, работник във „Форд“ и еколог – 2-1,5% ) и Натали Арто (учителка, представляваща крайната левица и комунистите – 1%) предлагат препозициониране на ЕС на по-малка либерална база и засилване на социалните му компоненти.
За замяна на сегашния ЕС с нова организация „Общност на суверенните държави“ пледират голистът-сувренист Никола Дюпон-Енян (3 – 4%), и Жак Шеминад (партия „Солидарност и прогрес“, евроскептик с по-малко от 0,5% влияние).
Марин Льо Пен обещава национален референдум за излизане/оставане в Съюза в първите шест месеца на евентуалното си управление. Националният фронт, и тя самата, са непримирими противници на Брюкселската администрация, в чието лице виждат основен виновник за френските неблагополучия. Ако, обаче, при всенародното допитване се окаже, че народът иска да остане в ЕС, Мадам Льо Пен обещава да подаде оставка и да напусне президентството.
И последен (с 1% от електоралните намерения) – Франсоа Аселино би осъществил директното излизане на Франция от еврозоната, от ЕС и от НАТО. Господин Аселино приветства Brexit и пледира за заличаване на традиционното партийно разделение дясно-ляво-център.
От гореказаното става видно, че двама от потенциалните победители ще се борят против сегашния Европейски съюз – или за Frexit, или за фундаменталното му преустройство.
И понеже сондажите се движат в рамките на очакваната грешка, никой не се наема да предрече финалната двойка. Всички все пак считат, че и Фийон, и Макрон биха победили Марин Льо Пен на втория тур. А какво би станало при сблъсък Льо Пен – Меланшон, засега не се е намерил нито един достатъчно смел социолог или политолог с прогноза. Учудващото е, че Марин Льо Пен направи слаба кампания, въпреки че беше известна като без апелативният избраник на своята партия и нейната кандидатура се очаква още от 2012. Тя тръгна като фаворит с повече от 25% електорална нагласа и не успя да повиши процентите си, дори загуби няколко пункта. Не можа да достигне дори до успехите си на регионалните избори, когато водеше първата политическа сила на първия тур (30%). Обратно – бунтарят Меланшон тръгна от много ниско (около 10%) и успя да задмине всички представители на лявото. Неговата идея за замяна на Петата република (президентска) с Шеста – парламентарна, изглежда намира все повече почитатели.
За финансовите среди, високата интелигенция, големият бизнес и официалните медии (т.е. тези, които се ползват от глобализацията) любимият и най-удобен президент е Еманюел Макрон. Той не е нито от дясно, нито от ляво, ще черпи идеи и от двете страни и ще е съгласен с всички.
Сондажните агенции имат право в притесненията си да се въздържат да обявят прогнози за изхода от първия тур в неделя. Франция е нещо като „монархическа република“. Френският народ първи в Европа пожела и реализира република, обезглави краля, но си избира президент, облечен с власт „като крал“. От генерал Де Гол насам президентът има огромни прерогативи. От него зависи много, а Франция е основателка и стълб на европейската интеграция.
А французинът – вечно недоволен, стачкуващ, борец за правата си. Дали ще последва „британския лъв“ или ще си остане „галски петел“, само вдигащ шум ….
Още по-интересно- дали ще видим Frexit, и дали ЕС ще трябва да смени името си на „Съюз на Германия и няколко по-малки държави“.
