На 23 април т.г. мина първият кръг на президентския вот във Франция. Както винаги беше масов – за избора на президента традиционно гласуват около 80% от гражданите. Колкото и разочароващи или неубедителни да са кандидатите – французинът участва, защото вярва, че от него зависи.
Идва балотаж – на 7 май. За него се класираха двама кандидати – Еманюел Макрон и Марин Льо Пен.
Плакатите за втория тур и чудесата на фото-шопа.
Франция е на кръстопът. Шансовете на националистите за първи път изглежда реализуеми.
След първоначалното отдъхване, когато сондажите посочиха центриста Макрон като бъдещ победител с 60%, кампанията се интензифицира и придоби контурите на истинска битка. Има изненади. Десният сувренист Никола Дюпон-Енян (4,9% на първия тур) на 28 април обяви подписването на споразумение за съвместни кампания и управление с Марин Льо Пен. А на 29-ти съобщи, че ще приеме премиерския пост. Взаимноизгодна сделка – тя се свързва с партия, претендираща да е наследник на генерал Де Гол, а той – възможност да си върне изхарченото за кампанията, без да е преминал 5-процентната бариера.
Трудно е да се изчисли, колко от 2-та милиона избиратели на Дюпон-Енян ще го последват, но за първи път от създаването си Националният фронт има политическа партия-съюзник. Другото важно обстоятелство е, че лидерът на левицата Меланшон (19,58%) отказа да призове своите симпатизанти да подкрепят, която и да е от страните. Републиканският фронт от 2002 година, засега го няма.
Мнозина французи се готвят да гласуват с празни бюлетини, с невалидни или да се въздържат. Който и да оглави Франция, за ЕС предстоят промени, които ще засегнат и нас, българите.
Еманюел Макрон („Напред“) е фаворитът на прогнозите. Ако бъде избран, не може да пренебрегне изкрещяното огромно недоволство на народа си, следва да премине следващите препятствия – да назначи правителство, достатъчно компетентно, без „старите, омръзнали муцуни“ и зависими финансови капацитети. Водещата нишка в неговата програма, схематично представена е: Посоката е правилна, неблагополучията се дължат на грешното й прилагане от грешните хора, новите лица ще изведат страната от мизерната й ситуация. После през юни следват парламентарните избори – Макрон и „Напред“ се нуждаят от достатъчно депутати, за да имат мнозинството за реформите на младия президент. А синдикатите, изключително силен фактор във Франция, готвят „петия тур“, т.е. масиран натиск: стачки, протести и манифестации, които се предвиждат да започнат веднага след приключването на електоралния процес.
Всичко това, включително процента на недоволните от ЕС, изразен чрез подкрепа за кандидатите – евроскептици (48,82%), ще принудят Макрон да действа за реформирането на настоящия Европейски съюз. Ако не го направи – през 2022 година Марин Льо Пен ще получи президентството още на първия тур.
Госпожа Льо Пен атакува втория транш на изборната кампания с невероятна енергия и хъс. След като традиционните й противници – социалистите и републиканците анонсираха подкрепа за Макрон, тази седмица тя се втурна към дълбоката провинция – малките градове и села, „пострадалите от глобализацията“, „забравените“ и нещастните. Нейният лозунг е „Гласувайте за Франция“. Дебне всяка малка грешка на Макрон и удря силно. Последният дуел ще се състои на 3 май по телевизията. Физически силната и емоционално недосегаема Льо Пен опитва да измори и изтощи опонента си, като го увлича в луда надпревара по цялата територия.
Ако, по различни причини тя спечели още през този май – всички по-малко или повече информирани наблюдатели знаят, какво ще се случи: пада плочката, която ще повлече доминото към разпускането на Съюза. Да си спомним, че първоначалната идея за създаването на тази Общност беше да сближи икономически, политически и емоционално Германия и Франция. От враждата между тези две държави тръгнаха най-кръвопролитните войни през миналия век. Ако Франция (третата ядрена сила в света, след САЩ и Русия) напусне – враждебна, затворена и обедняваща, какво би задържало останалите, които също са недоволни. Какъв ще бъде процесът – на две, три скорости, постепенен или рязък, с или без сътресения, не знаем. Истината е, че в непосредствено бъдеще Европа няма да е никак щедра към своите бедни, неумели или корумпирани членове. Иде време разделно …
А сега – към нашите водачи. Със сигурност и те, не по-малко от автора, разбират всичко това. Но какво правят? Хоризонтът на нашите политици е безкрайно къс – до следващия мандат, до следващия пост или службица. Ден да мине и да седят в парламента. Да се скърпи бюджета, да мине европейският доклад, да се усвояват еврофондове, да вдигаме пенсиите, и т.н., и т.н. Дори да не бяха корумпирани, пак са неподходящи. Отсъствието на истинска визия, идея и програма за следващите десетилетия е непростимо. Не пожелания, не празнословия от типа „България двадесет, двадесет“ на Плевнелиев, за които дори не искаме да ни се припомня.
А защо е така? Защо ги приемаме? Избираме си управници, които още помнят, че СССР ни крепеше икономически, защото бяхме верни. Вече не е така.Да си спомним доволството, с което медийно се посрещаше фразата „Каквото кажат началниците в Брюксел“ и оправдаването от страна на политиците – същият манталитет.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

