ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Кампусите на американските университети са превърнати в бойни полета – маскирани гонят със сопи неудобни лектори, крайно леви студенти бойкотират „патриархията”, администрациите забраняват „обидни за малцинствата” Хелоуин костюми на индиански войни и мексикански музиканти. Собствеността на младежки консервативни групи се унищожава, радикални преподаватели насъскват студенти да нападат колегите си, а нова „феминистка” мода на фалшиви обвинения в изнасилване създава огромни медийни скандали.
И това е само последната фаза на един дълго течащ процес – завземането на западните институции за висше образование от широк спектър крайно-леви проферсори, активисти и студентски организации. Част от стратегията на т.нар. културни марксисти от Франкфуртската школа, инжектирали комунистическа идеология в теми като опазване на околна среда, расови отношения, ЛГБТ, права на мъже/жени и др.
Тези неща не са нови
По една случайност имах възможност да се запозная очи в очи с мощта на крайно-левите организации във Великобритания, докато правих първите си стъпки като либертариански активист през 2012 г. Следването в University of London и интересът ми към икономическия успех на Хонг Конг ме отведоха в едно от училищата на UL – SOAS или School of Oriental and African Studies. Започнал като институция за обучение колониални администратори след средата на 20 век, SOAS се беше превърнал в един от най-червените университети в Кралството.
Нека опиша обстановката. Огромната част от преподавателите се самоопределят като марксисти, фанонисти, трето поколение феминисти, пост-колониалисти, примитивисти и т.н. Изучават се неща като критична теория в икономиката (т.е. марксистка критика), колониалната вина на белия човек и феминистка теория в международните отношения. Основни теми са „провалът” на капитализма, империализмът на западния свят (на източния не се споменава), роля на патриархията в репресията над жените, полът като социален конструкт, робството наложено от глобализацията и търговията.
Още по-интересно е при студентите. Изобилие от клубове на ленинисти, марксисти, лейбъристи, анархо-комунисти, Британска работническа партия, няколко религиозни групи, няколко псевдо синдиката, силно про-палестинско движение, лгбт и феминистки организации. Мощен и тотално контолиран от левичари студентски съвет (Student Union) и като черешка на тортата най-неприятните и лъжливи консерватори, които можете да срещнете на университетски кампус.
Съпротива отвътре
За да се разкажат всички важни детайли на това да си либертарианец в открито крайно-ляв кампус ще ни е нужен много по-дълъг текст, затова тук ще изредя няколко примера от малката ми про-пазарна, анти-държавна субверсия през онази година в бърлогата на врага:
– На първо място самият акт на противопоставяне срещу откровени глупости по време на семинари и упражнения. Да кажеш, че империализмът не е феномен, при който едни западни християни поробват едни източни друговерци, давайки пример със собствената си страна станала част от ислямска империя за 500 години. Открито да заявиш, че феминистки анализ в международните отношения не е истинска теория, обясняваща случващото се на международната сцена. Да посочиш бедността създадена от възхвалявания от преподавателите ти комунизъм.
– Втори важен ход -да се демонстрира „обърнатият” расизъм на университета и на студентския съвет. Това стана като повдигнахме тема за дебат по време на студентската петъчна асамблея (по примера на много леви комунални движения, такава имаше и в СОАС), свързана с наличието на Black и Asian Officer в Съвета и липсата на бял такъв.
Ефектът беше поразителен, след като черният „офицер” – родом от Лондон – реши да ми каже, че аз съм по-привилигирован от него, защото съм бял.
– На трето място беше създаването на самото Либертарианско общество СОАС, чрез събиране 16-те нужни подписа, предимно от приятели. Дотогава не знаех дали ще намеря дори още един друг либертарианец в такава обстановка. Дори самото създаване и официализиране на подобен клуб беше шок за системата на университета. Още помня как председателят на Студентския съвет изплю макароните, които дъвчеше, щом разбра какъв клуб искам да регистрирам.
-Голямата изненада беше, когато осъзнах, че има още други (криещи се) либертарианци. Щом започнах да разнасям флаери с Адам Смит по сградите и общежитията на университета, тролих левите групи във Фейсбук с Тачър, издействах да поканим на TEDxSOAS либертариански лектор – от някъде започнаха да изникват футуро-анархокапиталисти заседнали в Дарк уеба, хора харесали Нозик, докато преподавателите им го хейтят, дори един самотен професор си уреди с мен строго конспиративна среща, за да не го хванат колегите му (по това време, вече се знаеш кой създава про-капиталистически проблеми).
– Голям сблъсък и много хейт предизвика това, че заедно с още един колега разкъсахме веригата на затворената от крайно-леви синдикалисти библиотека. Бяха застанали хванати за ръка и блокираха университета (така нареченият „пикетинг“) в знак на солидарност със „зле платените преподаватели”. Заявих им, че баба ми не е събирала пари за университет години наред, за да ги оставяме да пречат, и със сила влезнахме в сградата.
Още тогава беше шокиращо да се разбере колко всъщност мощни са левите не само в СОАС, но в повечето британски университети. Ефектите от това са видими за всеки, който поне за кратко се е потопил в политическите виждания на един образован жител на Лондон.
И въпреки това, виждайки, че дори един сам студент може достатъчно да разбърка супата като казва някои болезнени истини. Какво би станало в България, ако някой основе цяла организация с подобна мисия? 😉
Не много, защото в България няма някаква идеология, която да е превзела положението. Има само мафия. А мафията е прагматична. Това да казваш истината за мафията не ѝ пречи.