Един личен разказ за липсата на икономическа грамотност в България

Даниел Ангелов

Наскоро бях участник в конкурс за студентско есе за България и членството й Европейския съюз. Почти всички участници за мое огромно съжаление бяха като грамофонна плоча и наблегнаха на това как сме най-бедната и корумпирана страна (като у мен остана впечатлението, че сме едва ли не КНДР на Балканите), как минималната заплата и пенсия са прекалено ниски, как 10 години след членството ни в съюза сме все още последни в класациите на Евростат. Това показва едно фундаментално неразбиране на икономиката като социална наука.

Нужно е да променим колективистичната си философия

И докато останалите представиха есетата си аз реших да направя нещо по-различно, да импровизирам и да породя дискусия след мен. Осъзнавайки, че почти никой не слуша презентатора на есе започнах с въпрос, който да ги ангажира като публика – Швейцария страна-членка на Европейския съюз ли е? Целта на този въпрос не бе да се аргументирам как членството ни е безполезно, а че то не бива да е самоцел (предвид видния социалистически централизиран уклон на организацията) и че същевременно с това отговорността за това да сме бедни си е изцяло наша. Ако не променим колективистичната си философия дори да членуваме в 10 съюза за икономическа взаимопомощ реалността би била същата.

Опитах се да обясня съвсем накратко каква е рецептата за богатство – частна собственост върху средствата за производство, разделение на труда, ненамеса на държавата в икономиката. Точно тази проста рецепта следва САЩ от създаването си и за по-малко от 150 години се превръща в най-голямата икономика на света. Да, в момента ситуацията там е друга, тя все още е глобална икономическа сила, но няма и помен от лесе-фер капитализма. В наши дни удачен пример са Хонг Конг и Сингапур с някои условности.

Ако не променим колективистичната си философия дори да членуваме в 10 съюза за икономическа взаимопомощ реалността би била същата.

Макар да се стремя да не правя генерализации ще направя изключение и ще кажа няколко думи за гледната точка на повечето българи за рецептата – тя е коренно различна. У нас за съжаление виреят тезите:

• че предприемачите експлоатират работниците като не им плащат достатъчно, единственото решение е налагането на минимална работна заплата (и респективно пенсия);
• че образованието и здравеопазването трябва да са безплатни услуги;
• че корупцията се бори с още повече държавна намеса.

Чух подобни тези от доста от студентите. За краткото ми предоставено време се опитах да обясня къде се корени грешката им:

• работодателите не експлоатират никого. Договорът сам по себе си е доброволен, а цената на труда на работниците не се увеличава чрез декрет, а чрез повишаване на тяхната производителност. Изкуственото повишаване на МРЗ води или до уволнения (безработица), или до повишаване на цената на услугата. А предприемачът прибира най-голяма част от генерираната печалба, защото поема целия риск при неблагоприятно стечение на обстоятелствата (фалит);
• образованието и здравеопазването са лична отговорност и никой не бива да е принуждаван да предоставя услугите си безплатно или на по-ниска от пазарната цена;
• нивото на корупция е високо точно защото държавната намеса в икономиката е относително голяма. Теорията на публичния избор ни показва, че държавниците нямат за мотив общото благо, а своя личен интерес.

След края на речта ми се заформи дискусия по следните въпроси:

• ние може и да сме на опашката в Европа, но в световен план ситуацията е коренно различна. Това разбира се не трябва да ни успокоява, а да ни мотивира да търсим отговор на въпроса как да растем икономически;
• как частните таксиметрови фирми ни таксуват за няколко километра колкото един билет на БДЖ между два областни града. Неслучайно в София забраниха Uber, защото таксиметровите фирми не желаят конкуренция. За предоставяне на качествена услуга не са нужни правителствени лицензи, а Uber или Airbnb са на по-достъпни цени и предлагат поне равно на досега предлаганото качество на услугите;
• дали скандинавският модел (силна държавна намеса в икономиката) е цел, която трябва да следваме. Страни като Дания, Швеция, Норвегия биват давани за пример как социализмът работи, ако е в умерени граници. Икономистът Йохан Норберг с това свое есе разбива на пух и прах този мит. При все, че народопсихологията на скандинавците е коренно различна от балканската, преразпределителната функция на държавата при тях ще действа докато има какво да се преразпределя.

Икономиката е сложна наука, но това не е извинение за успешен предприемач като Марк Зукърбърг да надава вой за социалистически идеи. От речта му може да се изведе, че за съжаление не осъзнава каква е причината да е натрупал такова богатство. За разлика от държавата капитализмът не избира предварително печелившите. Надявам се усилията ми да не са били напразни и поне един от присъстващите в аудиторията да се е замислил върху нещата и да направи опит да преразгледа позицията си.

Източник на изображенията: Google

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!