Демократично (о)тричане на частната собственост

Автор: Иво Коларов

Правата на хората са основна тема на всички политически програми в Европа и останалия „западен“ свят. Покрай така наречените „естествени“ все по-често се прокрадват нови и нови такива, като например привилегиите да се получават безплатна медицинска грижа, образование, доход и т.н. В България популизмът от край време се толерира от новата политическа мода, но също така от скоро засилено погазва правото на хората да притежават, и още повече, да се разпореждат с частната си собственост. Последният такъв пример е референдумът в Стара Загора за предназначението на имотите в част от местността „Бедечка“.

Конфликтът в Стара Загора

Първата половина от въпроса към гражданите във референдумът за „Бедечка“ гласи:

„Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, (…)“.

Защо въпросът назовава местността „квартал“? Според градоустройствения план на града, от 2011г. по-малката част от „Бедечка“ е категоризирана като „Зона за паркове, градини и озеленяване“. Още през 2003 г. 250 декара от терена са върнати на собствениците им. Причина за решението е фактът, че земите, на които се намира „Бедечка“, са били национализирани през 1956г. от БКП. След две десетилетия престой в ТКЗС, насилствено отнетите зеленчукови градини на местните са обявени за парк,  а след 1989г. само една част от законните им притежатели са си ги потърсили обратно. Така към момента по-голямата част от „Бедечка“ е категоризирана като зона за смесено застрояване.

Близо 30 години след сгромолясването на комунизма у нас, национализирането на земята отново е на дневен ред.

Deja vu комунизъм

Близо 30 години след сгромолясването на комунизма у нас, национализирането на земята отново е на дневен ред. Този път обаче инициативата не е на партията, а на група граждани, подкрепени от общинския съвет. Принципът обаче е същият – нарушаване на частната собственост чрез похватите на държавата. „Волята на народа“ на проведения референдум е формирана от едва 15.42% от имащите право на глас, 85% от които гласуват за отчуждаването на земята. Макар и изразът на пряката демокрация да е формално неуспешен (в референдума трябва да участват 40% от гражданите), резултатът, оказва се, няма значение. Съпартиец на кмета на Стара Загора е премиерът на страната, който лично се включва във вземане-даването, предлагайки парцели на Министерство на отбраната като обезщетения. Местната власт има две години да възмезди собствениците на парцели след евентуална промяна на градоустройствения план.

Обезщетенията на собствениците не се очаква да са единствените разходи обаче. Mediapool цитира инициаторите на референдума от „Запазете Бедечка“, които твърдят, че за изграждането на необходимата инфраструктура за функционирането на парка ще са необходими около 20 млн. лв. (половината от приходите на общината от местни данъци и такси за 2016 г.) Това обяснява интересът на властта към статута на местността, но също така е нагледен пример за безотговорността на подобни инициативи. Методологията им е следната:

1. 1. 1. Група от хора желае да запази нещо, което харесва;
      2. Използва държавата, за да го вземе от собствениците му;
      3. Прехвърля разходите върху обществото като цяло

Щетите от зеления активизъм

Сходен сценарий се разигра и в софийския квартал „Младост“ през изминалата 2016 г. Живущите в района организираха протести срещу застрояването на частни парцели, които притежават изискваните от държавата разрешителни. Гневът на тълпата се изля върху строителите на жилищни сгради, които са или изцяло в, или в непосредствена близост до зелени площи. В случая на „Младост“, гражданите успяха да издигнат своя лидер за кандидат за кмет и той да спечели изборите, обещавайки, че ще наложи мораториум върху строителството. Исканията им предполагаха и познатото отчуждаване на терени и превръщането им в зелени площи за сметка на общината и данъкоплатците.

Тъй като новоизбраният кмет Десислава Иванчева не успя да организира референдум, чрез който да ограничи правата на собствениците, тя практически блокира администрацията на общината. Издигналият я инициативен комитет „За зелен Младост“ пък вместо да се радва на успеха, и още повече да поеме частична отговорност за действията на кмета, оттегли подкрепата за Иванчева. Същото направи и партията, политически инженер на фиаското – „Нормална държава“.

Равносметката

Примерите „Бедечка“ и „Младост“ следва да ни покажат следното – частната собственост е гарантирана от закона, но не и от демокрацията. Всеки трябва да е наясно с рисковете на това да притежава нещо, което може да се хареса на останалите. В случай, че достатъчно много (в случая на Стара Загора 18 984 души) хора пожелаят, те могат да ти отнемат правото на собственост над даден обект (или в най-добрия случай да го заменят с друг по избор на държавата). Тази опасна тенденция няма как да е от полза на обществото, в което така или иначе върховенство на закона и индивидуалната свобода липсват.

Ограничаването на публичната собственост в полза на частната е курсът на действие, който трябва да бъде предприет. В този ред на мисли инициативните комитети трябва да се борят да откупуват обектите, които искат да консервират или развиват, а не да извиват ръцете на притежателите им чрез държавата. По този начин хем те ще изпълнят целите си, хем собствениците ще бъдат адекватно възмездени.

Източник на изображенията: DarikNews.bg, Flashnews.bg

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!