Какво се случва с разходите на НЗОК за лечението на онкологични заболявания? (ДАННИ ПО БОЛНИЦИ!)

Една от горещите теми, която се обсъжда на дневен ред в Министерство на здравеопазването, НЗОК и Парламента са медикаментите за химиотерапия и клиничните пътеки за онкологични заболявания.

Защо темата е важна?

Едно от най-големите бюджетни пера на НЗОК касае лечението на онкологични заболявания. Бюджетната част е тежка, поради факта, че медикаментите за онколечение в немалка част са иновативни (нямат еквивалентен генеричен заместител), а също така и че смъртността от неоплазми се е увеличила за последните 3 години. В страната ни смъртността от новообразувания е с приблизително 55% по-висока от средното за Европейския съюз. Заболеваемостта е другият критерий, който касае разходите. В годините между 2013 и 2015 г. средно заболелите са 158 хиляди човека население.

Източник: СЗО, НСИ

Какво се случи?

Миналия петък бяха разгласени официалните данни на НЗОК за разходите за лекарствените продукти за болнично лечение, плащани от НЗОК по клинични пътеки и процедури за химиотерапия по онкология и онкохематология за 2016 г. Средната стойност за болнично лечение на физическо лице в страната е 8384 лв. До нея се доближават СБАЛОЗ София и КОЦ Русе. От данните се вижда, че през 2016 г. УМБАЛ „Александровска“ е похарчила средно 19 774 лв. за терапията на физическо лице, като броят на лицата минал от там е  230. Най-малко пък е харчила УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – средно 2516 лв. за 136 лица. Ако направим просто сравнение ще кажем, че във втората лекуват по-икономически ефективно, отколкото в първата болница.

Сравнението по този начин обаче изглежда несъстоятелно, поради факта, че лекарствените продукти варират различно като цена и терапия за всяко едно онкологично заболяване, но трябва да кажем, че за определени заболявания има строго определени стандарти в лечението, които биват пропускани от някои болници. УМБАЛ „Александровска“ ползват 3 пъти повече (5586) лекарствени опаковки за терапия в сравнение с УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ (1963). Като съотношение УМБАЛ „Александровска“ използват средно 6,18 лекарства за дейност, а УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – 0,43. Най-много лекарства към дейност са изписани в СБАЛОЗ София – 6,75, а най-малко в УМБАЛ Русе. Средният брой за страната е 3,50.

Какво е заключението?

Липсата на стандарт при определянето на терапии за лечение е един от основните проблеми на системата. Вторият проблем е обработката, анализа и реакцията при наличие на такива данни в НЗОК. Това са данните за 2016 г. – явно е, че се събират от НЗОК, но на какъв анализ подлежат? Контролът по отношение на лекарствата е занижен, а Касата не прави нищо по въпроса с оптимизацията на средствата. Това е видно и от непрестанно увеличаващият се бюджет за лекарства и за лечение. Отново на дневен ред изпъква темата за демонополизацията като частично решение на проблемите с контрол върху средствата за лечение. Милтън Фридман описва 4 варианта за потребяване на паричен ресурс – за НЗОК важи четвъртия.

1. Харчене на собствени пари за собствени нужди. Като резултат много внимаваме колко харчим и за какво харчим.
2. Харчене на собствени пари за нуждите на някой друг. Тогава също внимаваме колко харчим, но не внимаваме толкова за какво ги харчим.
3. Харчене на чужди пари за свои нужди. Тогава много внимаваме за какво ги харчим, но не и колко харчим.
4. Харчене на чужди пари за чужди нужди. В този случай не ни е грижа нито колко харчим, нито за какво ги харчим.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!