Кой ще се бие за кеша?

Автор: Мирослав Моллов

С приетите на първо четене промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой, се предложи регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 10 000лв. поетапно до 5000 лв. от 01.08.2017 г., от 5000 лв. на 3000 лв. от 01.01.2018г., и от 01.01.2019г. от 3000лв. до 1000лв.

Следвайки тенденцията за намаляване на кешовото разплащане в целия Европейски съюз, съм на мнение, че вносителите на законопроекта избързаха с прекалената репресия и ограничаването на правата на бизнеса и гражданите, което води до поредното недобре осмилено и прекалено смело законодателно решение, което ще донесе ползи на малък, ограничен брой субекти и щети на огромен и неограничен брой такива.

Една регулация в ущърб на правата на гражданите

По темата бяха изказани много мнения, както от вносителите, така и от депутати от парламентарните групи, които гласуваха против измененията в закона в този му вид, от обществени организации, юристи, икономисти и други заинтересовани. Споделям напълно изразеното мнение, че от промените най-ощетени са правата и свободите на гражданите, а най-удовлетворени са фискалния орган, в лицето на държавата, както и банковите институции.

Настоящата разработка няма за цел да се фокусира върху определено облагодетелстващите банките промени в Закона. С нея се цели да се хвърли един по-различен поглед върху промените, които с всеки изминал ден ще ни касаят все повече и повече. До началото на настоящата година, Закона за ограничаване на плащанията в брой забраняваше разплащания в брой за сума над 15000лв., включително и когато престацията е разделена на части – ако имате вземане към контрагент в размер на 15000 лв. и то е разделено на три или повече плащания – те трябва да минат по банков път.

По-ниският праг ограничава гъвкавостта на бизнеса

Сравнително високият праг за кешово разплащане, в сравнение с другите европейски държави, позволяваше бизнесът и гражданите да имат по-голяма правна гъвкавост, както и разбира се, да определят въз основа на юридическите си взаимоотношения начинът на плащанията помежду си, без намесата на държавата. Въпреки сравнително високия праг на кешовите разплащания, се установиха доста нарушения, като Районните съдилища (б.авт. – обжалването на Наказателните постановления, с който се наказват нарушителите е по реда на ЗАНН), вече изградиха солидна практика в прилагането на сравнително новия закон, съществуващ от 2011г.

До този момент, масовата практика на приходната администрация, на която е възложен контрола по спазването на закона, е при ревизии или инцидентни проверки в търговски обекти на търговски дружества, да следи и за спазване на Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Съгласно действащите ни закони и подзаконови нормативни и устройствени актове в областта, приходните органи, които имат право да извършват ревизии и да съставят ревизионни актове са с прекалено засилени правомощия, като същите имат право дори да оспорват и сделки, които са юридически обосновани, само на основание липсата на стопанска цел на сделката, например. Въпреки огромния им арсенал от разпоредби, които волно или неволно всеки гражданин може да наруши, с представения законопроект, народните представители искат да дадат още основания на приходния орган да увеличава натиска върху бизнеса, а вече все по-често за съжаление и върху физически лица.

Можем ли да поверим такъв огромен брой „атакуеми сделки“ на орган, който е неспособен да се справи с вътрешната си организация?

НАП няма необходимия капацитет, за да се справи с новите отговорности

Националната агенция по приходите, в качеството си на изпълнител на фискалната политика на държавата се е доказала като орган, който е неспособен да контролира фискалните плащания на юридическите и физическите лица на територията на страната. Органът е потънал в корупция и немарливост, като е първенец по „изпуснати“ поради изтекла погасителна давност (включително абсолютната такава, която е 10 годишна) задължения на юридически и физически лица. Редно е да се постави въпроса – този орган, който е неспособен да се справи с вътрешната си организация (капацитетно и кадрови), може ли да му бъде поверен такъв огромен брой „атакуеми сделки“ като всички разплащания над 1000лв. на територията на страната от всички физически и юридически лица? Смея да твърдя, че отговорът еднозначно е отрицателен.

Основният въпрос, като че ли убегнал на вносителите на законопроекта, е кой ще се бори с кеша, т.е. от къде Националната агенция по приходите ще намери огромния човешки ресурс (кадрови и капацитетен) актосъставители и юристконсулти, при положение, че със сегашния сравнително висок таван от кешови разплащания (10 000лв.), са съставени огромен брой актове на нарушителите. Няма ли да бъдат натоварени и без това изнемогващите ни Районни съдилища, на които е възложен съдебният контрол върху наказателните постановления? Няма ли да доведат тези радикални промени до прекалена репресия над свободите на гражданите и бизнеса, като тази репресия ще бъде платена чрез техните данъци?

Настоящата статия изразява личното становище на автора, като същата не следва да се приема за юридическа консултация.

адв. Мирослав Моллов е адвокат, член на Софийска адвокатска колегия от 2015г.

Източник на изображенията: Economic.bg, News.bg

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!