ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Стефан Кичев
Човек се ражда гол в този свят, снабден единствено със своя ум и тяло, които принуден от условията, използва в преобразяването на ресурсите, дадени от природата, така че да удовлетвори своите нужди и подобри стандарта си на живот.
Единственият начин, по който може да стори това е чрез влагането на ума и енергията си в смесването на своя труд с естествения ресурс, по този начин превръщайки го в своя собственост, която впоследствие може да консумира или свободно да обменя за стоки, създадени от други като него. Хората са открили, че този естествен процес за създаване на стойност се извършва по най-ефективен начин в среда на свободен пазар и зачитане на правото всеки един да разполага със своята собственост, да я продава и да се договаря за нея.
Двата метода за сдобиване с богатство
Франц Опенхаймър в своята книга “Der Staat” различава два начини за сдобиване с богатство. Първият е чрез производство и свободно взаимноизгодно стокообменяне описан горе, който той нарича „икономическите средства“ за сдобиване с богатство. Вторият метод е по-прост, поради факта, че не изисква продуктивност или влагане на усилия и енергия в производството на блага от естествени ресурси. Това е насилственото изземване на собственост от други производители, създали я чрез употребата на икономическите средства. Този метод Опенхаймър нарича „политическите средства“.
От всичко изложено до тук става ясно, че двете главни политикономически системи, разгледани в своя абстракт, безразлично спрямо специфичните техни прояви във времето – капитализъм и социализъм – респективно се състоят от употребата на двете споменати средства за сдобиване с богатство.
Има много вариации на социализъм, но в своето естество той се състои от употребата на политическите средства с цел преразпределението на благата, създадени по икономически път.
Сега ще разгледаме една от по-непопулярните му вариации, а именно консервативния социализъм (десен етатизъм). Първо е редно да се запознаем с малко исторически контекст, за да се разбере напълно по какъв начин консерватизмът се проявява като вариация на социализма.
Зараждането на свободната икономика и класическия либерализъм
През 17-ти и 18-ти век в Европа все още господства феодалният строй, който е белязан от произволно, подплатено със силата на държавата, разпределяне на земи и имоти под контрола на феодал. Този феодал, чрез употребата на монопола си над дадена земя, експлоатира селяните, живеещи на нея, и се радва на всички блага, извлечени от нейното стопанисване. Разбира се, имало е огромна съпротива спрямо този социален строй, но интересно в случая е, че тя не се е задвижвала толкова от селяните, колкото от търговците, които най-много са страдали от установените икономически условия.
Отчаяни да намерят пространство, в което да могат свободно да търгуват, незаплашени от своеволия и арбитрарни действия от страна на феодалите, те бягат към краищата на феодалните имоти, където се установяват далеч от държавната власт. Точно и по тези места търговията (вече в условия на относителна свобода) разцъфтява и бързо генерира изключително количество богатство, което привлича всички селяни, бягащи от мизерията на тяхната принудена ангария.
По това време традицията на класическия либерализъм бележи възход и новопоявилата се търговска класа бързо се възползва от артикулираните защити и оправдания на частната собственост, повлияни най-вече от възраждането на естественото право в политическия и обществен дискурс от мислители като Джон Лок. Няколко революции, най-вече Славната революция в Англия и последвалите американски и френски революции завинаги подкопават феодалния строй и либерализмът се установява като новият ред.
Той води до нечувани социални промени, изникнали най-вече от грамадното богатство създадено от условията на частна собственост и относително свободен пазар. Вече на връхните точки в социалната пирамиди се появяват хора, далечни на бившия аристократичен строй, и стойността, която човек представлява в обществото вече не се оформя от кръвната му линия, а от способността да създава продукти или услуги, търсени и ценени от потребителите. Всички тези процеси кулминират в индустриалната революция.
Политическите реакции срещу капитализма от ляво и дясно
Естествено вихъра, обществените брожения и невероятната социална мобилност, появили се поради индустриалната революция пораждат реакции както от левия лагер, така и от десния.
От ляво се възмущават от икономическото неравенство, което тази нова форма на дистрибуция на богатството носи със себе си и най-общо разискват как то може да се коригира чрез употребата на политическите средства в разпределението му из обществото по справедлив и съответсващ на егалитарния идеал (равенство) начин. Както споменах – левият социализъм има изключително много вариации и тематиката на това есе няма да се занимава с тях. Консерватизмът обаче, постфеодалния строй, все още е дълбоко белязан от историческия багаж, който носи от своето минало, превръщайки го във философския наследник на феодализма.
Приемащ до някаква степен принципите на класическия либерализъм, които включват частна собственост, свободна търговия и производство на блага, както и индивидуална свобода, той все пак запазва своя собствена уникална идеологична характеристика. Той цели запазването на установения ред, неговото поддържане и продължаване. Противопоставящ се на радикални промени в обществения строй, той иска най-вече да укрепи и утвърди дистрибуцията на богатство и да запази главните производителни сили, установили се на пазара, респективно повлиян от първоначалното си несъгласие с радикални промени и трансформации в динамиката, строя и порядъка на обществото.
И тук се появява най-важната част – радикалните промени, които могат да преобърнат йерархията в едно общество могат да дойдат както от употребата на политическите средства (съветски социализъм), така и от икономическите. Така и стигаме до дефиницията на десния социализъм:
Употребата на политическите средства с цел да се възпират каквито и да е потенциални промени в установения обществен и икономически строй, които могат да възникнат от свободното ползване на икономическите средства.
Методите на консервативния социализъм
Както икономическите средства варират от различни производствени фактори, и различни методи за разполагане с частна собственост и печелене от нея (отдаване под наем, строене върху нея и т.н.), така и политическите средства се състоят от различни методи, чрез които напълно или частично се изземва собственост и блага, създадени по частен път.
Левият социализъм най-вече прибягва до облагане с данъци, както и пълна експроприация в някои случаи, но тук ще разгледаме само трите главни вариантни форми на политическите средства, които десният социализъм използва, за да постигне целите описани по-горе.
Ценови контрол
Първия такъв метод на който ще се спрем е ценови контрол. За да се разбере по-ясно по какъв точно начин ценовият контрол може да се разгледа именно като социалистическа политика, трябва да се разясни нещо относно характера на идеята за частна собственост. Въпреки че човек има ексклузивен контрол над своята собственост, както и контрол над печалбите придобити от разполагането и търгуването с нея – този ексклузивен контрол не се разширява до стойността на неговата собственост.
Стойността на един продукт или услуга се определя от търсенето и предлагането – това е икономически закон стар колкото самата икономика. Ако за даден продукт или услуга има повишено търсене, то цената му (стойността) се увеличава и обратно, ако търсенето спадне, цената спада успоредно с него. Потребителският интерес, който определя стойността на даден продукт или услуга на свой ред може да бъде повлиян от купища различни фактори. Поради това, стойността на дадена стока или услуга варира и е възможно да спадне или да се увеличи в зависимост от динамиката на потребителите.
Консерватизмът, както отбелязах, в своята същност, белязан от желанието да предпази и запази установената социална и икономическа йерархия в дадено общесто, съотвено цели да запази и стойността на собствеността на всички наложили се големи играчи на относително свободния пазар.
Консервативните политици вършат това чрез употребата на ценови контрол, в който чрез декрет от правителството (подплатен от потенциалната сила, която може да се използва като гарант за изпълнението му) постановява максимум и/или минимум, спрямо който един продукт или услуга може да се продава. По този начин мотивът на всеки производител да се възползва, както и да се приспособи към променящата се динамика на търсене от страна на потребителите, която, както описах, подлежи на промени, които са отвъд контрола на самите производители, бива премахнат.
След като веднъж се установи ценови таван, каквато и да е печалба, която производителят е можел да получи, поради неговото адекватно реагиране на промените в пазара (сваляне или повишаване на цената), (така да се каже), бива социализирана в полза на затвърдилите се големи играчи на пазара.
Тази любима на консерваторите политика показва ясно фундаменталната прилика между техния социализъм и този на левите. И в двата случая придобиването на богатство се превръща в чисто политически въпрос, вместо икономически, както либерализмът (класическият му вид) предвижда.
Негативните последици до които води подобна социалистическа политика на много места са били детайлно описвани и това есе няма да ги разглежда, а вместо това цели единствено да покаже как самите социалистически практики, въпреки различията в техните специфики, остават с една и съща цел – преразпределението на богатство от продуктивни хора към непродуктивни – и не се ограничават само до левите им привърженици.
Регулации срещу иновациите
След като обяснихме ключовата характеристика в идеята на частна собственост, която играе и главна роля в дисекцията ни на консервативния соцализъм – можем да преминем към втория начин по който десни етатисти политици укрепват установения икономически строй.
Както вече отбелязахме, търсенето и предлагането, което навигира стойността на един продукт или услуга може да бъде повлияно от изключително много неща. Едно от тези неща са иновациите. Едър бизнес, установил са на пазара, предполагайки, че оперира в условия на свободен или относително свободен пазар, би следвало през цялото време да е под заплаха от появата на иновация, която, бидейки полезна и оценена от потребителите, може сериозно да навреди на стойността на продукта, който той предлага.
Именно иновациите в бизнеса са причината за най-големите социални мобилизации в дадено общество, както и размествания на установени икономически и социални йерархии. Начинът по който консервативни политици в този случай предпазват този установен порядък от промени, настъпващи естествено от иновации, е чрез регулации. Прокарването на безбройни регулации над нови продукти или услуги на пазара, както и постановяването на задължително одобрение от държавата на даден нов продукт преди да може да влезе на пазара, сериозно спъва и обезкуражава потенциални конкуренти, които искат да се издигнат в икономическата йерархия (и така да я променят).
И отново по този начин печалбата, която даден предприемач би пожънил от предлагане на иновативна стока, която би довела до промени в търсенето от страна на потребителите в условията на свободен пазар, е социализирана чрез регулаторните мерки, които спъват свободното му ползване на икономическите средства, в полза на вече утвърдилите се съперници в икономическата йерархия.
Закони, които регулират поведението на потребителите
Последната политика, която ще опиша отново до някаква степен може да се нарече регулация, но бидейки по-специфична, изисква отделно обяснение. Друго нещо, което влияе на търсенето и предлагането, са самите потребители, или по-точно казано, техните индивидуални,безразлични спрямо печалба или загуба, лични предпочитания, вкусове или трендове.
Всяка промяна в поведението на консуматора предвижда някакви странични икономически ефекти. Ако се появи мода, която промотира спускането на дълги коси или възпирането от бръснене, то това директно повлиява на един цял куп бизнеси, като се започне от фризьорските салони и се стигне до компаниите за шампоан. И отново тези промени в поведението могат да доведат до непредвидени промени в търсенето и предлагането, които да повлияят на стойността на продуктите или услугите, предлагани от господстващите производители.
За известен пример тук може да се посочи употребата на канабис за рекреационни или медицински цели. Повишаването на употребата на канабис в едно общество ще има директни икономически ефекти, както върху производителите на алкохол и тютюн, така и върху сладоледените компании. Поради тази причина и третата социалистическа политика, която бележи консервативния социализъм, и с която ще приключа, е поведенчески контрол чрез закони. Тези закони регулират поведението на потребителите, така че да се попречи на възможни промени в него да доведат до различни ситуации на самия пазар, които да резултират в понижаването на стойността на продуктите и услуги на установените производители, както и повишаването на стойността на продуктите и услугите на потенциални техни конкуренти.
Отново печалбата, с която потенциални конкуренти биха се сдобили, ако им е позволено адекватно да реагират на възможните промени в поведението на потребителите, бива социализирана в полза на затвърдилите се бизнеси, които печелят от сегашното поведение на потребителите.
Крайният резултат от тези политики е унищожението на частната собственост
Доведени до своите крайности тези три политики биха сътворили режим, в който частната собственост е единствено номинална, докато контролът над нея, нейното използване и нейните печалби лежи в ръцете на управляващата клика. Подобни режими са съществували през 20-ти век, както съществуват и днес, но е най-важно да се отбележи, че консервативният социализъм има влияние във всички западни общества и държави, като това красноречиво се вижда от водената от тях политика.
Решението е класически либерализъм, чийто крайъгълен камък е индивидуалната свобода и частната собственост, които вървят в разрез както с левия социализъм, в който се правят опити за преразпределение на богатство от богати продуктивни хора към бедни непродуктивни, така и десния социализъм, при който се осъществява преразпределение на богатство от бедни продуктивни хора към богати непродуктивни. Консерватизмът по този начин може да се определи като социализъм за богатите.
Източник на изображенията: Google
