На капитализма не му пука за жените, но все пак ги прави по-свободни

 

„Вашето капиталистическо отношение към жените го няма при комунизма.“

Това са били думите на съветския премиер Никита Хрушчов към вицепрезидента Ричард Никсън по време на откриването на Американската национална изложба в Москва през 1959 г. Никсън е бил там, представлявайки не само американското правителство, но и General Mills, Whirlpool и General Electric – или това, което и двамата с Хрушчов възприемали за същност на капитализма.

Какво е провокирало този упрек на Хрушчов?

„В Америка“, заявил Никсън, докато презентирали най-новите „помощници“ в кухнята, „искаме да улесним живота на жените“.

Според Бей Уилсън, която разказва история по-известна като „Kitchen Debates“ („Кухненски дебати“) в книгата си „Consider the Fork“, най-високопоставеният комунист „намеква, че вместо да улесняват живота, тези машини потвърждават американския поглед, че призванието на жените е да бъдат домакини.“

„И може би“ – добавила Уилсън – „е прав до някаква степен “.

Вицепрезидент Ричард Никсън (дясно) представя домакински уреди американско производство на Никита Хрушчов (ляво)

Изтокът среща Запада

Има нещо пленяващо в историята на т.нар. „Кухненски дебати“. Вместо абстрактните проблеми на икономика, етика, и борба за власт от средата на 20-ти век, тази история ни представя сблъсък между двама мъже, които въплъщават Изтока и Запада, комунизма и капитализма.

В книгата „How Ice Cream Won the Cold War“ използвах събитието на Американската национална изложба, за да проуча как луксът е допринесъл за икономическия подем. Но в тази сцена има някои подвеждащи моменти , за да я ползваме като ясен пример на сблъсъка на двете икономически системи.

Може да приемем Хрушчов за олицетворение на комунизма, но да определим  Никсън като представител свободния пазар е тотално погрешно.

Никсън никога не е бил прокапиталист. Той е бил антикомунист. Създава репутацията си на прокапиталист, като изтласква комунистическите инфилтратори сред управляващите. По-късно, когато заема най-високата позиция в Белия дом, Никсън увеличава размера на федералните регулирации в индустрията, убива и последната следа от златния стандарт и налага контрол не само върху цените, но и върху нарастването на работната заплата при вече затихваща икономика. В своята външна политика президентът Никсън подкрепя дребни диктатори по цял свят, които далеч не са били приятелски настроени към свободния пазар, стига единствено да са се противопоставяли на червената заплаха, която Хрушчов е представлявал.

Икономическата организация, към която Никсън се придържа през цялата си политическа кариера, има повече общо с корпоративизма на Мусолини, отколкото с „невидимата ръка“ на Адам Смит.

 

Кой направлява свободното предприемачество?

Но има и по-фундаментален проблем. Дори Никсън да беше истински привърженик на  свободния пазар, икономическата система на конкурентната търговия не може да има представител. Комунизмът е фундаментално централизиран, независимо дали е ръководен от малък Централен комитет или от един лидер. Капитализмът, от друга страна, е радикално децентрализиран. Никоя комисия не може да ръководи просперираща икономика. Не може един човек да води шоуто.  Колкото повече се опитва да прави това, толкова по-малко икономическата система може да бъде определена като капиталистическа.

Когато Никсън казва на Хрушчов: „Ние обичаме да улесняваме живота на жените“, той загатва, че най-новите удобства в кухнята са създадени благодарение на нечие благоволение, сякаш успелите предприемачи – или по-лошо – политиците, насочват ресурсите на пазара към определена социална цел: повече свободно време за американските домакини. Когато Хрушчов отговоря, обвинявайки капитализма в сексистка доктрина, той влиза в същата заблуда: идеята, че капитализмът се направлява от капиталистите.

Няма значение дали бизнесмените са благосклонни или снизходителни, прогресивни или реакционни: при свободна и конкурентна икономика, успешният предприемач увеличава печалбите си чрез взаимноизгодна размяна – предвиждайки продуктите и услугите, за които клиентите ще бъдат най-склонни да платят.

Икономистът Джон С. Гудман, пишейки в друг контекст, ясно обяснява това явление: „Пазарът  притежава забележителното свойство да съчетава алтруизма и личния интерес. Погледнете Бил Гейтс, човекът, който пръв въвежда персоналния компютър. Разпространявайки своя продукт навсякъде той е станал най-богатият човек в света – сега раздава цялото си богатство. Какво го мотивира да прави това? Егоизмът? Или се опитва да създаде максимално благо за най-голям брой хора? Красотата на това как функционира пазарът се крие в това, че няма значение каква мотивация има Гейтс. По един или друг начин се получава почти същият резултат.

 

Освобождаването на жените

И все пак тезата на  Никсън не е изцяло погрешна. Капитализмът наистина улеснява живота на жените. Улеснява също живота и на мъжете, но както посочва историкът Стивън Дейвис, „жените имат особена причина да бъдат благодарни отвъд печалбите от материалното благосъстояние, които споделят с мъжете.“

Това е било вярно още преди появата на домакинските уреди, които Никсън е представил  в Москва. „След индустриалната революция“, пише Дейвис „жените, за първи път са получили възможността да имат собствени доходи и да се издържат сами, нещо, което на практика (както и по закон) е било невъзможно в стриктно патриархалното общество. Това означава, че да не си омъжена, а независима, вече не е катастрофа равносилна на смъртна присъда.“

„За онези, които се омъжват,“ продължава  Стивън Дейвис „съвременният капитализъм  създава набор от устройства и иновации, които физически освобождават жените от ограниченията на домакинския труд. Нека вземем за пример съвременната перална машина, която освобождава жените от задължението да прекарват един или два дни от седмицата  в пране. Още много други домакински уреди имат подобен ефект.“

От нашата гледна точка в 21-ви век вече можем да поставим и под въпрос дали прането е женска работа, защото:

Капитализмът не създава междуполово разделение на труда – напротив, инициира процеса по елиминирането му.

Това е възможно, защото трудът стана по-малко обременителен, което направи независимостта на жените по-реалистична възможност и накрая създаде свят, в който индивидите могат да си позволят да отхвърлят зависимостта на традицията, както и да се опитат да убедят и други да се присъединят към тях. Ако феминизмът е за освобождаване на жените след  хилядолетия на потисничество, тогава капитализмът е приятел, а не враг на феминизма.

Ето защо, според Дейвис, най-ранните феминистки „били пламенни laissez-faire либерали и привърженици на капиталистическата индустрия. Те били добре запознати с връзката между автономията и свободата на избор, която те искат да извоюват за жените, и икономическите трансформации, които правят свободата възможна.“

Съжалете горката домакиня

Хрушчов предполага, че съвременната домакиня е създадена от капитализма – и е бил прав. Той намеква, че разпространението на домакините в Америка през 50-те години на миналия век е срамно петно върxу пазарната икономика и много жени в западния свят от 60-те години на миналия век насам са били склонни да се съгласят с това твърдение.

Репутацията на домакините може би никога няма да се възстанови заради книгата на Бети Фридан, публикувана няколко години след „Kitchen Debates“, „The Feminine Mystique“, в която авторката говори за т.нар. „проблем без име.“

„Казано по-просто,“ пише либералната феминистка Уенди МакЕлрой, “Фридан смятала, че домакинството лишава жените от реализацията на техния човешки потенциал, което ги кара да страдат както физически, така и психически. Фридан описва типичното семейство от 50-те години на  XXв. като „удобен концентрационен лагер.“ Като  затворници крайградските домакини са се приспособили психологически и са станали „зависими, пасивни, детински“, живеейки на „ниско човешко ниво.“

След като „The Feminine Mystique“ се превърнала в основата на втората вълна на феминизма, Фридан, която съосновала Националната организация за жените (СЕГ) през 1966 г., започнала да омаловажава своята политическа активност: „тя беше твърд политически активист на комунистическото ляво в продължение на десетилетия,“ според МакЕлрой и вероятно не е искала движението, известно като „либерализация на жените,“ да бъде свързано с популярното изображение на радикалния социализъм. Тази връзка обаче не е била неоснователна.

 

Долу капиталистическата патриархия

Както посочват Дейвис и МакЕлрой, по-голямата част от индивидуалистичните традиции на феминизма приемат капитализма.

И все пак, основата на съвременния феминизъм е повлияна значително от социалистическата теория.

„През 19-и век“ пише МакЕлрой: „двете основни традиции на феминизма, които фундаментално поставят под въпрос политическата система, са: социалистическият феминизъм, от който съвременният радикален феминизъм e създаден, и индивидуалистичният феминизъм, който понякога се нарича либертариански феминизъм.“

Езикът на тези традиции може да изглежда сходен, използвайки същите термини и посочвайки едни и същи цели, но „ключовите понятия на феминизма в рамките на индивидуализма – като равенство, справедливост и класа – имат толкова малка връзка с понятията, използвани от социалистите, че дефинициите често са в конфликт.“ Например, социалистическият „подход към справедливостта е ориентиран към крайна цел и дефиниран от гледна точка на специфично социално положение,“ включително и икономическото равенство.

Когато Никсън признава, че кухненските нововъведения имат непосредствена полза за жените, за разлика от мъжете, това разграничение е, от социалистическа гледна точка, не само приемане на различия между съвременните американски мъже и жени, но означава и приемането на неравенство в социалистическия смисъл за несправедливост.

За разлика от тях, либертарианските феминисти смятат, че справедливостта се  дефинира от липсата на принуда. „Което е доброволно, то е ‘справедливо‘ „- обобщава МакЕлрой – „или най-малкото то е толкова близко до справедливостта, колкото е възможно в реалния свят“.

Дотолкова доколкото жените имат легитимни възможности, различни от домакинстването, изборът да останат вкъщи и да управляват домакинството е продукт на свободата им.

Промяна

Бихме могли да твърдим, че комбинация от законови и културни предпоставки са ограничавали възможностите на жените през 50-те години на миналия век и съответно широкото разпространение на домакините в определен смисъл наистина е представлявало несправедливост, защото е резултат от липсата на истинска свобода за жените. Както вече отбелязахме в случая с Никсън, хората в американското правителство не са борци за лична свобода. Те имат определена визия за това как трябва да функционира обществото и използват принудителния авторитет на държавата, за да я налагат.

Но капитализмът подкопава визията им. Никсън приветства най-новите уреди, които правят живота по-лесен за американските жени, но тези съдомиялни машини и луксозни хладилници имат по-малко очевиден ефект в дългосрочен план: чрез намаляване на тежестта на домакинския труд се отворя нов свят на възможности и избор, от които хората на власт няма да бъдат толкова щастливи.

Свободното време не представлява просто липса на труд: то представлява и възможност да се търси по-удовлетворяваща работа.

„Безспорно е вярно, че“- пише МакЕлрой,“ ,The Feminine Mystique‘ резонира с много жени, чиито живот е променен в резултат на четенето на  книгата. За тях домакинството беше отричане на техния потенциал като човешки същества и те откриха смелостта да направят друг избор.“ Но без значение дали тези жени го осъзнават или не, всъщност богатството на пазарната икономика е това, което им дава възможност да се ​​противопоставят на традицията и да преследват други кариери – може би дори когато и общественото мнение и култура не би толетирала това.

Капитализмът, с други думи, не е идентичен със Западната култура. Да ги уеднаквяваш е да не зачетеш продължаващата борба между двете. Пазарът подкопава традициите, като тества тяхната стойност срещу променливите социални договорености. Тези обичаи, които зависят от определено историческо състояние, ще загубят, защото с нарастването на икономиката правилата се променят.

Капитализмът не се съпротивлява срещу подобни промени – той е техен катализатор.

 

Печалба и напредък

Епохата на домакинята бележи преход в историята на Западния свят. Жените винаги са били отговорни за управлението на домовете си. Това е било така по цял свят, в най-различни политически и икономически системи. Появата на съвременната домакиня е резултат на по-голямото богатство и свободно време, както и нарастващата свобода на жените да приемат или отхвърлят ролята си още преди 50-те години на миналия век.

Хрушчов представя Никсън като културен реакционер „и може би,“ коментира Уилсън, „той е бил частично прав за това.“

Може би американският политик се е отнасял с пренебрежение към жените. Такива може би са били и капиталистите, чиито продукти са изложени в представената от Никсън изложба. Но икономическата система, която произвежда тези стоки функционира с или без регресивни нагласи и до 1959 г. тя създава безпрецедентно ниво на богатство и свобода за всички – и конкретно за жените.

Ако повече от половин век по-късно можем да хвърлим поглед към миналото и да се абстрахираме от фините нюанси на това, което тогава е било представяно като прогрес, осъзнаваме, че търговията и предприемачеството продължават да създават условия и двата пола да търсят все повече възможности да преследваме своята лична свобода и реализация.

---

Оригинал: Capitalism Doesn’t Care about Women, but It Does Liberate Them
Превод: Ивелина Й. Петрова

Източник на изображенията: Google