ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Иво Коларов
Безочието на левия политически спектър по природа няма граници. Основните му апологети у нас и в чужбина са в състояние да отричат и оправдават всички престъпления на последователите на политическата им идеология от Голодомора в Украйна, до настоящата ситуация във Венецуела. За да заемат позиция на „борци за справедливост“ (макар че насърчаването на насилие между различни части от обществото е неморално) те са развили „избирателна пропускливост“ на надклетъчно ниво.
Всички паметници са равни, но едни паметници са по-равни от други
Най-актуален пример за тази способност на социалисти и комунисти нагледно представи назначеният от държавното БНР за журналист Петър Волгин. Водещият оправда подпалването на крана, който се използва за демонтирането на монумента „1300 години България“ в София – тема, която очаквано привлече значително обществено внимание. Според него това е „легитимна съпротива срещу капиталистическата система“, макар че паметникът, построен от комунистическия режим в България, се демонтира от държавата и де факто няма допирна точка със значението зад термина.
В телевизионно участие Волгин доразви тезата си, като допълни, че демонтажът на победения от времето монумент може да бъде сравнен с действията на терористите от ИДИЛ в окупираните от тях територии. Оставяйки последното настрана, логично е да се допусне, че той би следвало да осъжда всяко действие, което премахва или уврежда нечий паметник по този начин.
За щастие на търсещия последователност и логика в действия на Волгин, такива случаи не липсват. В началото на месец май паметник на жертви на комунистическия режим в Бургас осъмна надраскан със спрей. Охранителна камера засне трима души, двама от които изрисуват върху монумента лика на не кой да е, а на Георги Димитров, инициаторът на Народния съд, който осъжда на смърт близо 3 хил. души. След справка на сайта на БНР за темите в „12+3“, предаването, в което Волгин е водещ, резултатите не показват последния да е коментирал темата. Разсъждения липсват и на неговата страница във Facebook, където се помещава възмущението му относно „1300 години България“.
В екстаза около Деня на труда не е изключено новината да е подминала Волгин. Материалът за сравнение не се изчерпва със случая в Бургас. В началото на май в София бе открит паметник на 40-тия президент на САЩ Роналд Рейгън. Неговата външна политика е считана за катализатор на окончателния разпад на СССР и съответно режимите в сателитите му, сред които е и България. На бюста бе посегнато двукратно – един път преди и един път след официалното му откриване. Самоопределилият се за защитник на всички паметници Петър Волгин обаче отново остава безмълвен в разгледаните по-горе канали. Още повече, няма информация да е участвал в почистването на паметника, което се инициира от граждани.
Защо ни е да си играем на паметници?
Избирателната пропускливост, спомената по-горе, не се ползва единствено, за да могат хората с леви убеждения да рационализират света около тях. В телевизионната си изява Волгин показа нагледно, че случаи като този с паметника „1300 години България“ могат да бъдат използвани за повтаряне на опорни точки. Според него подпалването на крана има връзка с протестите на леви анархисти в Хамбург по време на срещата на Г–20 през юли. По време на демонстрациите, в класически ляв маниер, бяха изпочупени витрини на магазини и опожарени автомобили.
Волгин смята, че обществото трябва да се радва, че у нас жертва е паднал кранът, а не имотите на други хора, които според него заслужават да бъдат запалени. Тук той се оплита в собствените си разсъждения, тъй като първоначалната му теза е, че съоръжението е подпалено, за да спре демонтирането на паметника, а в последствие го окачествява като протест срещу „капитализма“. Във всеки един случай обаче, водещият е на мнение, че посегателството над нечия собственост е оправдано, стига да има достатъчно недоволни хора, които да са готови да палят.
Политическата пропаганда е една от причините играта на паметници да е на дневен ред. В този случай „1300 години България“ се ползва за прокарването на неомарксизма чрез реклама на движения като Антифа.
В предишни години клин на лявата пропаганда играеше Монумента на окупационната червена армия. Според дузина червени идеолози той е символ на благодарността на българите към СССР за окупирането на страната в края на Втората световна война. Паметникът обаче е построен от диктатурата на БКП, без допитване до обществото. Целта в наши дни е чрез монумента да се подмени историята и да се вмени някакво задължение към днешните наследници на разпадналата се комунистическа държава.
Това, което обществото трябва да знае, е че строенето на паметници от държавата е предимно политически акт. В крайна сметка всяка власт иска да се позиционира в съзнанието на индивидите по определен начин. Това е особено видно при поляризацията на обществото при изграждането или демонтажа (или по друг начин промяната) на даден паметник. Именно заради това трябва да оставим хората да строят монументи на тези, които искат да запомнят, а не на тези, които държавата иска да им втълпи, че са важни.
Източник на изображенията: Novini.bg
