Мажоритарна или пропорционална система? Проблемите са други.

Автор: Калоян Правов

През 2016 парламентът прие безпрецендентен закон който направи гласуването задължително и по този начин отмени избирателните права на всички граждани. Макар текстовете, предвиждащи наказателни санкции за негласуващи да бяха отменени, гласуването все още е „задължително“ по закон.

Тази година, политическата класа реши да внесе нова доза смущение в изборния процес, внасяйки множество законопроекти предлагащи радикалната промяна на начина по който българите гласуват. Това действие от страна на депутатите бе продуктувано от резултатите на националния референдум за избирателната система, организиран в следствие от огромната публична кампания на известния шоумен Слави Трифонов (за характеристиките и потенциалните ефекти от въвеждането на мажоритарната избирателна система сме писали тук). Като цяло, публичният дебат се измести изцяло към темата „мажоритарна или пропорционална“.

Смяната на изборната система не адресира реалните проблеми

Нито смяната на изборната система, нито обръщането на права в задължения ще помогнат на българската изборна система да оздравее. Причината тя да е болна поначало е че стана заложник на партийни интереси и медийни скандали. Предвид, че ИК е променян шест пъти от 2011 година насам, никак не е изненадващо, че легитимността на изборите като смислен инструмент за политически решения е критично ниска. По всичко личи обаче, че политиците ни се готвят да променят закона за пореден път и да внесат още нестабилност в тази ключова за демокрацията институция.

Но къде всъщност се крият проблемите, щом не са в метода по който се излъчват представители?

На първо място се крият в ниското обществено доверие в институцията ‚избори“. У нас това се изразява в широко разпространеното сред обществото мнение, че купуването и продаването на гласове, изборният туризъм и злоупотребата са ключови фактори за изборна победа. Тази представа е силно преувеличена и се дължи основно на реториката на политици, стремящи се да се позиционират „срещу системата“, както и на търсенето на сензационност по темата от страна на медиите. Реалността е, че повечето наблюдатели на избори не припознават тези фактори като ключови източници на проблеми в изборния ден. Това разминаване между общественото мнение и реалните проблеми създава нуждата от реформа, която да подобри легитимността на изборите и ни препраща към втория ключов проблем на системата, а именно административно-организационните неуредици.

Основни проблеми са административните нарушения и ниското доверие в системата

В доклад на „Прозрачност без граници“ за състоянието на изборната система от 2015 година пише, че наблюдателите са установили че по-голямата част от нарушенията са причинени от организационните пропуски и тромавата администрация на ЦИК. Всяка смислена реформа би следвало да се фокусира върху намаляването на бюрокрациятга в системата с оглед намаляването на нарушенията и корупционния потенциал.

На последно място е редно да се спомене описаният в изложението политически проблем. Причината за честите изборни „реформи“ генериращи нестабилност е, че партиите или правеха опити да натъкмят правилата така че да получат преимущество и да запазят властта си, или публично обявяваха че са изгубили „служебно, заради системата“ когато не успяваха да проведат смислени кампанни. Дълбоките съмнения за партийни игри на високо ниво правят наложително предлагането на изборна реформа, която да поставя на първо място идейния консенсус и дългосрочната национална отговорност.

Как могат да се решат тези проблеми?

Има ли пакет от реформи, които да адресират адекватно гореизборените проблеми на българската избирателна система? Краткият отговор е „да“. Такива се явяват въвеждането на активна регистрация и динамични избирателни списъци.

Накратко, те предполагат гражданите да заявят предварително желание да упражнят правото си на глас в разумен срок преди деня на изборите, а списъкът да бъде съставян само за предстоящите избори и да бъде изтриван след официалното обявяване на резултатите. Подобни мерки ще направят изборната търговия и туризъм много по-скъпи, тъй като значително усложняват организирането им – продаващият гласа си избирател трябва да бъде мотивиран първо да се регистрира, а след това и да гласува. Друг фактор, който рядко бива отчитан в публичното пространство е гарантирането на сигурността на избирателните списъци. Кибервойната е част от съвременния свят и опасността от манипулация на изборни резултати от недоборожелателни външни сили не е за подценяване. Отсъствието на постоянен списък с избиратели намалява драстично въможността изборите да бъдат „хакнати“.

Гореизброените реформи биха придали на изборната институция нужната легитимност. В миналото множество експерти и политици от разнообразни идеологически среди са подкрепяли въвеждането на активна регистрация и изчистването на „мъртвите души“ от списъците, което е индикация, че обществен консенсус може и трябва да бъде постигнат. Нужни са само известна доза воля, кураж и дългосрочно мислене за доброто на страната.

Очевидно е, че Народното събрание е на път да приеме нови изборни правила. Нека този път те бъдат насочени към решаването на реалните проблеми на българската демокрация, вместо обичайните „хляб и зрещлища“.

Тази статия беше първо публикувана от вестник „Труд“ тук.

Източник на изображенията: Google

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!