Добродетелта на консумеризма

Автор: Стефан Кичев

 

Напоследък в западните общества, а и у нас също, често се чува за низкия и пошъл характер на „консумеризма“ – на консуматорската култура – как тази квази-философия ни кара да загърбваме значимите неща в живота, а пък за сметка на това ни примамва да разглеждаме всичко през призмата на продукти и полезност.

Дава се за пример как в Запада се слушат песни на Бийтълс, в които се пее „money cant buy love“ („парите не могат да купят любов),  докато ние простаците, винаги назад в културно отношение, се радваме на скъпи коли и масово прекарваме свободното си време в харчене на пари за мимолетни и плоски удоволствия.

Всъщност какво точно представлява консумеризмът и наистина ли е негативно влиянието му или по-скоро протeстът, насочен срещу него – изразен във философията на „антиконсумеризъм“ – е солидна доза претенциозно лицемерие?

 

Какво всъщност представлява консумеризмът?

Консумеризъм ще рече, че едно общество е достигнало до материалното състояние, в което има безброй най-различни продукти или услуги, които са създадени с цел да задоволяват нужди на хората.

Най-грубо казано  – консумеризмът представлява ситуацията, в която влизаш в супермаркета и има 12 вида кетчуп и майонеза (за разлика с минали времена, в които е имало само един български вид).

Също така, освен изобилие от хранителни продукти – навсякъде се появяват молове, в които има най-разновидни магазини, в които се предлагат най-обширен кръг от стоки.

Противниците на този спонтанно изникнал процес посочват, че по този начин хората започват да се определят единствено чрез продуктите, които си купуват, вместо душевните им и интелектуални – човешки – качества. Така, казват те, губим истинския смисъл на живота и всичко води до опростачване и обезчовечаване.

 

Консумеризмът е възможен само в богати общества

На първо време трябва да се внесе лек исторически урок относно материалното състояние на западните общества до много скоро време – някъде чак до първата половина на 20-ти век – в Европа, а и САЩ, Канада, се е ширила масова мизерия, глад и недоимък. Детската смъртност е била на потресаващи нива и качеството на живот е било изключително ниско.

По това време естествено не е имало нито консумеризъм, нито противници на консумеризма, защото това, което е занимавало най-вече хората, е било по какъв начин да успеят да удовлетворят най-насъщните си нужди – с други думи как да не умрат от глад.

Следователно ако в днешно време си стигнал до там, че да можеш да си позволиш да се чудиш дали това изобилие от избори на пазара от продукти и услуги, всъщност таи в себе си и негативни черти – то ти със сигурност вече живееш много по-добре отколкото масово хората са живеели през по-голямата част от историята на света, а и дори по повечето държави днешно време – особено от третия свят.

Защото ако в главата ти изникват мисли, различни от това по какъв начин да изкараш пари, че да можеш да задоволиш най-базовите си нужди, то следва, че насъщните ти нужди не просто са задоволени, но се задоволяват на толкова предвидимо във времето равнище, че този проблем  вече изобщо не те засяга толкова сериозно.

Още повече – ако се стигне до момент в развитието на обществото, в който насъщните нужди на популацията поголовно се задоволяват, то това дава възможност иновативните предприемачи да измислят нови продукти или услуги, които да задоволяват нужди, които досега не се е предполагало, че хората могат да имат.

 

Абсурдната критика на свободния пазар

Това критиците на консумеризма го посочват като огромен проблем и дори го наричат тоталитарния характер на свободния пазар – фабрикуването на нови нужди, само и само хората да продължават да консумират.

Отново посочвам абсурдността на подобно твърдение, най-малкото защото отличителният белег на свободния пазар опровергава каквито и да е обвинения в насилствен характер (каквото е обвинението за тоталитаризъм).

В свободния пазар никой не те кара да участваш, никой не те кара да си купуваш всички тези продукти, които според противниците ти „изяждат душата“. Всичко зависи от теб, и бизнесите, които предлагат тези продукти се водят единствено и само от желанията ти като потребител.

Това може да се нарече най-демократичния процес (въпреки че със задръжки употребявам тази дума) тъй като потребителите гласуват с парите си – чрез купуването на даден продукт или услуга вместо друг/а информират производителите, че се нуждаят от него, и те на свой ред да продължават да го произвеждат.

И красотата на всичко описано дотук е – че това се случва напълно спонтанно и доброволно, няма ги диктатите на плановици, които са си въобразили, че притежават повече информация за вкусовете и нуждите на потребителите, отколкото самите потребители, каквато е била ситуацията до много скоро в страните от Източна Европа.

 

Лицемерието на антиконсумеристката позиция

Ще завърша с едно последно нещо, което се надявам да послужи за разкриването на  лицемерието, вкоренено дълбоко в антиконсуматорските сентименти.

След като вече описах как антиконсумеризма може да се породи единствено в главата на човек, който дотолкова живее със задоволени насъщни нужди, че може да си позволи да се усъмни в имплицитната им стойност – то от това следва –

Антиконсумеризъм като поведение и предразположение е възможно да се появи едиснтвено и само в едно консуматорско общество.

И още повече – антиконсумеризмът представлява идея, и като идея, за да има влияние в едно общество, се налага да се опредметява в продукти/услуги; т.е. в достъпна за хората форма (тениски, книги, знамена, маски на Гай Фокс и тн).

Следователно антиконсумеризмът е просто още един продукт, който се появява в едно капиталистическо общество – даже може да се каже, че нуждата, която хората изпитват от това да изразяват подобни антиконсуматорски възгледи, и да плюят по плоскостта на хора, които се интересуват само от пари, е нова нужда, която е била изфабрикувана от някой умел предприемач.

Бидейки антиконсумерист, човек не просто участва активно в консуматорската тенденция, но и също така се явява въплъщение на нова нужда, която е абсолютно изкуствена и е била непозната до скоро в нашите общества.

Така, най-парадоксално, антиконсуматорът се превръща в това, срещу което се бори – и дори усърдно помага на и финансира хората, срещу които предполагаемо се бори, със своите покупки на тениски, лули, пепелници с облика на Че Гевара – или пък други продукти, на които пише лозунги като „smash capitalism”.

Всичко описано дотук подчертава и изразява абсурдността на подобен „житейски“ възглед.

Консумеризмът и консуматорската култура означават богатство и са индикатор за завишено материално благосъстояние – а то на свой ред означава по-висок стандарт и по високо качество на живот за всеки един от нас.