Историята на фотографията като урок по капитализъм

Фотографията е едно от тези странни творения на човешката култура, които трудно попадат в строго установените рамки. Тя може бъде както изкуство, така и в помощ на науката, да се използва за забавление, реклама и какво ли още не. Толкова сме свикнали с нея – и в същото време сме толкова зависими от фотографията – че е невъзможно да си представим живота без тази технология. Не става дума само за забавления, дори за новини или изкуства, а и за най-върховните постижения на цивилизацията, свързани с наука, здравеопазване и прочее. В същото време обаче, кратката, около 200-годишна, история на фотографията е един показателен урок по капитализъм, в който е постигнат невероятен успех единствено чрез пазарни механизми.

Още самото зараждане на фотографията идва изцяло от смели предприемачи, които рискуват собствени средства, за да постигнат житейски успех.

Историята на съвременната фотография обикновено се свързва с французина Луи Дагер, „открил“ фотографията през 1839 година. Всъщност Дагер и неговият партньор Ниепс инвестират собственото си време, средства и въображение още от 20-те години на XIX век.

 

Зараждането на фотографията от частното предприемачество

През 1833 година Ниепс умира, но Дагер продължава с опитите си. Така през 1839 година той представя вече разработеното си откритие пред Кралската академия на науките – държавната комисия, която дотогава не е и подозирала за тези изследвания. Въпреки очевидния пробив, на тях им отнема много време и лобиране, за да харесат продукта на Дагер. В крайна сметка той успява да убеди Академията, която откупува правата за неговия процес и го обявява за „безплатен подарък към света“, а на Дагер гласува пенсия и разнообразни академични титли. Това е най-популярната история.

Историята на фотографията обаче не е права линия на развитие и надграждане, а няколко успоредни линии на различни фотографски процеси – някои, които намират свое продължение, а други стигат до „задънена улица“. Процесът на Дагер – „дагеротипията“ е именно такъв. Поради спецификата си той стига задънена улица в момента, в който търсенето се увеличава. Той е бавен, сложен и най-важното – не позволява тиражиране на фотографските изображения, тъй като не създава „негатив“, а само един позитивен образ.

Процесът, който променя това всъщност се развива успоредно с Дагер, но не е достатъчно известен, поради очернянето на името на неговия откривател – Хенри Талбот. Неговият фотографски процес, също открит през 30-те години на по-миналия век – „калотипия“ е патентован, а самият Талбот започва да продава този патент на любители или професионални фотографи. Усъвършенстван в последствие, калотипният процес позволява създаването на „негатив“, от който на практика могат да се изкарат безброй „позитивни“ изображения. Всички тези открития се правят от предприемчиви изобретатели, които поемат собствени рискове за печалба.


Фотографски екип и част от техниката им по време на Гражданската война в САЩ (1865 година)

Успоредно с развитието на технологията за запечатване на образи върху някаква повърхност – негатив или позитив – през XIX век се развиват и технологиите за лесно и качествено запечатване на този образ. По-просто казано – развиват се и самите фотоапарати. През първите 50 години от развитието си фотоапаратите са тежки, сложни за управление и почти невъзможни за изнасяне на открит терен.

Едни от първите военни снимки например са правени по време на Кримската война и на Американската гражданска война, за което фотографите са правили истински геройства, пренасяйки цели студиа в огромни каравани, с които са пътували в полето. Обикновените хора са имали досег с фотографията единствено в специално създадени студиа. И между другото, по съвсем очевидни икономически причини, цените на фотографиите в тези студиа са падали с всяка следваща година – навсякъде по света, където фотографията е достигала.

 

Как капитализмът прави фотографията достъпна за всички

Всичко това се променя през 1888 година. Огромният пробив прави отново компания, търсеща печалба, поемайки собствен риск – предприемачът Джордж Ийстман основава все още известната компания „Кодак“. Предприемачът преди това се е занимавал със създаване на фотографски плаки в малък апартамент под наем в Ню Йорк.

Осем години по-късно компанията Кодак е основана и влиза на пазара с уникално различна концепция – вместо тежки камери, за които за един единствен кадър са нужни тежки стативи, една отделна голяма плака, която да се постави за един единствен кадър, той предлага малка гъвкава ролка филм и малък фотоапарат, който може да се носи леко в ръка. На практика откритието на Кодак – създадено по изцяло капиталистически подбуди – доминира почти непроменено пазара в следващите над 100 години до навлизането на дигиталните камери.

25 години след Гражданската война – реклама на Кодак, който можеш да държиш в ръката си

Успехът на Кодак се дължи и на факта, че използването на тези фотоапарати е изключително лесно. Компанията прави максимално лесно заснемането на кадър – купувайки си камера, човек получава зареден филм, с който може да заснеме нужните кадри, след което изпраща камерата до офис на Кодак, филмът се проявява, а потребителят получава обратно нов зареден филм и проявените кадри. Единственото, което човек трябва да направи е да натисне спусъка.

 

Благодарение на свободната конкуренция фотографията не спира да се развива

С годините технологиите се усложняват, конкуренцията става по-жестока, но с нея се появяват и огромно разнообразие от видове филми, фотоапарати и богатство за всеки тип фотограф, който предпочита да снима различни сцени по свой собствен вкус. По същите капиталистически подбуди е създадена цветната фотография. Фотоапаратите – наистина такива, каквито ги познаваме днес – макар и в дигитален вид, и каквито ги помнят някои от преди 10-15 години, намират своя „баща“ в легендарната и също супер успешна на пазара камера Leica.

Типът фотографски филм, известен като 35mm-ов, и до днес може да бъде открит, като най-масовият по магазините, където все още може да си купите филмчета. 35-милиметровият формат е и основата, на която се правят днешните най-скъпи и професионални дигитални фотоапарати, макар и да запечатват образ на дигитална матрица, а не на фотографски филм. Leica също е частна компания, създадена в Германия, наложила се на пазара през 20-те години на 20 век. Създадена по изцяло капиталистически подбуди, с цел финансова печалба и нищо друго.

През 1888 година обвинявани, че „принизяват“ фотографията до лаишко ниво, Кодак и Джордж Ийстман вдъхновяват шведската компания Хаселблад, която тръгва в обратната посока и създава едни от най-специализираните и сложни камери в света. Качеството и сигурността им е толкова висока, че NASA се доверява именно на тях и използва техните камери за фотографиите си на Луната и прочутата снимка „Синьото топче“.

„The Blue Marble“ – едно от най-репродуцираните изображения в света

 

Фотографията се е развила по същия начин и в България

Фотографията в България също навлиза изцяло по пътя на капитализма. Всички фотографии, които имаме на нашите революционери – Георги Сава Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и останалите – са създадени във фотографски студиа, в които са работели хора, търсещи печалба и препитание чрез своето изкуство. Първите български фотографи и фотографски студиа се създават изцяло от свободни хора, инвестирали собствени средства в образование, наеми на пространство и техника. Първите такива се създават още по времето на Османската империя, когато не е имало и държава, която да ги подпомогне. Въпреки това, фотографското изкуство в България е било на висота, при това дотолкова, че „първият сръбски фотограф“ всъщност е българинът Анастас Йованович, родом от Враца.

Най-известната фотографска фамилия след Освобождението е Карастоянови, които също имат собствени студиа, които работят без никаква държавна помощ, а на напълно свободен пазар. За броени години фотографията навлиза в цялата страна – не само в големите градове като Пловдив и Русе, но и в места, като Казанлък, Габрово и все още малкия тогава Бургас. Пътуващи фотографи стигат до най-затънтените села, за да направят фотографии, които днес са ни безкрайно ценни исторически документи – всичко това единствено по капиталистически подбуди.

 

Фотографията и капитализма са неразривно свързани

Фотографията днес се използва за всякакви цели. За много хора „профанизирането“ от пазарния пробив на Кодак има негативни последици, но без Кодак никога нямаше да имаме развитието, което имаме днес. Естествено е, че при този огромен пазар с фотографи и фотографии, от гледна точка на естетиката е пълно с некачествени и повърхностни „творби“. Но в същото време без „лаишкия“ Кодак, без лесните и удобни камери нямаше да имаме огромното мнозинство от качествени фотографии днес и ултра професионалните „Хаселблад“.

А ако погледнем отвъд изкуството – нямаше да имаме и достъпността всеки един от нас да може да заснеме своите близки, приятели, роднини, своята почивка, това, което го е трогнало и изобщо всичко, което е близко до сърцето му, макар и не върховно изкуство. Масовата достъпност на фотографията, достигнала до всеки един от нас евтино и лесно, без позитивно влияние от държавни регулаци и субсидии, е един от безспорните успехи на капитализма.