ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В рамките на близо 4,000 думи, лявото списание Политико се опита да даде тласък на старата медийна мантра, че Колорадо Спрингс е олицетворение на провалите на дясната политика и управлението на държавата като бизнес.
Статията „Краткият, нещастен живот на един либертариански рай“ разглежда устойчивостта на града по време на Голямата рецесия и поставя под въпрос дали бизнес принципите могат да бъдат полезни в държавното управление. Статията създава илюзията, че заигравката с бизнес практиките е имало катастрофални последици, които са били елиминирани след като въпросните практики са били изоставени.
Статията започва с критика на това как гласоподавателите отхвърлят предложението за утрояване на данъците върху имуществото по време на рецесията. Игнорирайки факта, че управляващите града искат повече пари в ситуация, в която безработицата се покачва, Пентагона свива бюджетите на местните военни бази и хората се страхуват да не изгубят домовете си.
Как реваншизма на една лява кметица довежда града до разруха
Един от най-големите застъпници на данъка е тогавашният управител на града Пенелопе Гилбърт-Графт. Парадоксът е, че самата тя не е могла да понесе високите данъци в родното си място, но същевременно подкрепя увеличаването им в Спрингс до нива сходни с тези в Калифорния. В допълнение към това е съдена за неплащане на 250 000 долара заем от кредиторския съюз на нейния бивш работодател.
Гласоподавателите в Спрингс искат да избегнат увеличаването на данъците върху имуществото, което не само, че не могат да си позволят да плащат, но същевременно би могло да им причини трудности със задълженията, подобни на тези, които Гилбърт има с връщането на нейния заем. Политико обаче не запознава читателят с тези подробности.
След като опитите за вдигане на данъка се провалят, Гилбърт инициира пасивно-агресивна кампания, с която цели да отмъсти на гласоподавателите и значително орязва бюджета, за да привлече медийно внимание. В статията на Политико това съкращаване на бюджетите се сравнява с така наречената Washington Monument Strategy на федералното правителство, чиято логика се основава на заплахата да се преустановят едни от най-важните публични услуги първо, за да могат да се възприеме финансирането на държавно поддържани паркове, монументи и иначе по-маловажни дейности като изключително ценно. Простичко казано, идеята е гражданите да започнат да страдат от орязването на бюджета и така да се откажат от поддържането на затегната финансова политика.
В резултат на съкратените бюджети на Гилбърт-Графт са спрени обществения транспорт, уличното осветление, кошчетата за отпадъци в парковете са премахнати и дори обществената сигуност започва да страда. След това Гилбърт нарежда на директора на общинските връзки с обществеността да извести медиите относно опасностите до които са довели консервативните данъчни политики в Спрингс.
Лявата медия се опитва да очерни политиките, които са причината за възстановяването
Политико правилно описва произтичащите реакции на пресата, която се съсредоточава върху понижаването на публичните разходи в града, но пропуска да обясни как точно Графт организира предоставянето на информацията до медията и публикуването й.
Статията обяснява как местната общност отхвърля системата на градски управител през 2010 година и създава изпълнителен орган за управление, ръководен кмет. Следващата пролет гласоподавателите избират Стив Бач за кмет.
„Това, което той обещава на хората звучи просто: Прахосничестото на държавата е коренът на страданието на данъкоплатците и ако общината се управлява като добър бизнес, проблемите ще бъдат решени. Лесно…. хората са били склонни да вярват, че той наистина може да претвори начинът, по който се управлява града“ се твърди в статията.
Политико бърка атаката на градския управител над Спринг с експеримента на Бач. От разказа за изборната кампания на Бач статията бързо се преориентира да обяснява как „експеримента в града е интригуващ, защото представлява възможност да се наблюдават ефектите от екстремните консервативни принципи, приложени на практика… „Ню Йорк Таймс“ пише за жена, която живее в каравана и залага телевизора си, за да си купи пушка за защита.“ Всичко това се случва, защото няма улично осветление, което, намеква Политико, е резултат от експеримента на Бач.
В тази история обаче има един проблем. Материалът на „Ню Йорк Таймс“ е публикуван на 6 август 2010 година. Бач е избран за кмет 9 месеца по-късно, на 11 май 2011 година и то точно заради липсата на улично осветление и тъмните улици, загиваща зелена площ в града, липсата на обществена сигурност и обществен транспорт.
Едно от първите неща, които Бач прави като кмет, воден от бизнес принципите си, е да възстанови транспорта, да пусне осветление по към онзи момент неосветените улици и да се грижи за зелените площи. Според него никой бизнес не би могъл да работи добре без светлина, транспорт и хубав пейзаж.
Фискалната дисциплина и бизнес принципите спасяват града от кризата
Политико задълбочава опита си да обърка читателите като придава заслугата за тези подобрения на „нови фискални политики”, чрез изпълнението на които се генерирани допълнителни приходи. Заявява още, че много неща са се променили през последните 5 години – например, че приходите са се покачили до достатъчно високо ниво „за да върнат светлините по улиците.“
Политико лансира тази теза на читателите, пренебрегвайки факта, че именно Бач тържествено е осветлил всяка една улица в града преди повече от 6 години.
В опита да очерни идеята град да бъде управляван като бизнес, статията проследява произхода на „провалилата се либертарианска революция“ с имейл изпратен от Стив Бартолин, тогава изпълнителен директор на The Broadmoor, до общинския съвет. В него се описва прахосническото харчене и назначаване на персонал в градските бюрократични структури по време когато градът не може да понесе всички тези допълнителни публични разходи.
„Моето намерение беше по-скоро да накарам хората да погледнат с други очи на държавата, по начина, по който на всички организации – частни и публични – и семействата им се налага в наши дни, “ обяснил Бартолин в последвало писмо до Colorado Springs Business Journal.
Далеч от провален експеримент, решението градът да се управлява като бизнес пожъва огромен успех. Фискалните ограничения по време на кризата предотвратяват превръщането на Спрингс в поредната общинска трагедия като Детройт, Милуоки, Атланта и други градове, където населението бива подтиснато от високи данъци и безрасъдно харчене от страна на общината.
Бизнес принципите спасяват и вдъхват нов живот на летището в Колорадо Спрингс и градската здравна система, като всяко от двете е било изоставено на ръба на оцеляването при старата бюрократична система. Разумната разходна политика на общината всъщност е запазила домовете на хората, предпазила е гражданите от фалити и проблеми с плащането на данъчните им задължения, докато те се опитват да оцелеят в условията на ниска заетост и замразени заплати.
„Краткия нещастен живот“ на експеримента води до дългосрочен просперитет
Макар и лъжливо да лансира тезата за „Краткия, нещастен живот“ на експеримента, статията завършва с обрат. Правят се догадки за това как реформата на Бач в Колорадо Спрингс вероятно е проправила път за ръководство от опитния политик Джон Съдърс във време, когато икономиката е била в период на възстановяване.
Отчасти защото градът преживява рецесията без да прахосва средства, които всъщност не може да си позволи, гласоподавателите се съгласили, когато Съдърс предлага промени в данъчните ставки и задържане на излишъка от приходи. Вече просто са можели да си го позволят.
Статията перафразира Съдърс, който изтъква приноса на Бач за фискалните политики, които помагат финансовото възстановяване на града. Освен това по-голяма част от управляващите в Спрингс вярват, че именно „суматохата“ на управлението на Бач прави „хармонията“ при управлението на Съдърс възможна.
Колорадо Спрингс е обект на завист за много от големите градове що се отнася до постижения по ключови икономически показатели. Това е именно защото общината се е управлявала като бизнес в продължение на повече от 6 години под силното ръководство на Бач, Съдърс и скорошните общински съвети.
Урокът от Спрингс: Бизнесът и домакинствата не бива да вдигат разходите си по време на трудни времена. Същото важи и за общиснките власти, които би трябвало да се управляват като бизнеса и домакинствата, които ги поддържат.
Оригинал: Colorado Springs succeeds by running like a business
Превод: Наталия Чомакова
