Икономическата програма на правителството – низ от разочарования

Автори: Георги Вулджев, Емил Вълков
Настоящият коментар представлява анализ на програмите на правителството в сферата на икономиката, енергетиката, транспорта и туризма за периода 2017-2021 г., публикувана на 02.08.2017 г. на сайта на Министерски съвет тук.

Икономика:
(Георги Вулджев)

Първи приоритет в правителствената програма в сектор „икономика“ е премахването на административната тежест за бизнеса чрез въвеждане на принципите „мълчаливо съгласие“ и „една информация в една администрация“. Това е много добра мярка, за която няма какво много да се каже. Съкращаването на административната тежест е силно необходима мярка предвид ниската ефективност на държавната бюрокрация. Това съкращаване ще улесни работата на предприемачите и ще доведе до по-висок икономически растеж (нещо, което сме коментирали и преди, в своя анализ на предизборните програми), така че тя е очевиден позитив.

Правителството следва да помисли за по-радикално съкращаване на регулации

Сами по себе си мерките предвидени от правителството няма да „премахнат“ административната тежест напълно. Има още какво да се желае в тази сфера. Съкращаването на административната тежест, което правителството планира, не е много голямо и е недостатъчно, за да окаже много сериозен позитивен ефект. Ако правителството иска наистина да подпомогне бизнеса и да подобри нивото на икономически растеж, то следва да осъществи цялостна преоценка на всички регулации върху бизнеса и да премахне ненужните или поне да помисли за въвеждане на правило, според което за всяка нова регулация две стари трябва да бъдат отменяни. Тогава вече ще става въпрос за много значително съкращаване на административната тежест.

Като следващи два приоритета в програма са вписани подкрепата за икономически зони чрез финансиране на мерките за насърчаване на инвестициите и реализирането на Стратегията за развитие на капиталовия пазар. Това от което се нуждае капиталовия пазар, за да се развива добре може да бъде описано с една дума – приватизация. Държавата няма нужда да прави нищо друго, освен да приватизира БФБ, ако наистина търси стабилно развитие в този сектор на икономиката. Подобни фондови борси са частни във всяка една развита държава. Особено в страна като България, където нивото на корупция е едно от най-високите в Европа, държавата на практика да е собственик на капиталовия пазар създава твърде много рискове и спъва развитието на този пазар.

Децентрализация и по-малко вмешателство от държавата е това, от което се нуждае икономиката

Що се отнася до икономическите зони, това е модел, който вече се е доказал като сравнително успешен в някои отношения и е добре държавата да продължи да го репликира, но не безрасъдно. Моделът трябва да бъде развит в посока на повече децентрализация, която позволява повече автономия на местните власти да се конкурират в предлагането на добри условия за инвестиции. Именно елементът на децентрализация е това, което прави този модел успешен.

Накрая на програмата за сектор „икономика“ има един доста забавен приоритет 53, който е за „повишаване растежа и конкурентоспособността на българската икономика“. Под този приоритет са изредени редица мерки, които държавата има намерение да предприеме, за да подобри тази конкурентоспособност. Това което е необходимо обаче е не държавата да се меси повече в икономиката, а по-малко. Това е начинът да се подобри нейната конкурентоспособност. Държавните стимули и субсидии предоставяни на различни фирми само изкривяват естествения пазарен процес, водят до злоупотреби и облагодетелстването на политически свързани бизнеси за сметка на данъкоплатците. Ако правителството наистина иска да подобри конкурентоспособността на нашата икономика, то тогава трябва да се меси по-малко в нея, а не повече.

 

Енергетика:
(Георги Вулджев)

Като първи голям приоритет на управленската програма в сектор енергетика е вписано постигането на енергийна сигурност чрез собствен добив в Черно море и диверсификация на източниците на природен газ. Тук е вписано изграждането на междусистемни газови връзки с Гърция и Турция за постигането на тази цел. Хубаво е, че този приоритет фигурира в програмата на правителството, защото диверсификацията на източниците на природен газ е нещо, от което България се нуждае от много отдавна. Прекомерната зависимост от производството на Русия създават не само икономически, но и геополитически рискове за страната, които могат да бъдат минимизирани само чрез диверсификация.

Като цяло този приоритет е похвален (стига да бъде изпълнен), но проучването и усвояването на залежите в Черно море трябва да бъде осъществено по пазарен начин. Корупцията по високите етажи на властта у нас е много висока и съответно злоупотребите и нередностите с концесионни договори остават сериозен риск. Най-сигурният начин да се елиминира корупционния риск е подобни находища да бъдат приватизирани изцяло по прозрачна процедура с напътстването на международни консултанти (може от МВФ, СБ или друга подобна организация). За съжаление обаче настоящото правителство изглежда няма волята за такъв радикален (но необходим) ход, и затова корупционния риск ще продължи да бъде фактор, който може да опорочи иначе добрата идея за диверсификация на енергийните източници.

Държавата обещава либерализация, но кога и по какъв начин все още е мистерия

На второ място идва дългоочакваната либерализация на енергийния пазар. Това е похвален приоритет, но за съжаление освен това бегло обещание пазарът да бъде либерализиран в някакъв момент, липсва каквато и да било конкретика относно кога и как ще се случи това. На практика се пее същата песен, която слушаме вече, колко, 10 години? Пазарът за електроенергия ще бъде либерализиран, казва правителството, но кога и какво разбира то под „либерализация“ са „детайли“, които са оставени на въобръжението на читателя.Ако правителството няма да конкретизира своите намерения в това отношение, то по-добре да ни спести баламосването.

За да приемем този приоритет насериозно, първо ясно да бъде дефинирано какво се има предвид под „либерализация“ – дали става въпрос за елиминиране на модела „НЕК-единствен купувач“ изцяло или за някаква по-мека форма на либерализация? В програмата не става ясно въобще и вероятно това е и целта на правителството – постоянно да се говори за либерализация и така у обществото да се подхранва илюзията, че такава ще бъде осъществена, въпреки че на практика не се случва нищо подобно.

Безумието АЕЦ „Белене“ незнайно защо се завръща като цел на правителството

Най-големият проблем в програмата за енергетиката обаче е заложената Цел 206 към Приотитет 56, където правителството обещава да проведе анализ на възможността за използване на вече придобитото оборудване за изграждане на атомна електроцентрала на площадката „Белене“ на „пазарен принцип“, без каквото и да е участие и гаранции от страна на държавата. И разбира се, без сключване на какъвто и да е дългосрочен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия.

Обещанията, че АЕЦ „Белене“ би се осъществил като проект единствено на изцяло пазарен принцип са прах в очите. Вече са направени толкова много изчисления и калкулации, че да се твърди, че е възможно такава атомна електроцентрала да просъществува без държавна подкрепа е безочлива лъжа. Всички изчисления и прогнози направени досега показват, че АЕЦ „Белене“ ще трябва да продава ток на цена по-висока от пазарната.

Това означава, че тази атомна централа няма да е конкурентоспособна на свободния пазар. И поради този факт, управляващите обмислят варианти за субсидирането на централа. Обмисля се например разликата между производствената и пазарната цена на електроенергията произведена в Белене да бъде покрита чрез фонд „Сигурност“, където към момента производителите на ток правят отчисления от 5% от приходите си за да субсидират НЕК. За какви пазарни принципи може да се говори в тази ситуация? Сякаш плачебното финансово състояние на НЕК не е достатъчно голяма тежест, която поглъща стотици милиони всяка година, но сега правителството иска да натовари данъкоплатеца и със субсидирането на една напълно ненужна и неконкурентоспособна атомна централа.

 

Транспорт:
(Георги Вулджев)

Управленската програма в сектор „транспорт“ започва с излагането на приоритет 45, който касае ефективното поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура. Първите цели на този приоритет е модернизацията на редица железопътни линии като София – Септември и Пловдив – Бургас. Следващата цел е подобряване на техническото състояние на подвижния железопътен парк. Няколко страници нататък като последен приоритет в сектора е записано подобряване на качеството на услугите в железопътния сектор и изработването на дългосрочна стратегия за българските железници.

Хубаво е, че се говори за модернизация, хубаво е, че се говори за изработването на стратегия. За съжаление обаче, както и по отношение на либерализацията на енергийния пазар, конкретиката и тук куца. За всекиго е очевидно (или поне би трябвало), че БДЖ е на практика фалирало предприятие и се поддържа единствено чрез постоянното наливане на пари от централния бюджет на правителството. Като мерки за адресиране на финансовите проблеми в БДЖ правителството е вписало продажбата на неоперативни активи, оптимизиране на разходите и поддържане на активен диалог с кредиторите за преструктуриране на задълженията. Проблемът е, че това са все неща, които се правеха и досега.

Политиката на държавата в железопътния сектор продължава да е неадекватна

Политиката на държавата спрямо БДЖ има нужда от коренна промяна, а не продължаване по старому. Години наред следването на подхода описан горе не постигна абсолютно никакъв прогрес към оздравяването на това предприятие, даже напротив. Към този момент проблемите в БДЖ (конкретно БДЖ – Пътнически превози) са толкова дълбоки, че това предприятие трябва да бъде приватизирано, или дори направо ликвидирано и пазарът на железопътни услуги в България да бъде отворен към конкуренция. Редица правителства не успяха по никакъв начин да подобрят състоянието на това предприятие в дългосрочен план, което е знак, че може би е време да спрем да правим едно и също нещо с един и същ силно незадоволителен резултат.

Тъжното е, че в управленската програма няма и намек за това, че настоящото правителство е готово да предприеме някакъв нов подход и да експериментира. Това е силно разочароващо, като се има предвид, колко голяма тежест е БДЖ за държавния фиск (над 400 млн. лв. трансфери от бюджета годишно, за да може предприятието да оцелее). Подобни предприятия носят със себе си сериозен фискален риск, който при една икономическа криза и съответен спад в данъчните приходи би могъл да доведе до сериозна фискална криза.

Да не говорим, че „евтиния“ субсидиран ЖП транспорт на практика излиза на данъкоплатците по-скъпо, отколкото би излязъл един частен такъв, защото им се налага да плащат два пъти за „удоволствието“ (използвам тази дума доста свободно в контекста на БДЖ) да го ползват. Ако няма политическа воля за приватизация или ликвидация на предприятието, то поне е добре да видим някаква структурна реформа в неговото управление и мениджмънт, но за съжаление дори това липсва. Така че, не очаквайте състоянието на БДЖ да се подобри в идните 4 години. Даже напротив.

Кога ще започнем да приоритизираме качество над количество в инфраструктурните проекти?

В останалата част от програмата в сектора доминират приоритети свързани с изграждането на нови пътища и автомагистрали и осигуряването на повече финансиране и инвестиции за осъществяванет, както и подобряването на сигурността на пътната мрежа. В изграждането на нова инфраструктура няма нищо лошо (стига да е необходима), но за съжаление в програмата не се казва нищо за подобряването на качеството на тези инфраструктурни проекти. В България едни и същи пътища много често се строят една година и едва година-две по-късно имат нужда от ремонт.

Крайно време е правителството да започне да се фокусира повече върху качеството, отколкото върху количеството на инфраструктурните проекти. Това обаче най-вероятно би изисквало реформа в търговете за обществени поръчки като за начало или най-малкото промяна в приоритетите на властите при оценката на офертите на потенциални фирми-изпълнители. Например, трябва да се постави по-сериозен акцент върху качеството на даден проект, отколкото на неговата цена. В дългосрочен план „евтиното“ излиза доста по-скъпо, както постоянните ремонтни дейности ясно демонстрират. И разбира се, корупцията свързана с обществените поръчки трябва да бъде изкоренена, въпреки че тук вече излизаме извън границите на конкретния сектор.

 

Туризъм:
(Емил Вълков)

Трудно ми е да кажа нещо добро по отношение на безкрайните стратегии на Министерството на Туризма. Това е една пословична със своята неефективност и безсмислени дейности администрация – през участия в международни туристически изложения с близо до нулевата възвръщаемост, до поредица конкурси за национални лога за представяне на общ туристически бранд за България с меко казано спорни резултати, Министерство на Туризма – сектор, който е почти изцяло частен, при това в огромен процент изграден от дребни и средни бизнеси – представлява нещо като леко бавния братовчед на другите министерства, на който от бюрократично състрадание трябва да му се намира работа.

Все пак, не мога да не отбележа някои позитивни неща в програмата – план за достигане на топ 5 по посещения в Югоизточна Европа, което само по себе си не е висока цел, а и в крайна сметка – частния бизнес ще трябва някак да го свърши, приемането на принципа на мълчаливото съгласие – принцип, който следва да се прилага винаги и от всяка администрация, а в случая ще доведе и до дълги обедни почивки в министерството – също винаги добре дошло, както и отбелязаната горе стратегия за развитие на културно-историческия туризъм.

Програмата за туризма е пълна с безсмислени разходи

Почуда будят у мен следните три “стратегии” и “планове” – за “ефективен модел за финансиране на социализирането на туристическите атракции публична държавна собственост”, за създаване на дългосрочна национална стратегия за туристически продукти на България “с потенциал за устойчиво развитие” и “взаимодействие със Световната организация по Туризъм към ООН”, разбира се – добре подплатени с планове за оперативни програми. Единственото, което мога да кажа по отношение на горните три – наистина ли искате за това да отиват парите ни? Вашите пари, които с труд изработвате… И от които едвам спестявате за една почивка годишно, все по често – в Гърция… Защо ли?

Този социализъм трябва някой ден, най-накрая, да бъде спрян.

Това, което трябва да се направи, вместо да се работи по предложената програма, е да се изпълни следната програма от една точка:

1. Закриване на Министерство на Туризма и цялостна приватизация на всички останали активи и дялови участия на държавата в сферата на туризма.

---

Източник на изображенията: Google, News.bg