ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Докладът на ЕК ясно показва, че проблемът със заетостта сред младите е наличен в повечето държави в Европа. Въпреки това данните показват, че България е сред страните, в които младежите изпитват най-сериозни затруднения при реализацията си на пазара на труда. Изключително важно е да не разчитаме единствено на програмите на ниво ЕС, за да се справим с проблема. Очевидно следваната до момента политика, която почти изцяло се изчерпва с т.нар. „активни мерки” на пазара на труда не дава плодове и трябва да се помисли за нови подходи.
Стоян Христов
На фона на лошите перспективи пред повечето европейски държави, проблемът с безработицата не просто остава, но и се задълбочава. Затрудненията, които изпитва дадена икономика, оказват сериозен натиск върху младите и възможностите за реализация пред тях. Безработицата сред младежите в ЕС достига 22,7% през третото тримесечие на 2012г. – два пъти по-висока от тази сред възрастните[1]. Повод за тази статия е публикуваният на 5 декември отЕвропейската комисия доклад, който проследява именно проблемите, които срещат лицата на възраст 15-24г. при намиране на работа, както и предприетите мерки на ниво Европейски съюз (ЕС).
Трудният преход от образование към работа, както и високите нива на неактивност сред тези, напуснали по-рано училище, остават сред основните проблеми, които срещат младежите в ЕС. Липсват и достатъчно квалифицирани кадри в редица сфери. С цел да се справи с тези проблеми ЕК финансира различни програми за увеличение на броя и качеството на стажовете, както и за гарантиране на работно място или обучение за младeжите, наскоро напуснали образователната система[2]. Сред използваните мерки са и реформи на институциите, подпомагащи младите да се включат на пазара на труда. Въпреки всички предприети действия продължават да са налични над 2 милиона вакантни работни места успоредно с високите нива на безработица.
Вероятността младите да намерят работа като цяло е ниска. По-малко от 1/3 успяват да се включат сред заетите. Дори и да успеят, възможността да се задържат на работното място също не е висока. В доклада се посочва, че 42% от младите служители са сключили срочен договор (четири пъти повече от възрастните), а 32% са сключили почасов договор (почти два пъти повече от възрастните). Нещо повече – делът на младите, които нито работят, нито се обучават, нараства. Една от основните причини за тези проблеми е степента на образование. Повече от половината младежи, прекратили по-рано своето образование, са безработни, а от тях 70% са искали да започнат работа.
В доклада се поставя акцент върху големите разлики в отделните страни от ЕС. Например в държави като Холандия, Германия и Австрия безработицата сред младежите е ниска, а заетостта е висока спрямо средните нива за ЕС. С други думи – там проблемът е относително малък. Коренно различна е ситуацията в държави като Гърция и Италия, където проблемът със заетостта сред младежите е ясно изразен и се задълбочава. След проверка на данните се оказа, че ярък представител на тази втора група е и България.
Коефициентът на заетост сред младите в страната остава на изключително ниски нива (20%), далеч от средните за ЕС (близо 34%). Всъщност едва 4 страни могат да се „похвалят“ с по-ниска заетост. Ако погледнем коефициентът на безработица, ще видим, че и там България се намира над средните нива в ЕС, макар и да сме по-далеч от първенците по този показател.
Част от проблема се корени в степента на образование. Коефициентът на заетост сред младежите с основно образование е почти два и половина пъти по-нисък от средния за Европа. Данните показват, че тези младежи изпитват сериозни затруднения да се реализират на пазара на труда спрямо своите връстници с по-високата степен на образование. Макар тази разлика да изглежда интуитивна, тя е по-голяма единствено в две страни –Чехия и Словакия.
Очевидната липса на стимули и възможности за реализация пред завършилите или напуснали образование ни превръща в една от страните с най-висок дял на младежите, които нито работят, нито преминават през някакъв вид обучение. Неактивността сред младите се превръща в основен проблем в България, като остава далеч над средните нива в Европа. Нещо повече, оказва се, че голяма част от активното население в тази възрастова група, което е на разположение за работа, не търси такава (23%). Единствено Италия е с по-висок дял, а средното ниво за Европа е едва 7,8%.
Източник: Евростат
Изброените до момента проблеми в страната се отразяват негативно на т.нар. дългосрочна безработица. България е една от страните с най-лоши стойности и по този показател. Изследвания показват, че колкото по-дълго човек остава безработен, толкова по-трудно става впоследствие да си намери работа[1]. Когато една икономика започне своето възстановяване, редица младежи ще са вече извън работната сила без перспективи за завръщане[2].
Когато разгледаме заетостта сред младите на регионално ниво, се вижда, че проблемът в някои части на страната е дори още по-сериозен. Югозападният регион, който включва София-столица, се представя относително добре за страната. Коефициентът на заетост сред младите достига 26% или с 6% повече от средното за страната. На другия полюс обаче се намират Северозападният и Южният централен регион. Там заетостта е съответно 16.6% и 15.6%, което е почти 2 пъти по-малко от средните нива за ЕС. Именно Северозападният регион се характеризира с отрицателни демографски тенденции и незадоволителна оценка за образователната система[3]. Високите нива на коефициента на възрастова зависимост е един от факторите, които оказват сериозен натиск върху пазара на труда в дългосрочен план, а перспективите пред обръщане на този негативен тренд са неясни.
Докладът на ЕК ясно показва, че проблемът със заетостта сред младите е наличен в повечето държави в Европа. Въпреки това данните показват, че България е сред страните, в които младежите изпитват най-сериозни затруднения при реализацията си на пазара на труда. Изключително важно е да не разчитаме единствено на програмите на ниво ЕС, за да се справим с проблема. Очевидно следваната до момента политика, която почти изцяло се изчерпва с т.нар. „активни мерки” на пазара на труда не дава плодове и трябва да се помисли за нови подходи. Като за началото може да се прекратят редица необмислени политики, които се следват от години и които вредят най-вече на младите. Типични примери за такива политики са постоянното вдигане на минималната заплата и минималните осигурителни прагове, които според редица изследвания засягат непропорционално (т.е. в много по-голяма степен) именно младите с по-ниско образование, без опит и с малък опит.
