Госта статия: А защо пък не либерализация?! (на пазара за електроенергия)

В седмиците след референдума за АЕЦ Белене изпъкна една много интересна тенденция в българското общество. Повишението на сметките къде реално, къде манипулирано, вдигна на крак обществеността. И както в повечето епични поеми, вестоносецът(електроразпределителните дружества) беше яростно нападнат. Това е пореден пример, в който проблемът бива осъзнат от хората, но гневът им насочен към грешната страна.

Николай Василев

Докато повечето анализатори коментираха, че цената на тока не е проблемът, колкото ниските доходи на населението, тук можем да  се концентрираме върху едно друго твърдение. А именно, че цената на тока може да бъде по-ниска, а качеството на електроенергията както за домакинствата, така и за индустрията, може да бъде по-виското чрез постигането на по-голяма прозрачност на системата.

Електроенергийният сектор има две особености. Първо, електроенергията не може да бъде складирана в големи количества, което води до нуждата търсенето и предлагането по веригата да бъдат постоянно изравнени. Второ, при наличието на плоски цени (flat-rates), каквато е системата в България, търсенето е изключително нееластично. Това ще рече, че дори и в най-пиковите периоди (прекалено топли или студени дни), цената е една и съща, което довежда до създаването на капацитети само за задоволяването на това търсене и поражда натрупването на неефективност на пазара за електроенергия, поради факта, че домакинства, потребяващи ток през непикови часове индиректно субсидират потребители потребяващи освновно в пикови часове. Тази ситуация, приплетена с централното ценообразуване от страна на ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране), поражда нуждата от постоянни промени в цената на тока. Ако структурата остане същата, намалението на тока през март с 8% ще бъде компенсирано от последващо увеличение на тока, поради натрупването на загуби в крайните отчети на електроцентралите. Централите задоволяващи пиковоте търсене работят с по-вискоки производствени разходи от цената, опредлена от ДКЕВР

Структурата на производство и разпределение у нас е и много податлива на корупционни схеми и промени в политическия апарат на страната. ДКЕВР „коли и беси“, а трите регионални монополиста имат много вратички, чрез които могат да повлияят на крайното потребление на електроенергия и съответно сметките за ток на домакинствата и индустрията – било то с намаляване на напрежението или чрез други непазарни методи. Това са стимули изцяло породени от факта, че крайният потребител е заклещен в „капана“ на монополиста и държавната регулация. Следователно решението не би следвало да бъде смяната на „куклите“(електроразпределителните дружества чрез национализация) в постановката, а по-скоро промяна на „сценария“.

Като начало, достъпът до пазара за разпределение на електроенергия трябва да бъде свободен. Така всяка една фирма ще има стимули да привлече повече клиенти към себе си и ще предлага по-качествена услуга, стимулирана от своите конкуренти. Недоволните клиенти ще могат съвсем лесно да се прехвърлят към друг доставчик на електроенергия. Тук е важно да се уточни, че държавата  в тази част на структурата има за задача само и единствено да следи за спазването на правата и задълженията породени от сключените договори. Раздаването на лицензи също създава потенциал за корупционни схеми и препречване на свободния достъп до пазара. Пример за негативното влияние на лицензионните режими е  пазарът за мобилни услуги, където трите опериращи фирми са защитени от навлизането на нов участник точно чрез системата на лицензиране

НЕК би трябвало да ограничи ролята си до поддръжка на електроразпределителната мрежа. Функциите на ДКЕВР, отнасящи се до сформиране на цената, трябва да бъдат отнети. Така един от инструментите на политиците, търсещи одобрение, ще бъде неутрализиран. Не е тайна, че изкуственото сваляне на цената преди избори е косвено купуване на гласове. При премахването на централизирано определяне на цените, електроенергията ще бъде търгувана чрез двустранни договори между електроцентралите и електроразпределитените дружества. Така при наличието на конкуренция и на този пазар, цените ще бъдат свалени до потенциалния миимум на производствените разходи.

Тези структурни промени не са от вчера и вече са тествани. В щата Калифорния са приложени през 1994г, а във Великобритания малко след това. Ефектът и в двата случая е понижаване на цената и по-високо доверие в пазара на електроенергия[1]. Дерегулацията предлага и възможности за разрешаване на проблема с плоските цени на електроенергия чрез въвеждане на т.н. индивидуални цени в реално време[2]. Така от евентуална дерегулация крайният потребител ще спечели не само от по-ниските цени, но и от по-голямата прозрачност. Колкото до привържениците на национализацията, бих им казал: Този филм сме го гледали вече и краят не ми хареса много… А защо пък не либерализация?!

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!