ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На пленума на БСП в петък, премиерът Орешарски представи пред своите колеги – социалисти екшън плана си. Планът Орешарски – още известен като „протестирайте колкото си искате, не ми пречите“ – съдържа приоритетите на „програмното правителство“ на управляващата коалиция БСП-ДПС.
Твърде оптимистично, този план съдържа, както краткосрочни, така и дългосрочни мерки. Но всички те са в спектъра на кейнсианството, шуробаджинащината и раздутата социална държава. Очаквано, планът на социалистите е да се игнорират икономическите реалности и вместо това да се втурнат преди всичко в изплащане на дълга към спонсорите си, с чиято помощ са спечелили изборите; а после да пристъпят към собствено облагодетелстване и раздаване на благинки за задържане и печелене на електорат.
Една от точките на плана е погасяването на натрупаните задължения на държавата към бизнеса. Към края на месец март те (държава плюс местно управление) се равняват на 263 млн. лева. Правителството вече предприе необходими стъпки по разплащането на тези задължения чрез проекта за актуализация на бюджета. Според предложението на Министерски съвет, одобрено от парламента на първо четене миналата седмица, държавата трябва да изплати на бизнеса около 160 млн. лева преди края на тази година.
Министерството на финансите уточни единствено, че парите ще помогнат на министерствата на отбраната, вътрешните работи и правосъдието да погасят свои задължения. Идеята е да се стимулира икономиката, като също така част от средствата щели да се разпределят към министерството на здравеопазването и към земеделските производители. Твърде любопитно, липсва последваща обосновка и анализ защо точно тези държавни структури трябва приоритетно да погасят задълженията си. Не е предоставена информация в какъв размер са те, кога са натрупани, за какви консумирани услуги става въпрос и най-важното – кои са фирмите кредитори.
Напук на обещанията на Орешарски за прозрачност и предварителна оценка на ефекта от провеждането на дадена политика, актуализацията на бюджета остана без сериозна мотивация и бе на бърз ход предложена за гласуване в парламента. Това в съчтание със същността на политиката ни кара да спекулираме с основателно съмнение, че 160-те млн. лева ще отидат не за „стимулиране на икономиката“, а за стимулиране на спонсорите на БСП и ДПС.
Друго проявление на кейнсианска шуробаджанащина правителството ни подготвя чрез т.нар. обществени поръчки, по които също се работи спешно за изготвянето на нов закон. Според министъра без портфейл Даниела Бобева именно държавните харчове за услуги, предоставяни от бизнеса, щели да помогнат на малките предприятия. Докато всъщност всеки държавен харч е неефективен, тъй като се извърша извън координиращия механизъм на пазара, а конкретно България се слави като шампион по корупция и неефективност при изразходването на публични средства. Това потвърждава предположението ни, че правителството ще стимулира по-скоро икономиката на Германия, от която българските шуробаджанашки капиталисти ще си обновят автопарка с парите на данъкоплатеца.
Разбира се, няма как едни уважаващи се социалисти да не искат да поддържат и увеличават държавната заетост. По същество всички т.нар. държавни предприятия са огромни програми за заетост, които осигуряват препитание на електората на социалистите. БСП вече спря приватизацията на БДЖ и сега се чуди с какви еквилибристики и прехвърляне на активи от левия в десния джоб да „съживи“ този символ на провала на социализма и синдикализма. БСП също така „спаси“ за момента производителя на оръжие ВМЗ-Сопот – отново чрез прехвърляне на средства от пусто в празно. В допълнение, БСП обеща на миньорите да им осигури работа – разбира се, с чужди пари.
Манифестация за кейнсианското бюро по труда са програмите за временна заетост, които правителство планира да удължи. Благодарение на тези програми малките градове ще продължават да бъдат все така чисти, тъй като парите на данъкоплатеца се харчат за наемането на метачи в провинцията, защото безработицата там е относително по-голяма и преобладава ниско квалифицираната работна ръка.
В синхрон със социалистическото кредо, и най-вече за да подсигури лоялността на електората си, правителството залага и на раздуването на социалната държава. С раздаването на дребни благинки Орешарски се надява да задържи и спечели подкрепата на гласоподавателите, защото два мандата е по-добре от един мандат.
Накратко – планът Орешарски предвижда full-blown кейнсианизъм. За съжаление, както е казал самият Кейнс, неговата доктрина процъфтява най-вече в тоталитарни държави – т.е. освен за икономиката, трябва да бъдем бдителни и за личните си свободи.
Г-н Орешарски е в капан и при запазена грешка (негоден за парите начин на държавно управление) няма полезен ход.
Независимо дали някой подкрепя или протестира, сега самото правителство работи срещу свои и обществени интереси и е с осигурен провал.
Днес правителството е жертва на своя грешка и няма възможност за полезно решение, тъй като причината за кризата води към стопански крах и правителството колкото повече работи да осигурява икономически растеж – толкова по-силна криза ще се развие и щетите ще са по-големи.
Вариантите за правителството са два:
1. При реализиран икономически растеж се подпомага допълнително развитие на потенциал за криза със съпътстващи щети и при достататъчно време кризата ескалира. (Катастрофалната зависимост не е публично известна и нейните вреди продължават);
2. При липса на икономически растеж се ускорява понасяне на болезнени щети и ескалиране на кризата.