Защо Седемте кралства в „Игра на тронове“ не са претърпели индустриална революция?

Адам Озимек, Forbes.com

Забележка: Статията касае телевизионното шоу „Игра на тронове“ и съдържа спойлери.

Технологичното и икономическо развитие на Вестерос изглежда е замръзнало от много дълго време. Бран Строителят е построил Зимен хребет и Вала преди около 8000 години, което предполага, че същите средновековни строителни технологии са съществували и тогава. Контекста на историята загатва, че въобще не е сигурно дали Валът би могъл да бъде построен в настоящето, което е индикация за някакъв вид икономически упадък. Имайки предвид колко време е минало, защо във Вестерос още не се е състояла индустрална революция, която да извади обществото от средновековната бедност?

Вестерос е част от фентъзи вселена, следователно очевидният отговор на този въпрос е „защото авторът е поискал така.“ Въпреки това, смятам че липсата на индустриална революция във Вестерос е логична и се крие в основните икономически, културни и институционални факти на историята. Затова нека разгледаме кои аспекти на света на Вестерос допринасят най-силно за липсата на индустриална революция.

Какви условия са необходими за една индустриална революция?

Това, което затруднява тази задача, е липсата на консенсус за началото на първата Британска индустриална революция. Една от теориите, развита от Робър Алън, се концентрира върху анализ на това, кои ресурси са били оскъдни и кои изобилни. Идеята е, че силни стимули за инвестиции и увеличаващи продуктивността иновации се появяват при оскъдица на работна ръка и изобилие на капитал и енергия. Гледайки през тази призма е лесно да разберем защо основните съставки на индустриалната революция липсват във Вестерос.

На първо място, изглежда че във Вестерос няма въглища. Адският огън е потенциален енергиен източник, но той страда от няколко недостатъка. Първо, няма яснота колко енергия се похабява за производството му. Малцина знаят как да го създадат, пазят рецептата му в тайна и твърдят че използват магия. Изглежда малко вероятно адският огън да е толкова евтин и разпространен колкото са били въглищата в Британия.

Второ, адският огън е много нестабилен и опасен за употреба. Поради това той най-вече се използва като оръжие за взривяване и/или изгаряне на противника. Съответно, в този контекст, изглежда че липсата на добър източник на енергия като въглищата е една от причините за застиналото развитие на Вестерос.

Липсват стимули за натрупване на капитал и научни иновации

Друго нещо което липсва на Вестерос е оскъдица на работна ръка и изобилие на капитал. Капиталът, с който континентът разполага, се прахосва за водене на войни и, по време на управлението на крал Робърт Баратеон, за турнири и празненства. Трудно е да се прецени колко оскъдна е работната ръка, но заплатите със сигурност не изглеждат да са високи. Огромната смъртност причинена от непрестанните войни със сигурност намалява предлагането на наемен труд, но същевременно унищожава и капитал.

Друга теория за развитието на индустриалната революция се базира на информацията и културата и в частност на нещо което бихме могли да наречем „научна култура“. Тази теория се свързва с Джоул Мокър и разглежда предлагането на иновации, контрастирайки си с фокусът на Алън върху търсенето на иновации. Мокър смята че индустриалната революция е нещо като продължение на Просвещението. Това поставя културната и институционална промяна в основата на нейното историческо развитие, представяйки общество в което иноватори работят рамо до рамо със занаятчии и визията за постигане на материален прогрес чрез наука и технологии се появява за пръв път.

Иновациите и научното знание във Вестерос са почти изцяло работа на майстерите. Тяхната система е почти пълна противоположност на това което Мокър е описал като нужни условия за наличието на индустриална революция. Откритостта към нови идеи е ключов елемент от всяко иновативно общество. Наличното знание трябва да е широкоразпространено, с помощта на пощенските системи и печатарски машини.

По време на индустриалната революция този процес е бил подпомаган от т.нар. „Република на писмата“ – система по която учените са обменяли кореспонденция и са обсъждали откритията си. Меритократичната не-йерархична структура на научната общност е тясно свързана с тази система на информационен обмен. Учени и иноватори доказвали себе си успявайки да убедят колегите си чрез измерими резултати, а не само на базата на авторитет или древна мъдрост.

 

Научната общност на Вестерос е назадничава и капсулирана

Майстерите работят в обратните на гореизброените идеални условия. Разпространението на знанието им към външния свят е ограничено, понякога буквално държано под ключ, както можем да видим от опитите на Сам да получи достъп до важни книги. Когато Сам се опитва да предупреди Великият Майстер Еброуз за белите бродници той бива отблъснат и решението дали този въпрос да бъде разгледан бива де факто отхвърлено чрез вот в съвета на майстерите. При наличието на отворена научна общност, Сам би могъл да напише статия относно белите бродници, която би била широкоразпространена в кралствата и подложена на дебат от всички майстери. Други биха могли да добавят своите доказателства и опит към това знание и дебатът би бил построен върху разум и данни. Вместо това, шепа старейшини гласуват дебатът да не се състои.

Системата не е само йерархична, но и затворена. За да получи достъп човек трябва първо да стане майстер, което е дълъг и труден процес. Сам не може да докаже своите научни способности в отворено и честно съревнование на идеи. Вместо това му се налага да чисти тоалетни и да си чака реда (когато и да дойде той според решението на старшите майстери). В здравословна научна среда, фактът че Сам успява да излекува сива люспа би му донесъл престиж. В света на Вестерос обаче, Великият Майстер подчертава че това не му носи нищо.

Обществото и институциите на Вестерос страдат от още няколко сериозни проблема, които допринасят за застоялото му развитие. Един от тях е че бизнес циклите са предопределени от дългите зими. За да бъдат преживени тези цикли се изисква висока спестовност и продуктивност през лятото и завишено потребление на спестяванията и ниска продуктивност през зимата. Към това можем да добавим и факта че собствеността е феодална, тоест лордът е собственик на земята, а селячеството само я обработва. Как един предприемач би могъл да заработи някаква печалба в такива условия, например отваряйки някакъв вид фабрика?

 

Системата на майстерите всъщност е пречка пред научното развитие

Не съм икономически историк, поради което не бих могъл да заема твърда позиция относно необходимите условия за започването на индустриална революция. Но, предвид затворената, йерархична, елитистка система за обмен на научно знание във Вестерос, фактът че технологичното развитие бускува и не води до материален подем не е изненадващ. Като цяло, дори и при наличието на достъпна енергия и високи заплати, не бихме могли да видим началото на индустриална революция във Вестерос без сериозни реформи на културата на знание и наука.

Ако това е вярно, то системата на майстерите сериозно е попречила на развитието на Вестерос, обричайки го на продължително съществуване в средновековни условия. А щетите биха могли и да са по-големи в бъдеще. Ако майстерите не послушат Сам за белите броници, не предупредят кралствата и не дадат своя принос към изобретяването на ефективен метод за справяне с проблема, всички на континента могат да умрат. Отговорът на въпроса „Защо Вестерос е беден?“ може би е същият като отовора на въпрса „Защо Вестерос беше унищожен?“

Както казах, не съм икономически историк. Така че бих искал да отправя отворен въпрос към икоомическите историци които четат тези редове: „Защо Вестерос е все още толкова беден?“

 

Източник на изображенията: IGN, HBO
Оригинална статия: Why Is Game of Thrones’ Westeros Still Poor?
Превод: Калоян Правов