Защо правителството НЕ трябва да приема ултиматума на Макрон?

Както вече със сигурност сте разбрали, преди няколко дни новият президент на Франция Еманюел Макрон бе на посещение в България и при личната си среща с премиера Борисов постави следния ултиматум:

Франция ще подкрепи интересите България в рамките на ЕС и в частност евентуалната ни кандидатура за влизане в Еврозона (и Шенген), но само ако ние подкрепим предложените регулации срещу т.нар. „социален дъмпинг“ на евтина работна ръка от източна Европа към страни като Франция. Това е един ултиматум, който правителството на България категорично не трябва да приема по ред причини – от една страна защото противоречи на принципите, върху които е изграден ЕС, но най-вече поради факта, че той е изцяло в ущърб на интересите на нашите граждани.

 

Макрон противоречи на принципите върху които е основан ЕС

Първо, вече стана очевидно, че отношението на Макрон към България, а и към ЕС като цяло е лицемерно и предава основните принципи на съюза. Най-основната цел на ЕС, още от самото му зараждане вече преди повече от половин век, е да бъде съюз за свободно придвижване на капитал и работна ръка. Правото на гражданите на страните-членки на ЕС свободно да търгуват и обменят своя труд помежду си е фундамента, върху който този съюз е изграден и всеки, който по някакъв начин се опитва да ограничи и възпрепятства упражняването на това право се противопоставя на основната цел на ЕС въобще.

Именно това прави и Емануел Макрон чрез опитите си да прокара т.нар. „анти-дъмпингова“ регулация, искайки подкрепа от източноевропейски страни-членки като България. Човек, който се противопоставя на устоите на ЕС не може да бъде смятан за големият симпатизант на Европейската идея, както Макрон беше представян по време на президентската си кампания. Още по-малко пък може да бъде смятан за либерал (класически), за какъвто също беше провъзгласен.

Иронията е, че една голяма част от популярността на Макрон по време на президентската му кампания се дължеше именно на разграничаването му от протекционистките и социалистически политики на неговият основен опонент – Мари ЛьоПен. Сега обаче той лобира за абсолютно същите политики – протекционизъм срещу източниевропейските работници и социализъм за френските.

От най-големият радетел за свободна търговия, френският президент се превърна в най-големият протекционист

Гол протекционизъм скрит зад „анти-дъмпинг“ реторика

Но нека оставим принципите настрана. Ясно е, че тяхното място в политиката за съжаление се изчерпва с предизборните билбордове. Нека си поговорим за интереси. Чии интереси защитава Макрон и може ли наистина френският президент да спомогне постигането на интересите на Българските граждани?

Нека първо изясним какво означава думата „дъмпинг“. По принцип в икономическата терминология, „дъмпинг“ има когато при свободна търговия между две държави, едната субсидира или по някакъв друг начин подпомага, износа към другата с цел да даде изкуствено предимство на своите производители и да избута чуждите от пазара. В случая обаче нe става въпрос за нищо подобно. Причината български (и други източноевропейски) работници в транспортния и строителния сектор да избутват френските от собствения им местен пазар е факта, че те просто са по-конкурентоспособни.

Най-просто казано – вършат повече работа за по-малко пари. Това е. Няма никакво държавно субсидиране или подпомагане, т.е. няма и никакъв дъмпинг. Това, което Макрон нарича „дъмпинг“ е чисто и просто свободно движение и търговия на работна ръка. Да, точно така – един от онези фундаментални принципи на ЕС, за които стана въпрос горе. Да си против свободната търговия и движение на работна ръка, разбира се, не звучи добре, затова е необходимо Макрон да облече протекционизма си в по-приемлива реторика. И затова най-безсрамно говори за „дъмпинг“.

Странно е, че все още не сме чули никой от Европейските политици сериозно да разкритикува абсурдността на употребата на този термин, в този контекст. Може би е редно терминът „свободно движение на работна ръка“ в договорите на ЕС да бъде сменен със „социален дъмпинг“.

Българските граждани няма да спечелят абсолютно нищо от въвеждането на подобни регулации, те могат само да изгубят.

 

Тези регулации всъщност са в ущърб и на френските граждани

Регулациите, които Макрон защитава биха ограничили възможността на нашите работници да пътуват и работят във Франция. Това е основната цел – да бъдат защитени френските работници от по-конкурентоспособните източноевропейци. Българските граждани няма да спечелят абсолютно нищо от въвеждането на подобни регулации, могат само да изгубят. Иронията е, че налагането на подобни ограничения би навредило и на френските бизнеси и граждани, както обикновено се случва при ограничаването на свободната търговия и въвеждането на протекционизъм.

Въвеждането на въпросните анти-дъмпингови ограничения на практика би завишило цената на труда в определени сектори на френската икономика напълно изкуствено, което би принудило компаниите там или да ограничат производството си, или да вдигнат цените си, или направо би ги довело до фалит. Което и да е, френският бизнес губи, а в последствие и френският потребител. Защото когато разходите на бизнеса растат, рано или късно това ще доведе до по-оскъдна местна продукция и съответно по-високи цени.

С този ултиматум Макрон всъщност защитава само интересите на една малка, но доста добре политически свързана, част от френското население – профсъюзите. А френските бизнеси и потребители губят редом с българските работници.

 

Струва ли си сделката предложена от Макрон?

Добре, ясно е, че тази регулация е в ущърб на нашите работници, но може би жертвата си заслужава, за да влезем в Еврозоната и Шенген? Дали? Първо, не е ясно дали въобще искаме да влезем в Еврозоната. Монетарният съюз на ЕС досега се е доказал не като някакъв успех, към който е логично да се стремим, а трагедия, която трябва да избягваме. Проблемите на Еврозоната и защо влизането в този монетарен съюз би било грешка е много дълбока тема, която така или иначе сме обсъждали и преди, затова ще пропуснем задълбаването в нея тук.

Нека просто не забравяме, че фундаменталните структурни недостатъци на Еврозоната доведоха до една от най-големите дългови и банкови кризи на всички времена, която се разпростря не само в Гърция, но и в редица друга южноевропейски страни. Тези недостатъци все още са там и няма как да не са, защото те са заложени в основата на всеки един подобен монетарен съюз. Наистина ли искаме да рискуваме да последваме съдбата на страни като Гърция, особено като се има предвид колко високо е нивото на корупци у нас?

Това настрана, дори да искаме да влезем в Еврозоната, подкрепата на Макрон ни е абсолютно ненужна. Ние вече отговаряме на двете ключови изисквания – дефицитът ни е под максималното допустимо ниво, държавният ни дълг също. Френският президент на практика няма какво да ни предложи, освен ако не се опитва да ни заплаши, че би блокирал евентуално наше влизане в Еврозоната само защото не сме подкрепили неговият протекционизъм. Това обаче би изглеждало изключително жалко и сериозно би навредило на репутацията на Франция, да не говорим, че би поставило под съмнения цялата концепция за ЕС като съюз между равни по права държави, изграден върху правила и принципи, които не могат да бъдат произволно изкривявани от по-големите и по-силни страни-членки.

 

Правителството е длъжно да защити интересите на българските граждани

С оглед на факта, че голяма част от все още останалата му добра репутация се гради върху имиджа му на защитник на принципите и ценностите на ЕС, едва ли Макрон би искал да наруши същите тези принципи и ценности и да рискува да изглежда като безпринципен опортюнист. С оглед на бързо падащата му популярност във Франция, президентът се нуждае от всякаква подкрепа, която може да си спечели отвън.

Така че, въпросният „ултиматум“ на Макрон е напълно кух. И не само кух, но и нагъл, защото изглежда, че френският президент си мисли, че може да изманипулира Българското правителство да подкрепи регулация в ущърб на собствените си граждани, когато самият той реално не може да предложи нищо в замяна. Дългът на настоящето ни правителство е да не се поддаде на подобни манипулации и да защити интересите на собствените си граждани.

За съжаление обаче изглежда, че то е на път да направи точно обратното. Борисов вече намекна, че България ще подкрепи регулациите на Макрон, в замяна на подкрепа за влизането ни в Еврозоната и Шенген плюс запазването на финансирането чрез Европейските структурни фондове. Финансиране, което поради прословутите нередности и злоупотреби в процеса на предлагане и реализиране на обществени поръчки се „усвоява“ основно от политически свързани лица и фирми. Финансиране, от което обикновения гражданин не е видял почти никаква полза, даже напротив – то избутва автентичните частни инвестиции и дава на приятелите на силните в парламента изкуствено предимство на пазара.

Тоест, премиерът е на път да продаде интересите на гражданите на България в замяна на пари (за своите хора). Колко банално, нали? Това не трябва да бъде допускано на всяка цена. Ако правителството на Борисов се огъне под „ултиматума“ на Макрон, то ще се докаже като напълно безгръбначно и неспособно да защити българските интереси в рамките на ЕС.

Източник на изображенията: Dnevnik.bg, TheDailyBeast.com, Brussels-star.com