Този месец беше публикувано поредното издание на „Human Freedom Index” („Индекс на човешката свобода“) на Института Катон във Вашингтон, САЩ. Според това издание, което е съставено на база данни от 2014 г., стойността на индекса на човешка свобода в България е 7.86, което бележи леко подобрение спрямо миналогодишното ниво от 7.80. Преди да вникнем в това на какво се дължи това подобрение и как България се класира спрямо останалия свят, нека първо изясним какво представлява самият индекс.
Нивото на човешка свобода по света
Индексът на човешка свобода измерва както икономическата, така и личната свобода на гражданите на всяка една държава по света, базирайки се на 76 различни индикатора в следните сфери: върховенство на закона, сигурност и безопасност, свобода на придвижването, религиозна свобода, свобода на асоциацията, свобода на изразяването, свобода на личните взаимотношения, размер на държавния апарат, правна система и права на частна собственост, достъп до качествени пари/валути, свобода на международна търговия, ниво на регулации върху бизнеса, труда и кредита.
Този индекс е един от най-задълбочените индикатори, които измерват нивото на икономическа и лична свобода. Поради това той може да ни даде много полезна информация за това каква как се движи нивото на свобода в България и къде се класираме спрямо останалата част от света. Историята на индекса датира до 2008 г., за която е публикувано първото негово издание. Индексът измерва нивото на лична и икономическа свобода във всяка една държава по света (за която има достатъчно данни) по скала от 1 до 10, като 10 означава максимална свобода в съответната сфера, а 1 минимална (почти никаква).
Графика 1: Индекс на човешката свобода по света (2014 г.)
[visualizer id=“9232″]
Данните, които са използвани за последното издание на индекса, което бе публикувано тези дни, са от 2014 г. Това е последната година, за която има достатъчно изчерпателни данни по съответните индикатори в почти всички страни по света. Преди да обърнем поглед конкретно върху ситуацията в България, нека прегледаме състоянието на човешката свобода на глобално ниво. На картата горе може да видите какво е нивото на индекса във всяка една страна по света, за която има изчерпателни данни.
Позицията на България в глобалния и регионален контекст
Както виждаме като региони с най-високо ниво на човешка свобода се открояват Европа и Северна Америка, докато ситуацията в останалия свят е сравнително смесена. Що се отнася до Балканите, където се намира и България, въпреки че се забелязва леко изоставяне в индекса спрямо западна Европа, то не е особено значително. Според индексът България всъщност изпреварва повечето свои непосредствени съседки по ниво на свобода – Румъния е единственото изключение.
В цялостната класация през 2014 г. ние се нареждаме на 40 място в света по ниво на човешка свобода. Това означава, че спрямо 2013 г. сме паднали надолу в класацията с една позиция. Междувременно, нашата северна съседка Румъния се изкачва две места напред спрямо 2013 г. и се нарежда на 30-та позиция през 2014 г. Въпреки че преди това България традиционно се намира в челната тройка на Балканския полуостров, през 2013-та и 2014-та година се забелязва осезаемо изоставане и редица страни от региона като Румъния и Кипър ни изпреварват. През 2014 г. обаче успяваме да изпреварим Черна Гора в класацията, която изостава до 44-то място. Всички останали наши съседки като Гърция, Сърбия, Македония и Турция изостават зад нас в последната класация на индекса.
Графика 2: Динамика на индексите на лична и икономическа свобода в България (2008-2014 г.)
[visualizer id=“9253″]
Това обаче не трябва да ни успокоява, защото, както видяхме, изоставаме в класацията, въпреки лекото подобрение в нивото на индекса у нас. На графиката горе е изобразена динамиката на индексите на лична и икономическа свобода в България между 2008 г. и 2014 г. На база тези два индекса се формира и цялостния индекс на човешка свобода. Както виждаме, в рамките на разглеждания период индексът достига своя пик през 2010 г., след което пада в продължение на три години, преди да настъпи възстановяване от 7.8 през 2013 г. до 7.86 през 2014-та. Цялостната картина показва, че през 2014 г. почти достигаме нивата на човешка свобода от 2008 г. Да се надяваме, че тази възходяща тенденция не само ще се задържи, но и в бъдеще ще се ускори
Почти си възвръщаме цялостното ниво на човешка свобода от 2008 г.
Забелязва се, че тенденциите в индексите на икономическата и личната свобода са доста различни. Докато икономическата свобода бележи подобрение през почти всяка една година от разглеждания период с изключение на 2013 г., динамиката в нивото на лична свобода е много по-смесена. Като цяло обаче за целия период индекса на лична свобода у нас пада до 8.33 през 2014 г. от 8.56 през 2008 г. Това е значителен спад от над 20 пункта. Междувременно, нивото на икономическа свобода се покачва от 7.2 през 2008 г. до 7.39 през 2014 г.
Забележете, че като цяло нивото на икономическа свобода у нас е значително по-ниско от това на личната, но движението в двата индикатора през периода 2008-2014 г. е противоположно. Това, че нивото на икономическа свобода се покачва е добър знак, но от друга страна, това, че личната свобода бива все по-ограничена е притеснително. Особено като се има предвид, че икономическата свобода се подобрява от по-ниска база така или иначе.
Личната свобода се влошава, икономическата се подобрява през 2008-2014 г.
На таблицата долу можем да погледнем по-подробната разбивка на индекса по компоненти, за да придобием представа на какво може да се дължи тази динамика. Забелязва се, че България се представя най-зле в категорията „върховенство на закона“. Това не е изненадващо предвид пословично високите нива на корупция у нас и множеството скандали свързани със съдебната система от последните години. Въпреки временно влошаване през 2012 и 2013 г., този индикатор поддържа сравнително стабилно ниво – 5.3 през 2008 г. и същото през 2014 г.
Забелязва се, че най-добре се представяме в три категории – свобода на движението, свобода на вероизповеданието и свобода на връзките. Именно подобрението в нивото на свободата на вероизповедание у нас през 2014 г. спрямо 2013 г. вероятно е ключовият фактор, който води до лекото подобрение в нивото на лична свобода у нас в последното издание на индекса. В по-общ план обаче виждаме, че оценките във всички категории през 2014 г. са същите като тези през 2008 г. Това означава, че изоставането ни в световната класация не се дължи толкова на влошаване в цялостното ниво на човешка свобода у нас, колкото на дългосрочна стагнация.
Това не е добър знак, защото докато ние стагнираме ситуацията в останалия свят е доста по-различна. Нашата съседка Румъния бележи забележителни подобрения в цялостното ниво на човешка свобода в рамките на същия период и на това се дължи нейното сериозно изкачване в световната класация на индекса. Политиците у нас следва да започнат да обръщат много по-сериозно внимание на това колко лична и икономическа свобода имат гражданите, които те представляват. Защото, както е ясно от корелацията между нивото на този индекс и нивата на БВП, свободата на гражданите е определящ фактор за просперитета на всяка една нация.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Заемаме незавидното 109-то място по свобода на словото. До нас са страни като Уганда, Замбия, ЦАР, Конго… https://rsf.org/en/ranking
Има ли права без задължения и свобода без отговорност . Защото постоянно се говори за свобода , а тя не е достъпна за всички основно по икономически причини . Няма равен достъп до образование и капитал никъде по света и общо взето социалната мобилност намалява , а с това и свободата на поне 80% . Неравенството расте и се унаследява чрез достъпа до образование, чрез връзките на семейството и социалната мрежа от елитните училища , чрез достъпа до капитали . За каква икономическа свобода тогава става въпрос? Май само за свободата на богатите да стават още по-богати , а на останалите да им продават своя труд свободно . За каква свобода можем да говорим у нас при срастването на икономическа , политическа , медийна и съдебна власт . У нас управлява олигархия, в САЩ плутокрация, а в ЕС чиновници .