ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Филип Петров
В информационните емисии на медиите се завъртя новината как едно издателство е отпечатало две издания на един учебник – цветно и черно-бяло. Масовото възмущение, което различни популисти изказаха е, че това било лошо – подклаждало разделението между бедни и богати в училищата. Нека помислим по-сериозно върху въпроса дали това е така.
Първо учебниците, а после…?
Да приемем, че учебниците на децата ги направим еднакви. Веднага ще се сетим, че има и друг проблем – дрехите на бедното дете ще са скъсани, а на богатото ще са луксозни.
Да речем, че накараме учениците да носят еднакви униформи. Веднага ще се сетим, че има още един проблем – обувките на бедното дете ще са различни.
Да речем, че към униформите включим и обувките. Тогава ще бъде мобилният му телефон.
Да забраним мобилните телефони! Тогава ще е някаква друга дрънкулка.
Да забраним дрънкулките! Бедното дете ще яде по-скромни закуски от останалите.
Да осигурим еднакви закуски! Ами мили хора… бедното дете не живее само в училище. То все някога ще излезне във външния свят, където другите деца ще видят най-малкото, че баща му не го прибира с Мерцедес, а с градски транспорт… В същото време какво успяхте да направите вътре в самото училище? Направихте го по модел на Северна Корея – всички изглеждат лицемерно еднакви, но не са. Подкладохте точно тази уравниловка, която е основния проблем на българската образователна система днес – общи учебни стандарти, едни и същи учебни програми, едни и същи учебници, равни заплати за всички, фиксиране на това кой-къде може да си запише детето чрез система за райониране… А това са все лоши неща – това е да се опиташ да накараш всички да носят дрехи с размер L. Да, за повечето ще са ОК, но за немалка част ще са или малки, или големи.
Всяко дете е различно
Какво тогава е решението на казуса? То е да признаем, че децата са различни! Да, има бедни и богати. Да, има бели, черни и от всякакви други раси. Да, има християни, мюсюлмани, защо не и будисти, и хора от всякакви други религии. Да, има деца които са амбициозни и има такива, които са мързеливи. Да, има деца със специални образователни потребности. Да, има деца, които са природно по-умни и има такива, които са по-глупави. Да, има красиви и грозни. Да, има… ВСЯКО ДЕТЕ Е РАЗЛИЧНО.
В момента, в който образователната ни система признае това, това ще е революцията, която ще ни позволи да се оттласнем от дъното, на което отдавна сме се закотвили. Вместо да прикриваме, че има бедни деца, ние ще възпитаваме останалите така, че да се отнасят с по-бедните деца като с равни на себе си! Вместо да обучаваме децата си по един общ калъп, ние ще се съобразяваме с индивидуалните потребности на всяко едно дете и ще избираме подходящ стандарт, подходяща учебна програма, подходящи учители, подходяща среда за него. Така ще научим децата си, че вместо да се подиграват на съседчето, че има черно-бял/ксерокопиран/въобще няма учебник, е правилно да го приемат такова, каквото е, и да му бъдат приятели.
Нека има избор за родители и ученици
И сега на въпроса от началото – дали е лошо да има различно по цена и външен вид издание на един и същи учебник? Не е непременно лошо, но не е непременно и добро. Пазарът на учебниците трябва да е този, който да определи отговора. Някъде хората ще са възмутени и няма да желаят децата им да учат с различни учебници – там ще се обединят и ще решат да купят само черно бели или само цветни. На други места децата ще са добре интегрирани едно с друго и няма да има никакво значение. В крайна сметка все се оплакваме, че „няма гражданско общество“ – ето ви възможност драги граждани да съберете малката си групичка на родители на вашия клас и да решите един проблем, ако той въобще съществува за вас (надявам се, че точно вие го нямате). Имате ли силата да го направите или за пореден път ще чакате „държавата да се намеси“? Не е трудно, уверявам ви!
Източник на изображението: Teacher.bg
