„Игра на тронове“ е история за покваряващата сила на абсолютната власт

Бритъни Хънтър, Foundation for Economic Education

Властта е опияняваща. Способна е да поквари дори привидно силно принципни хора, да доведе до унищожаването на цели цивилизации и да постави дългогодишни режими на колене. В момента, в който един човек бъде обзет от жаждата за власт, другите за него не са нищо повече от пионки, които могат и ще бъдат пожертвани в името на постигането на неговите цели.

Така е било още от появата на първите общества и така ще бъде докато има държави, които да присвояват и да владеят. Точно поради тази причина „Игра на тронове“ е толкова пленителен сериал. Както заглавието предполага, „Игра на тронове“ е история за стремежът към короната във въображаемата страна Вестерос.

 

 „Може би твоята грешка бе доверието ти в кралете.“

Докато си проправях път през всеки епизод на сериала, (първоначално смутена от всичката кръв и насилие, но в последствие претръпнала към броя отрязани глави), осъзнах, че цялото това насилие се извършва в името на властта и за сметка на индивида. Или, да го кажем по друг начин, всички пожертвани животи са погубени за укрепването на държавата и властта на тези, които я контролират.

И ако това не е достатъчно, с много малко изключения, всяко от седемте кралства на Вестерос се управлява от лордове, които са по-заинтересувани от запазването на собствените си позиции, отколкото от благосъстоянието на поданиците си. И докато много от владетелите, конкретно Рамзи Болтън и крал Джофри, са отвратителни същества, опиянени от собствената си власт и без каквито и да е компенсиращи качества, въпреки това има крепостници и членове на армията, които биха умрели за да защитят лидер, който е абсолютно незаинтересован от тях.

Сериалът  е своеобразна теза по въпроса за природата на властта и нейното влияние върху отделните индивиди.

И въпреки че историята на човечеството е наситена с покорни поданици, все пак не разбирам защо хората от Вестерос са толкова жадни да бъдат управлявани от някого. Владетелите на Седемте кралства нямат какво да предложат на своите поданици освен фалшивото обещание за защита от външни заплахи. Но въпреки това, с всеки следващ случай на корумпирано лидерство, непоколебимата лоялност се засилва.

Дори Братството без знамена, което е сравнително свободна група от индивиди, отказващи да положат клетва за вярност пред конкретен владетел, изпитват нуждата да следват някакъв лидер.  Всичко се свежда до (а и сериалът остро го демонстрира) вековната истина за напълно покваряващата абсолютна власт, независимо от географския регион и идеология. И въпреки че сериалът най-вероятно не е имал за цел да бъде тезис върху природата на властта и нейното влияние върху индивида, то той несъмнено представлява точно това.

Но ето, появи се и лъч светлина…

Гледайки  шестия сезон, забелязах как течението най-сетне се обръща.  На хората им беше писнало да се борят за каузи, които нямат пряка връзка с тях. Бяха изморени от вечните жертви, които така или иначе не спираха страданията им и не облекчаваха подтисничеството, от което страдат, независимо кой е заел позицията на владетел. Доверието към управляващите единствено бе влошило техния живот. Нито един крал или владетел нямаше да ги освободи като ги държи в абсолютно робство.

В един от последните епизоди на шестия сезон, по време на разговор между двама герои относно попадането им в затруднено положение, единият отбелязва : „Може би първата ти грешка беше, че си склонен да се доверяваш на крале.“ Колко уместен е този коментар и колко точно обхваща целия проблем, с който човешката цивилизация се бори в продължение на хилядолетия. Защо хората се доверяват на авторитаризма?

Освободи се от оковите

Страхът е един от най-силните човешки мотиватори. Той може да накара хората да сторят неща, на които не са и подозирали, че са способни. Може да ги накара да капитулират пред безумните прищевки на лидери, за които вярват, че в замяна ще ги защитят. Може би най-гениалната стратегия, някога реализирана в една измислена история, е ролята на Денерис Таргариен, която успешно завладява Изтока като се възползва от страховете на поробените населения и така си изгражда репутацията на герой в съседните земи.

С всяка следваща завзета земя, Денерис обещава свобода на робите, ако те жертват своя живот, за да подкрепят нейните завоевания. И докато робите я възприемат като техен благороден освободител, в действителност тя е просто поредният господар, на който се подчиняват, но просто по-хитър такъв. Ситуация наподобява нация, афишираща се като свободна и същевременно въвеждаща задължителна военна служба. Свобода само на думи. В крайна сметка, животът на всеки един гражданин е обещан на онзи, който се изкачи на трона, и единствената му стойност в очите на владетеля е като заменимо тяло, което може да се хвърли в битка срещу вражеската войска.

„Страхът кара хората да вършат немислимото, онова, на което и те не са вярвали, че са способни.“

С разширяването на нейните армии и завоевания, Денерис продължава да говори за освобождаването на всички, които са били третирани ужасно от бившите си господари. Макар тя да има едно от най-благородните сърца от всички герои в шоуто, освен Старките (включително Джон Сноу), тя все пак поддържа властта си посредством насилие.

Тя експлицитно окуражава своите хора да убиват в нейно име без почти никакъв избор. След като група от бивши робовладелци започват да буйстват и да убиват заради загубата на робите си (Синовете на харпията), Денерис започва да управлява според върховенството на своите желания и емоции, а не според върховенството на правото – принцип, който тя иначе твърди, че следва; А именно това е Ахилесовата пета на много от предхождащите я владетели.

От освободител Денерис се превръща в поробител

Желанието на Денерис да покаже на противниците си, че е справедлив и строг владетел, за да възпре кампанията им срещу нея, я кара да даде на съд човекът, убил нейните хора, вместо направо да го екзекутира както е направила с много други. Обаче, докато подсъдимият чака процеса, един от войниците на Денерис, опиянен от своята любов и отдаденост към нея, самоволно реализира това, което смята за справедливо и отнема живота му.

За да демонстрира какво се случва на тези, които нарушават заповедите, които им е дала, Денерис  публично обезглавява този войник, докато той я моли за милост. Показателното в сцената е, че докато се опитва да защити върховенството на правото, тя го нарушава, лишавайки собствения си войник от съдебен процес. За да съществува върховенство на закона е необходим справедлив процес за всеки един гражданин. Вместо това, такъв получават само тези с висок статут, дори в света на Денерис Таргериен, „тази, която разбива окови“.

Новоосвободените войници се ядосват след като осъзнават, че просто са заменили един господар за друг. А там, където някога бунтуващите се роби са били написали – „кървава смърт за господарите“, сега се четат думите – „Миса е господарка“, адресирани към Денерис. До този момент, по време на целия сериал мислих, че Денерис е най-непоквареният герой. Да, тя убива хора, но всички в историята на Дж. Р. Мартин убиват, а Денерис поне е с по-чисти намерения. Тя не само е прекарала по-голямата част от живота си в изгнание, но и самата тя в един определен смисъл е била роб.

Преди  брат й да умре по нейно желание, Денерис е била подложена на множество зверства от негова страна и често е била предлагана на различни мъже, за да може нейният брат да постигне целите си. Дори нейният брак с Дрого е бил насилствен, за да подсили претенциите на Таргариен за трона с реална военна мощ.

Всички тези фактори превърнаха Денерис в герой, на който зрителите симпатизираха. Тъй като е преживяла нечувани трудности в живота си, зрителят първоначално има големи надежди за героинята. Но дори Денерис, майката на драконите, не осъзнава как властта я покварява, въпреки нейната претенция на освободител. Без да забелязва тя се превръща във врага, срещу когото уж се бори.

Зимата винаги е идвала.

Откакто съществуват държави, заплахата на деспотизма винаги е надничала зад ъгъла. И както историята, а и фантастиката, показват – единствената противоотрова е винаги да сме бдителни. „Зимата идва“ е кредото на рода Старк. Повтаря се често от семейството и от поддръжниците му на север, разпръснати около Седемте кралства. То е зловещо предупреждение никога да не сваляш своя гард или, опиянен от временен комфорт, да се поддаваш на блажено невежество относно случващото се около теб. Зимата, или някой друг заплашителен враг, винаги ни причакват…

За Старк, зимата е олицетворение не само на дебнещата заплаха на белите бродници от север, но и на борбата за власт, в която те са неизбежно въвлечени поради своите благородни корени. Старките са уникални с това, че никога не са преследвали активно властта. Тяхна основна грижа винаги са били оцеляването и запазването на семейната чест. За разлика от други, те не виждат трона като единственото средство за постигане на своите цели. Дори когато умиращият крал Робърт Баратеон посочва Нед за временно заместващ крал докато синът му порасне, Старк се съгласява само защото наследникът на трона е потенциален тиранин..

„Зимата идва“ е напомняне, че само константната бдителност може да държи тиранията притисната до стената.

Въпреки, че някои от членовете на семейството се заиграват с властта, Санса особено, Старк остават крайно отдалечени от другите герои в своето отношение към нея. Те изглежда  разбират природата на властта и това какво може да причини на тези, които се стремят към нея. Те разбират и нуждата от постоянна бдителност. Знаят, че винаги ще съществуват хора, които ще се борят за абсолютен контрол и че самите те винаги трябва да бъдат готови да се противопоставят на това и да защитават свеото достойнство като индивиди.

Почти сигурно е, че в реалния свят винаги ще има игра на тронове. Докато политиците воюват, за да се сдобият или за да задържат властта, отделните граждани са тези, които губят. „Игра на тронове“ ни показва по един брилянтен начин, че докато хората настояват за крал, за президент, или каквато и да е водеща авторитарна фигура, която да ги закриля и да ръководи техния живот, зимата винаги ще идва и то за сметка на индивида.

---

Превод: София Роглева

Оригинална статия: Game of Thrones Is a Treatise on Absolute Power Corrupting Absolutely

Източник на изображенията: Мoddb.com, Bustle.com, Wallpapercave.com, Gameofthrones.wikia.com