Защо работници в САЩ са против вдигане на минималната работна заплата?

Джон МкДърмът, MEL Magazine

Преди няколко седмици, изследователи от Университетът във Вашингтон, публикуваха ново изследване, според което опитите на Сиатъл да подобри икономическата перспектива на работническата класа в града, са произвели обратния ефект. Сиатъл е един от многобройните американски градове, които плавно увеличават минималното заплащане до $15 на час през последните години. Но въпреки по-ранно изследване, според което увеличенията са имали минимален ефект върху пазара на труда, то проучването от Университетът във Вашингтон установи, че тази политика е във вреда именно на работниците, на които е предназначена да помогне.

Основната причина: колкото повече работници започват да изкарват по $15 на час – а в щата Вашингтон ставката на час беше $9,47 преди да бъде гласувано новото законодателство – толкова по-малко хора наемат работодателите, или уволняват и/или намаляват броя на часове на настоящите работници, поради увеличените разходи за труд. Заради минималната ставка на час от $15, средностатистическия нископлатен работник е изгубил месечен доход на стойност $125, а колективно загубите достигат $100 милиона.

Консерваторите вече не са единствената опозиция на минималната работна заплата

Но вместо тази новина да бъде отразена негативно от консервативните медии, като Брейтбат, сайт, който иначе гордо защитава работническата класа, отговори на проучването със задоволство. Брейтбарт силно се противопоставяше на минималната надница от $15 години наред. “Уоу, непредвидени последици на прогресивни политики надигат грозната си глава отново. Каква изненада“ е най-популярният коментар на страницата на Брейтбарт, посветена на изследването.

В продължение на десетилетия консерваторите опонират на увеличаването на минималното възнаграждение, както и други политики адресиращи пазара на труда, с аргумента, че това е посегателство над американския капитализъм и неговите идеали за ненамеса на пазара и частните инициативи. Напоследък, обаче, се появи и нова вълна на опозиция, този път от фискално консервативни представители на работническата класа, които (на теория) имат полза от увеличаването на минималното заплащане. Според тях, това увеличение ще стимулира компаниите да изнесат, автоматизират или да намалят работната ръка, а работа, която плаща $8 на час, е по-добре от никаква работа.

„Компанията, в която аз работя, вече знае как да автоматизира своите фабрики и производствени линии. Единственото нещо, което ги възпира, е нужната капиталова инвестиция“, казва Хуан, 30-годишен финансист живеещ в Торонто, който често допринася за частната Фейсбук група „Либерали и консерватори“.

Според някои работници, вдигането на МРЗ забързва процеса на автоматизация

Хуан е първо поколение имигрант от латиноамериканска държава от „третия свят“ и е работил на нископлатени позиции в услугите и търговския сектор до 24-годишна възраст. Но той е против минимално заплащане от $15 на час въпреки миналото си, именно защото според него това увеличение ще ускори тенденцията към автоматизация, за която той говори горе. Според Хуан, „със скорошното увеличение до $15 на час проектите за автоматизация ще бъдат задвижени и докарани докрай, в резултат на което адски много хора на почасова работа ще станат безработни догодина“.

Макар и прав, че автоматизацията е неизбежна, тя не е непременно най-голямата грижа на хората, опониращи покачването в минималното заплащане. Най-вече защото тази промяна (преминаването към автоматизация, б.а.) най-вероятно ще се случи в продължение на няколко десетилетия. А тяхното притеснение е, че минималното заплащане от $15 ще направи пазара на труда недостъпен за млади, неквалифицирани работници, които искат да натрупат жизненоважен опит още днес.

Или поне това е, което плаши Шон Морисей. Ветеран от американската армия, който се идентифицира като част от долната средна класа – „ само Уолмарт и Алди за нас“ (най-големите и масови супермаркети за хранителни стоки в Америка, б.а.) – според Морисей, той никога не би имал възможността да започне своята кариера, ако минималната заплата не беше $7.25 на час. „Някои от позициите, на които съм работил, не струваха $15 на час. Ако бяха направили тези $15 задължителни тогава, аз щях да съм безработен“, казва Морисей. „Благодарен съм, че тогава беше $7.25. Това ми даде възможността да започна работа, за да добия опит и в крайна сметка да достигна по-добре платена позиция.“

Вдигането на МРЗ елиминира работни места за младите и неопитните

Джо Симпсън, на 28, разказва подобна история. Симпсън живее в Болдуин, Уисконсин, с жена си и тяхната дъщеря и изработва повече от $60 000 на година като счетоводен мениджър в UPS, където е работил през последните 10 години. Той  казва, че не би имал възможността да живее живота, който води в момента, ако UPS не са го наели на $8.25 на час. Когато е бил студент на 18, това му е предоставило възможността да се изкачи в компанията. „Повишавайки минималното заплащане, ще има негативни последици върху млади, неквалифицирани работници и малкия бизнес“, казва Симпсон. „На семействата от бедни квартали, които имат по-труден достъп до образование, ще им бъде по-трудно да си намерят работа в сравнение със сега.“

Изкушаващо е тези аргументи да бъдат отхвърлени, особено когато съвпадат напълно със заучените доводи на консерваторите, които те използват, за да се аргументират против регулации и публично финансирани програми. Но икономистите са също толкова разделени относно ефикасността на минималното заплащане от $15 на час, колкото са либерали и консерватори, а изследването на Университета във Вашингтон дава осезаема тежест на аргумента против вдигането на МРЗ до $15.

Тогава какво ще се случи с хора като Хуан, Морисей и Симпсън, всеки от които е започнал с нископлатена работа и е придобил квалификация?

Безработица, поне според тях.

Оригиналната статия: Former Working-Class Men on Why They’re Against a $15 Minimum Wage

Превод: Димо Чанков

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!