ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Симона Златкова
Целта на тази статия е да анализира публикацията “Косвени щети” (бел.), публикувана в списание “Икономист” през юли, миналата година, и изграждайки сравнение с информацията, предоставена от търговската камара на САЩ няколко месеца по-късно, да изгради аргументативна структура, позволяваща на всеки един сам да даде отговор на продължаващата вече десетилетия наред дискусия „за“ или „против“ международната търговия.
Теория на сравнителното предимство
Преди да започнем с анализа на статията „Косвени щети“ нека първо изложим кратко обяснение на теория на сравнителното предимство за тези, които нямат познания в областта на икономиката или с годините са забравили първите лекции от курсове като „Принципи на микроикономиката“ или „Въведение в икономиката“.
Нека предположим, че съществуват само две стоки – компютри и телевизори – и един производствен ресурс, състоящ се от земя, труд и капитал. Представете си, че производството на 200 компютъра изисква 4 единици производствен ресурс в САЩ и 8 единици в България, а производството на 2000 телевизора изисква 6 единици производствен ресурс в САЩ и 8 единици в България. По този начин:
| САЩ | България | |
|---|---|---|
200 компютъра | 4 | 8 |
| 2000 телевизора | 6 | 8 |
Според предоставената информация американците имат абсолютно предимство в производството и на компютри, и на телевизори. По този начин много лесно може да бъде направено грешното заключение, че американците не могат да спечелят от потенциална търговия с България и затова те трябва да произвеждат едновременно компютри и телевизори. Това заключение обаче не отбелязва, че струва повече да се произвеждат телевизори в САЩ, отколкото в България, защото разходите за производство на телевизори на практика представляват пропуснато производство на повече компютри.
Представете си, че САЩ решава да специализира в производството на телевизори. При използването на 6 единици производствен ресурс за производството на 2000 телевизора в САЩ се жертва произвоството на 300 компютъра, догато ако България реши да специализира в производството на телевизори ще бъдат пожертвани само 200 компютъра. Поради тази причина българите имат сравнително предимство в произвоството на телевизори, докато американците имат абсолютно предимство. Така ако двете държави решат да търгуват една с друга, те трябва да вземат предвит сравнителното предимство и да специализират в индустрията, свързана с по-малко разходи.
Косвените щети – факт или мит
Статията “Косвени щети” има за цел да представи директните и индиректните щети на международната търговия върху местното производство, когато ползите от така нареченото „сравнително предимство“ са усвоени неправилно от страни като Китай или Виетнам. Авторът поставя в центъра на своя анализ дискусията за предимствата и недостатъците, породени от икономическата колаборация между страните чрез търговия. Именно тази дискусия се намира и в основата на схизмата, разделяща икономисти и политици на два противоположни лагера в наши дни. Докато поддръжниците на идеята за свободна търговия вярват, че тя води до цялостен ръст в световното производство, то членовете на опозиционния лагер насърчават изграждането на бариери пред търговията, смятайки че това ще стимулира развитието на местната икономика. Тази идея подкрепя и авторът на публикацията в списание „Икономист“, според когото международната търговия увеличава безработицата в местното производство.
Неговата теза обаче бива опровергана от проучване на търговската камара на САЩ, според чиито резултати не ръста в международната търговия е в основата на увеличаването на безработицата сред работната сила, заета в производтвото, а все по-интензивното въвеждане на съвременните технологии и автоматизацията в произведствените процеси. Освен това, според информацията, предоставена от Търговското министерство на САЩ, „износът на промишлени стоки пряко подкрепя приблизително 6 милиона работни места в страната – около половината от цялата производствена заетост“. Този аргумент пряко атакува твърдението, че международната търговия или по-точно вносът на евтини стоки от страни, богати на евтина работна ръка, е в ущърб на производствения сектор.
Данните не подкрепят тезата, че свободната търговия нанася щети
Авторът на „Косвени щети“ не отхвърля факта, че търговията води до по-ниски цени на вносните стоки, но критикува това, че загубите за индустриите, лишени от сравнително предимство, са твърде видими, но пренебрегвани. В резултат на това работниците, наети в тези сектори, получават по-ниско заплащане и прекарват продължително време извън пазара на труда. Освен това в статията на списание „Икономист“ се твърди, че правителствените програми, които трябва да компенсират неравномерното разпределение на печалбите от търговията чрез осигуряване на допълнително обучение за преквалификация или допълнителни социални помощи за безработните, не са достатъчно субсидирани или в много случаи средствата потъват в сивия сектор след куп неясни операции.
Няколко месеца след публикуването на тази статия търговската камара на САЩ представя информация, имаща за цел да подчертае печалбите от търговията за производствените индустрии. Данните, предоставени от Федералната резервна банка на Сейнт Луис, показват, че през последните 25 години реалната производствена мощност в САЩ се е увеличила с приблизително 80%. Освен това производството на добавена стойност в страната е нарастнало осем пъти в реално изражение от 1947 г. насам. Прилагането на теорията за сравнителното предимство на практика в секторите на услугите като банкиране и телекомуникации е довело до приходи от 716 млрд. щатски долара през 2015 г. и търговски излишък в сектора на услугите от 227 млрд. щатски долара според данни, предоставени от Министерството на търговията на САЩ.
Докато и двете страни в дискусията се съгласяват, че международната търговия води не само до разширяване на гамата на избор за потребителя, но и до увеличаване на покупателната способност на глава от населението поради по-ниските цени на вносните стоки, статията „Косвени щети“ обръща по-специално внимание на неравномерното разпределение на позитивите от търговията и неуспеха на „активните“ политики да облекчат негативните последици върху пазара на труда. Информацията предоставена от търговската камара на САЩ пропуска да представи факта, че производствената индустрия може да се възползва от международната търговия като цяло, но в същото време глобалната конкуренция може да доведе до загуби за някои от нейните членове или по-точно членовете, лишени от сравнително предимство.
Анализ на проблема
Нека сега анализираме проблема за косвените щети, нанесени от международната търговия по следния начин. Според мнозина икономическата колаборация между страните чрез търговия изгражда така наречената win-win ситуация, при която няма губещи страни. Трябва обаче да се отбележи, че тази win-win ситуация е приложима само относно държавите и техните икономики като цяло, а не по отношение на отделните индустрии. Една производствена индустрия печели от международната търговия само когато се превърне в износител, което означава, че тя притежава специфично предимство пред същата индустрия в държавата партньор.
За да направим примера по-ясен нека си представим, че Абакария е реална страна, чийто икономически потенциал е съизмерим с този на държави като САЩ и Германия. Работната сила в Абакария се дели на две групи: работници, осигуряващи ръчния труд, и специалисти, чиито умения добавят допълнителна стойност към продукцията. Икономиката на нашата фикционална страна има само два производствени отрасъла, произвеждащи съответно текстил и компютри. Освен това за работниците в Абакария е сравнително лесно да преминат от единия производствен сектор към другия. Трябва да споменем, че за производството на текстил се изиска повече работна ръка отколкото за производството на компютри.
Сега нека предположим, че правителството на Абакария е решило да премахне наложената тарифа върху вноса на текстил, в резултат на което цената на вносния текстил е спаднала драстично. За да се конкурират с чуждестранните производители, фирми в Абакария трябва да намалят цената на продукцията си. Поради намалените приходи, по-малко производители в Абакария са готови да снабдяват пазара с текстил. В резултат на това вносът на текстил се увеличава, за да се запълни дупката, създадена от спада в местното производство.
Тук обаче възниква въпросът, какво се случва с производителите, които се отказват от производството на текстил. Търсейки по-печеливши инвестиционни възможности, те пренасочват средствата си към компютърната индустрия, което води до увеличаване на износа на компютри. От своя страна растежът на компютърната индустрия води до увеличаване на броя на наетите работници в нея, което означава, че част от работната сила, която вече не е нужна в текстилната индустрия, ще бъде необходима в компютърното производство. Защо обаче говорим само за „част“ от работната сила?
Нека припомним, че по-рано в нашия въобръжаем сценарий споменахме, че за производството на текстил първоначално се изискава повече работна ръка отколкото за производството на компютри. Поради тази причина част от работната сила, която вече не е нужна в текстилната индустрия няма да бъде наета в компютърната и ще остане извън пазара на труда. Именно последиците от този сценарий не са разгледани в информацията, осигурена ни от търговската камара на САЩ.
Участието в международната търговия е от полза за страните, защото намалява цената на много стоки и услуги, което увеличава покупателната способност на населението, но неуспешните политики, насочени към смекчаване на отрицателните последици от свободната търговия и създадената структурна безработица, се превръщат в мощно оръжие в ръцете на политическите демагози, които обикновено го използват преди изборите за контрол на зле информираните маси, оформяйки общественото мнение срещу международната търговия.
Допълнителен анализ
По-нататъшно проучване в тази насока би трябвало да се съсредоточи върху това, че структурната безработица може да възникне не само в резултат от международната търговия, но и поради промени във вкуса и предпочтанията на потребителите. В този случай ако икономиката на страната е затворена, тези работници, останали извън пазара на труда, малко вероятно биха били наети в друга индустрия.
Използвани източници
Federation, American Farm Bureau. „Social.“ Fast Facts About Agriculture. N.p., n.d. Web. 09 Oct. 2016.
„Manufacturing Sector: Real Output.“ – FRED. N.p., n.d. Web. 09 Oct. 2016.
„The Benefits of International Trade.“ U.S. Chamber of Commerce. N.p., n.d. Web. 09 Oct. 2016.
