Как се стигна до референдумите срещу инвестиции в Трън и Стара Загора?

Част 1 от поредица за местните референдуми срещу инвестиционни проекти в България – техните причини и последствия:

Есента дойде и темата за местните референдуми ще стане отново актуална. Това не е прогноза, а просто логика на обществените процеси у нас от последните 2 години. А това е повод да погледнем върху два от емблематичните референдуми, на които бяхме свидетели през юни т.г. – тези в общините Стара Загора и Трън. И двата бяха определени като „емблематични“, и двата си поставиха за цел да преодолеят определени планирани инвестиции, и двата акцентираха върху опазването на околната среда.

На пръв поглед има редица прилики между двата референдума: имаха за цел да активизират гражданското общество в защита на местни каузи; и двата защитаваха зелени идеи и качеството на живот на хората в съответните региони, и двата искаха да покажат, че гражданите притежават цялата качествена информация, с която могат да вземат (рационално) решение при гласуване. И да защитят хората, в чието име се свикват, както и да се противопоставят на властта – централна или местна.

През периода се случиха още няколко местни брожения срещу кариери за добив на инертни или строителни материали. Но конфликтът, който тлее от година време е дали ще има волфрамова мина във Велинград. Затова след като преди време се направиха някои сравнения между двата проведени референдума, то е редно да поизтупаме праха от фактите и неизказаните анализи.

Повод за местните референдуми. Обща хронология.

Местни процеси и в Стара Загора, и в Трън доведоха до предложения на общинските кметове за провеждане на местни референдуми по важни казуси за общностите там. Градът на липите и областен център с енергийното сърце на България – комплекса „Марица-изток“ – бе станал свидетел на стартиране на строителни дейности в занемарения от години парк „Бедечка“. Това активизира първоначално малка група граждани в негова защита. Въпросът бе обсъждан на няколко заседания на Общинския съвет. Така през пролетта на 2017 г. съветниците решиха запазването на парка и спиране на строителните дейности. Обаче, интересите към парка (особено към южната му част), неочаквано принудиха кмета на общината да предложи провеждането на местен референдум с въпрос дали общината може да реши да обезщети собствениците на имоти в тази зона на града и така за запази парка като… парк. Видимата страна на процеса до провеждането на референдума продължи около 6 месеца.

В другия край на страната обезлюдяващата община Трън бе потънала в тишина и спокойствие в продължение на над 3 години от оповестяването на проекта за възраждане на местния златодобив от дъщерна компания на минния лидер „Асарел-Медет“ АД. Но през лятото на 2016 г. след серия от семинари на място и „будене“ на местното население и на част от местния общински съвет, се стигна до „повишаване на напрежението“ в общината. Изровиха се части от иначе конфиденциални и нефинални документи, което доведе до показване на „доказателства“ против бъдещата мина. Недоволството (и незнанието) на местните хора се изрази в серия от аранжирани протести пред сградата на Общината и дори пред сградата на МОСВ.

Това доведе то серия от репортажи в „Господари на ефира“ по Нова Телевизия. Основното обвинение на активистите бе, че бъдещата мина ще застраши здравето и живота на местните жители. С този аргумент се постигна обществен натиск върху местните институции в период на слаба централна власт (правителство в оставка и служебен кабинет – ноември 2016 – март 2017 г.). Нещо повече – местните институции в Трън бяха отслабени поради обвинението срещу кмета на общината за блъскането на дете в двора на местното училище (!) със своя SUV. Доскорошен поддръжник на идеята за влизане на мощен инвеститор в общината, през есента на 2016 г. той променя напълно позицията си. В резултат предлага „народът да реши“ бъдещето на мината в Трън. Тази комбинация от планирани и случайни действия, доведе до набиране на популярност на идеята за провеждане на местен референдум срещу намерението за реализация на 100-милионна инвестиция в проект за златодобив.

След като кметовете внасят предложения за провеждане на местни референдуми, които общинските съветници приемат. По този начин се опитват да постигнат много цели: да зачетат „обществената воля“, да тушират генерирания публичен натиск, да намерят баланс на противоположните интереси. Очакванията са чрез гласа на народа да се даде отговор на въпроса за бъдещето на една или друга инвестиция (квартал или парк, мина или вили).

По същество, тези „соломоновски“ решения, са нищо повече от абдикация от отговорност при следване на законово установени процедури и процеси и даване на тласък на популистки настроения, откровени манипулации и конфронтиране на отделни групи в местните общности.

Разлики

Налага се да посочим разликите, защото привържениците на местните референдуми почувстваха опиянение от факта, че сякаш верижно се провеждат местни референдуми. Плъзгането по повърхността на външните проявления на явленията, често води до изграждане на масови манипулации за ползите на един или друг социален или политически инструмент. Казано иначе – радетелите за местни референдуми яростно се вкопчват в тезата, че народът е достатъчно компетентен да се произнася по всякакви въпроси, а политическите и обществено-икономически процеси доведоха да състоянието, при което различни активни граждани могат да мобилизират обществена енергия и да принудят или да играят заедно с общините в насочването на един или друг проект.

През 2017 г. Стара Загора бе признат за най-добър град за живеене в класацията на „Дарик Радио“. От години градът демонстрира амбиция и желание да се развива икономически, социално и културно. Но потенциалът му – особено на фона на неизвестността около енергийния комплекс „Марица-изток“ и стагниращия строителен бизнес – започва сякаш да се изчерпва. Нуждата от свежи инвестиции започва да се усеща. До преди 5 години градът се радваше на продължилия близо 10 г. (2003-2013 г.) период, през който се реализираха мащабните рехабилитации на ТЕЦ-2 и ТЕЦ-3, както и строежа на новата ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“. Те привлякоха много свежи инвестиции в града – от услуги до наеми на апартаменти за чуждестранните експерти.

Но градът започна да отеснява с наличие на добри локации за ново строителство. Неговото планиране не позволява строежа на нови сгради без да се стигне до презастрояване, конфликти със съществуващите обекти и увеличен трафик. Единствените възможности за развитие на града са в посока запад (към с. Богомилово) или на изток (парк Бедечка). Инвеститорските интереси в парка са изключително пъстри и датират от години, но статутът на парка ги възпрепятстват: спрягат се знакови имена на местни бизнесмени до две търговски вериги (едната с вече реализиран, а другата – със замразен проект). Историята на града помни, че чрез серия от промени в предназначението на имотите в парка, както и чрез „удобно забравяне“ на протеклата реституция на имоти в зоната на парка през 70-те години на ХХ век, днес група хора претендират за правото да реализират своите инвестиционни намерения. В което няма нищо лошо, стига да се изяснят реалните факти за това дали има вече изплатени обезщетения за дадени имоти и кои са реалните собственици там.

Друга трудност пред техните интереси е фактът, че „Бедечка“ е парк, за което има решение на ОС. Поглеждайки скицата на парка, и особено в южната му част, виждаме, че той прилича на одеяло с множество кръпки. Реализацията на инвестиционните намерения би довело до застрояване (или дори пре-застрояване) на тази част на града и до реализация на продажби и вероятно – до увеличаване на икономическия растеж на Стара Загора за поне 2-3 години[1].

В западния край на България, в близост до сръбската граница, се намира община Трън. Тя е третата по територия община у нас и от години е със застаряващо и намаляващо население, изключително слаба икономика и почти нулеви перспективи за развитие. Твърдението за населението и неговата структура среща яростен отпор от страна на местните активисти. Защото честно казано не знам кои данни за населението в Трън да приемем за точни. Тези от Националното преброяване от 2011 г. сочат, че в общината живеят 3000 души, докато тези от местните избори от 2015 г. посочват, че трънчани са вече 4038 души. Впечатляващо постижение за прираст от 33% (над 1000 души) за 4 години при стагнираща местна икономика, разчитаща на основно дърводобив (легален и нелегален), картофи, заетост в местната администрация и малко имащи дребен бизнес и при нулеви инвестиции.

Обявената през 2013 г. инвестиция за възстановяване на златодобива в старата златна мина „Злата“ и реализацията на подземен рудодобив в зоната на връх Руй по подземен метод можеше да доведе до значимо икономическо развитие за района на Трън. Социално-икономическата оценка, направена от „Денкщат България“, показва, че първоначално в проекта ще бъдат заети 110 души, а в пика на добивните дейности те ще нараснат до над 750 души. Реално това ще бъдат както местни хора, така и специалисти от други общини, които ще взимат много по-добри заплати от сегашните в общината. Кумулативният ефект от мината ще доведе до развитие на редица съпътстващи бизнеси и до изсветляване на местната икономика. Ползите за общината се изчисляват на половината от концесионната такса, което би вкарало 1 млн. лева годишно в общинския бюджет. Общата продължителност на проекта се предвижда да е поне 20 г. В момента плановете за реализация на мината и оттук – ползите за община, държавата и за местната общност – се отлагат за неопределено време, защото резултатът от местния референдум, проведен на 11.06.2017 г. доведоха до оттеглянето на инвеститора и замразяване на проекта.

Кой и защо иска местен референдум?

Общинарите от Стара Загора гласуваха на два пъти за запазване на парка. Но икономическите и политически обвързаности и натиск доведоха до предложението на кмета Тодоров за провеждане на местен референдум за запазване на „Бедечка“ като парк с въпроса за изплащане на обезщетения на собствениците на имоти. Това доведе до парадокс – все пак там има законно решение на законно избрани общински съветници! Заралии имаха опит с местни референдуми – през 2012 г. те гласуваха за закриване на военния полигон „Змеево“. Законосъобразността на референдума бе оспорена и ВАС го обяви за нищожен, защото местната общност не може да се произнася по теми от национално естество (полигонът е собствеността на Министерство на отбраната).

Кметът Тодоров аргументира предложението си с нужда да се чуе мнението и на местната общност и да се съобрази с него – дали иска още един парк (след Аязмото, Станционната градина, Градската градина и парк „Александър Стамболийски“, както и т.нар. Нов артилерийски парк (чийто терен бе дарен от МО на Общината). Активистите от „Запазете Бедечка“ бяха против референдума – все пак има влязло в сила законосъобразно решение на ОбС, че „Бедечка“ е парк.

От друга страна, кметът на Трън предложи провеждане на местен референдум с въпрос, който беше точно копие на въпроса от „успешния“ местен референдум от община Радомир от 2014 г. Или така беше посъветван да стори. Затова поради процесуални пропуски (умишлени или не), първият опит беше осуетен след жалби на инвеститора, а вторият бе одобрен с незаконосъобразен и противоконституционен въпрос. Аргументацията на кмета Николов целеше спадане на местното напрежение, което по същество бе предизвикано от малка група местни живущи. Най-звучните сред тях противници на мината бяха двама общински съветници със съмнителна репутация и дръзко поведение. А самият кмет бездействаше.

Следва продължение…

 

[1] Макар да не са ми известни икономически изчисления, инвестициите ще се отразят в общата картина за състоянието на общината. И това ще е аргумент „за бъдещето“, който инвеститорите (ако се обединят), можеха да използват в кампанията против парка.