Уловките около референдумите и стратегията против мината в Трън

Част 2 от поредица за местните референдуми срещу инвестиционни проекти в България – техните причини и последствия. Можете да прочетете Част 1 тук.

Съобразяването с резултатите от местен референдум и начините, по който те са постигнати, дава възможност на страните да ги интерпретират в желаната от тях посока и според очакваната полза. Подобно на резултатите от парламентарните избори. Но успехът на всеки местен референдум е гарантиран, ако общинската администрация застане зад него. Това е постулат, който се потвърждава при всеки опит. А вероятността референдум да не е валиден е значително по-голяма в големите общности, в сравнение с малките.

Например, над 80% от гласувалите в Стара Загора са за запазване на парка, но ниската избирателна активност от 15% го прави невалиден (дори и да не се чака решението на ВАС по отношение на противозаконния въпрос). Добре, ама кметът каза, че ще се съобрази с избора на старозагорци. Но, при 15% активност това е слаб резултат. Омагьосан кръг, който отваря поле за нови преговори и маневри между страните. Така защитниците на Бедечка ще твърдят до безкрай, че множеството от гласувалите са се изказали в полза на парка. При това с право. Техните противници – че резултатът е некатегоричен в количествено отношение, което им отваря път да продължат своя натиск върху местната власт за реализация на своите планове.

В Трън резултатът бе категоричен – при над 60% активност над 91% се обявиха против мината. Това автоматично дава основание за решение на Общинския съвет за спиране на всякакво административно действие в полза на проекта и съобразяване с „волята на народа“. Резултатът бе разчетен по същия начин и от инвеститора, който обяви своето оттегляне и замразяването на проекта. Всичко изглежда чудесно за местния инициативен комитет и то въпреки произнасянето на ВАС за законосъобразността на референдума. Убедителният резултат, постигнат без участието на инициативен комитет в полза на мината и оттеглянето от кампанията на самия инвеститор поради събрани данни за отявлени манипулации непосредствено преди самия референдум, дава основание на външните активисти, подкрепили референдума в Трън, да опитат своя късмет и да реализират своя опит и в други общини.

Вероятно е иронично, но месец след референдума се появи новината, че един от двамата водещи кампанията срещу инвеститора в Трън общински съветници вече търси решения от своите колеги за намиране на нов инвеститор за развитието на общината… При все, че той бе изключително активен в изгонването на „Евромакс Сървисис“ ЕООД.

Стратегията против мината 

В Трън беше важно да се разшуми точно преди да е започнала процедурата по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Но защо? Защото тя би павирала необратимо пътя за реализация на минния проект и тогава начините за „борба“ с инвеститора биха били много ограничени или дори невъзможни. При това не защото ОВОС се изпълнява от компания, наета от инвеститора, а защото проектът е толкова добре структуриран и съобразен с всички аспекти на околната среда и очакванията на местната общност и на законодателството. Опитите да се дискредитира инвеститора и свързаните с него контрагенти успяха, защото процесът не стигна до същността си – реален дебат с реално установени факти от ОВОС от истински експерти, които да анализират фактите и данните.

Тук ролята на всяка община е да финализира процеса за издаване на подробен устройствен план – роля, в която тя има право да се произнесе по законосъобразността на процедурата, но не и да претендира за друго. Освен това, при успешен финал на ОВОС-а (в който малцина се съмняват поради изключителната техническа експертиза на инвеститора, богатият му опит и репутация, вслушването в притесненията на местните хора и избраните технологии от последно поколение), местните опоненти щяха да търсят начини за „мирно съвместно съществуване“ или техните планове (разбирани широко) биха претърпели неуспех.

Затова и „шуменето“ срещу мината започва през лятото на 2016 г. В Трън се появяват зелени активисти и хора с опит в провеждането на местни референдуми. Известно е, че водачите им натрупват опит в провеждането на референдумите в Горна Малина (2011 г.) и Радомир (2014 г.). След Трън те вече имат три референдума в „актива си“. Затова може да се говори за модел, по който те се предизвикват, за да осуетят мащабни и устойчиви минни инвестиции:

1) прави се контакт с местни активисти, които са яростни противници на инвеститора, защото идването му ще разруши изграденото от тях статукво и ще накърни техните интереси (слабозаплатена работна ръка, вили за отдих през уикендите, сива икономика и дори може би трафик на мигранти);

2) създават се един или повече инициативни комитети, които започват да водят кампания много преди самият референдум да е насрочен. (За провеждане на местен референдум е и изискване, за да има кампания преди референдума, но и изглежда по-организирано и носи тежест и легитимност пред медиите.);

3) създава се идеология, около която се трупат опорни точки и се набавят откъслечни твърдения и документи, които „потвърждават“ тезата за лошият инвеститор, който носи апокалипсис;

4) оттук и риториката е наситена с черни краски от рода „Те са изедници. Ще ни изпият водата, ще ни отровят въздуха, почвите и горите. И всички ще умрем.“;

5) това води до генериране на „гражданско напрежение“, на което

6) откликват приятелски медии, а местната власт е принудена

7) да намали напрежението чрез единствената им известна (или подсказана) формула. Не, не става дума за обществен диалог между община, инициативен комитет и инвеститор и търсене на win-win решение. Вместо това се върви към провокиране и провеждане на местен референдум. Така въпреки ходенето по ръба на, и дори отвъд, закона, допитването до трънчани имаше за цел да бъде скъпоструващо социологическо проучване (на фона на оскъдния общински бюджет, 20 000 лв. разходи са солидна сума и би било най-малкото неловко резултатът да е в полза на мината).

8) да не пропуснем и социалните мрежи. Групите на активистите за чиста природа в Трън, например, не допускат противно на тяхното мнение и аргументи в полза на мината, в дискусии в техните групи. Дори блокират профили, които не им импонират въпреки умерения тон и аргументация.

Методите за насочване на обществените настроения включват внушения на страх и създаване на напрежение в Общинския съвет (общо в него има 11 души – шестима са представители на ГЕРБ, а други 3-ма са представители на БСП). В хода на кампанията за предизвикване на референдум, настроенията се изострят, защото двамата противници на мината демонстрират арогантно и дори агресивно поведение в и извън залата за заседания. За успеха им допринася и инцидентът с кмета и блъснатото дете. В резултат на което ГЕРБ свалят доверието си от него. А това води до слаба кметска институция и бягство от отговорност и реална преценка на фактите.

Трябва да се посочи, че според анализа на инвеститора, болшинството в местния ОС симпатизират на минния проект. И с право – той е възприеман като възможност за съживяване на местната икономика, за подобряване на начина на живот и благосъстояние на местните жители (разбирани като постоянно живеещи в Трън). Станах свидетел на сцена след заседанието на ОС Трън от 19.01.2017 г. , при която една от общинските съветнички репликира председателя на ИК „Трън“ Румяна Боянова с думите „Като вие софиянци толкова милеете за Трън, защо не докарате такива големи инвеститори тук?!“.

Конкуренцията – има ли такава и каква е тя?

По време на кампанията за предизвикване на местен референдум основният въпрос, който стои пред всички поддръжници на мината, е дали има реален конкурент на минния проект. Основните версии бяха две: 1) дали има таен минен инвеститор, който иска да измести „Асарел“ за концесията или 2) проект от друг бизнес-сектор, които се чувства застрашен за своите намерения при реализация на добива на злато там.

И двете версии не изглеждат вероятни. Първата – защото минният бранш изглежда единен и компаниите в него не си правят мръсни номера; защото чрез БМГК целта им е реализация на Минната стратегия, която би отворила възможност за осъществяване на редица минни проекти по устойчив и модерен начин и оттук – да се подобрят позициите на българската икономика и да се развият регионите в цялост; както и защото отличната репутация на компанията-майка „Асарел-Медет“ е достатъчна „пречка“ за подобен род действия.

За втората версия се получиха потвърждения едва след като решението за местен референдум бе взето от втория път през месец май. До тогава слуховете говориха за таен туристически проект, които предвижда изграждането между 120 и 240 малки къщички на частен терен в Трън. Като благодарение на този затворен комплекс ще възроди трънският край чрез привличане на туристи или нови собственици на тези имоти. Този проект бе оповестен мимоходом в едно тв-участие на г-н Искрен Миланов, строителен предприемач, в навечерието на референдума в отговор на въпрос дали мината има алтернатива.

Интересно е, че решението за туристическия/ваканционен комплекс минава в ОбС Трън в края на 2016 г. при абсолютно нулева публичност. За проект от подобен мащаб се изисква ОВОС, но такава не е представена публично, нито е осъществено прозрачно обществено обсъждане. Може и да има такива, ако това е така, то достъпът до тях е силно затруден (или липсва напълно). Интересен е и друг факт – местната общност не се противи на очертаващия се повишен автомобилен трафик по време на строежа на къщите и при придвижване на новите им собственици до имотите и на запрашване при строителството (факт е, че това е сред основните фактори за замърсяване на околната среда при нови строежи в градове и извън тях). Не е известно (засега) дали този проект ще има пречиствателна станция за отпадни води – съоръжение, от чиято нужда имат и трънчани сега, чиито отпадни води са изливат директно в обичаната от тях р. Ерма. Също така не се говори и за проблем с водоснабдяването, въпреки, че сегашният водопровод на гр. Трън е в окаяно състояние и общината няма как да реши този проблем без външно финансиране и проект.

Ситуацията в Стара Загора

В Стара Загора защитниците на парка с тяхната кампания са в пряка конкуренция със собственици на имоти. Вероятно и на двете страни им е ясно, че има вариант за компромисно решение, но за да се запази по-голямата част от непарцелирания парк Бедечка, е нужен силен обществен натиск върху Общината и категоричен знак, че непрозрачни решения и опити за регламентиране на незаконни заменки и необосновани претенции на вече обезщетени собственици на земи там, няма да бъдат толерирани. Целта им с участието на местния референдум (който те не са искали, нито искат да използват за бъдещи политически цели), е да покаже силата на реалното гражданско общество в защита на публично благо – парка.

По време на кампанията започна да се промъква възможността паркът да бъде разделен на две части – северна и южна. Това е т.нар. компромисно решение, при което защитниците трябва да отстъпят от исканията си за запазване на целия парк, а инвеститорите – да ограничат своите интереси само до южната страна. В момента там (юг) има работещ хипермаркет, няколко активни строежа и парцелите са „определени“ по своето предназначение. Въпреки напредналата фаза, компромисното решение съдържа интересен нюанс на обезщетяване на всички собственици на терени с други терени. Но къде в доста плътно застроения град ще се намерят достойни за замяна парцели?

Отговорът може да дойде от Министерски съвет – с негово решение Министерство на отбраната може да предостави ненужни терени от северната част на територията на Щаба на 2ра Тунджанска бригада. Те са в непосредствена близост до Аязмото. Известен е успешният опит за получаване на военни терени от Община Стара Загора: през 2013 г. бе открит т.нар. Нов парк (Артилерийски), разположен на терените на бившите казарми в града. В дните непосредствено преди и след референдума, кметът Тодоров обяви, че вече се водят разговори с Министерски съвет по въпроса за възможното обезщетяване с военни терени.

 

В следващата и последна част на тази поредица ще стигнем до кулминацията на темата за местните референдуми в Трън и Стара Загора – самите въпроси зададени на тези референдуми и техния легален статут, както и потенциалните ефекти от прекратяването на съответните инвестиционни проекти.

---

Източници на изображенията: Wikipedia.com, Nova.bg, Pia-news.com, Zapadno.com