3 причини защо НЕ трябва да се ограничават разплащанията в брой

Без да изчака да минат дори цели три месеца от последното отхвърляне на този законопроект, Министерството на финансите тази седмица отново входира предложение ограничението върху максималния размер на плащанията в брой да бъде затегнато от 10 000 на 5 000 лв.

И разбира се, отново се пее същата песен – трябва да се затегне тази регулация, защото така ще се ограничи размера на сивата икономика, ще се бори престъпността и т.н. За съжаление обаче, обосновката на тази смела теза все още остава напълно куха. А същевременно това е една регулация, която сериозно ощетява финансовите права и свободи на всички граждани и на практика автоматично ги третира като престъпници, просто по презумция. Това е не само обидно, но и опасно отношение от страна на държавата към нейните граждани.

Дори да оставим нарушаването на гражданските права и свободи настрана и се фокусираме изцяло върху останалата част от дебата, а именно – потенциалните ефекти на подобна мярка върху икономиката на България, и конкретно сивия сектор – ще ни стане ясно, че тази регулация е напълно излишна и опасна. Поради три основни причини. Нека започнем с най-фундаменталната.

1. Данните сочат, че тази мярка няма да постигне своята цел

Налагането на допълнителни ограничения върху разплащанията в брой няма да намали размера на сивата икономика или поне не до такава степен, че да оправдае ощетяването на правата и свободите на гражданите. Няма ясно установена зависимост между нивото на разплащания в брой и размера на сивата икономика.

Всички сериозни изследвания по темата за сивата икономика индикират, че нивото на корупция е най-определящ фактор за нейния размер. В едно от основните си изследвания по темата, МВФ (Международния валутен фонд) твърди, че сивите икономики се разрастват в резултат на увеличение в данъчната и осигурителна тежест, в комбинация с налагането на по-тежки регулации от страна на държавните власти.

МВФ освен това твърди, че друг ключов фактор е нивото на корупция. Колкото по-корумпирана е властта в една държава и колкото по-сериозно е нейното вмешателство в икономиката, толкова повече злоупотреби има и съответно толкова повече расте сивата икономика. Но вместо да предприеме сериозни мерки за борба с корупцията и съкращаване на данъчната и регулаторна тежест какво прави нашето правителство? Ограничава свободите на обикновените граждани!

МВФ не е единствената институция, според която определящ фактор за размера на сивата икономика са нивата на корупция и държавно вмешателство в икономиката. Особено през последните години от началото на 21-ви век са публикувани редица изследвания върху сивата икономика и факторите, които водят до нейното разрастване в различните държави по света. От Institute for Economic Affairs в Лондон миналата година публикуваха преглед на релевантната литература в сферата и на базата на него заключиха, че най-важните фактори, които водят до разрастване на сивата икономика са данъчното и осигурителното бреме.

2. Регулацията вероятно ще има обратен ефект

Затягането на ограниченията върху плащанията в брой ще създаде ненужни затруднения за малкия и среден бизнес. Честа практика при малките и средни бизнеси е да се плаща в кеш за покупки на стока на едро, защото това е най-практичното и евтино решение. Ако малките и средни бизнеси са принудени вече да използват банкови услуги за тези разплащания, това би довело до изкуствено завишаване на техните административни и финансови разходи, което от своя страна ненужно би затруднило техните операции.

Това, което обаче е още по-проблематично, е че затягането на тази регулация всъщност може да принуди редица бизнеси да станат част от сивата икономика. Да, точно така. Все пак, за да спазят регулацията бизнесите трябва да използват повече банкови услуги, което, както казахме, създава едно допълнително затруднение за тяхната дейност. Някои от тях може дори да фалират в следствие на това. Но повечето, най-вероятно, вместо да започнат да използват банкови услуги за всички тези по-големи разплащания, просто ще спрат да ги осчетоводяват изцяло, именно за да избегнат по-високите разходи.

И тук не говорим за престъпни бизнеси, даже напротив. Говорим за бизнеси, които допреди тази нова по-тежка регулации са оперирали напълно „на светло“, осчетоводявали са своите дейности изцяло и са плащали всички дължими данъци. Сега обаче, след като държавата им се отплаща за тази съвестна дейност като напълно ненужно затруднява техните операции, те нямат друг избор освен да станат част от сивата икономика. И така вместо да намали размера на сивата икономика, правителството ще го увеличи. И вместо да подобри събирателността на данъци, ще я влоши.

Тоест, не само, че тази регулация е ненужна за борбата със сивата икономика, както вече установихме, но е по-вероятно всъщност да доведе до нейното уголемяване. Тогава защо въобще се предприема?

3. Изкуствено се субсидират банките, което създава икономически рискове

Време е да си го кажем в прав текст – тези, които печелят от тази регулация (може би единствените) са банките. Налагането на все по-стриктни ограничения върху разплащанията в брой се явява субсидия за банковата система. Тези регулации принуждават всички бизнеси и обикновени граждани да използват повече банкови услуги от преди. Това е може би единственият сигурен ефект от тях. Това е очевиден плюс за банките, защото това увеличава техните приходи от такси и тяхната ликвидност.

Именно поради този факт няма как да не се породят съмнения дали зад опитите на правителството да затегне ограниченията върху кешовите разплащания не се крият лобистки интереси. Това може и да не е така, но при положение, че, както вече видяхме, основната аргументация, че така ще се бори сивата икономика не издържа по-сериозен анализ, то няма как да не се породи съмнение, че целта е просто да се облагодетелства банковата система. Особено като се има предвид колко високо е нивото на корупция у нас. А и всички все още помним КТБ и знаем как тази банка години наред сериозно се е облагодетелствала благодарение на политическите връзки на нейния собственик.

Но тези съмнения (обосновани или не) настрана, това субсидиране на банковата система носи със себе си сериозни макроикономически рискове. Вече сме говорили за това в предишна статия, но нека припомним: изкуственият прилив на ликвидност предизвикан от по-строгите ограничения върху плащанията в брохй може да доведе до формирането на балони в икономиката, подобни на този, който доведе до кризата през 2008/2009 г. Изкуственият прилив на ликвидност ще доведе до изкуствен спад в лихвите по кредитите, което от своя страна стимулира бизнесите да предприемат инвестиционни проекти, които в дългосрочен план са нерентабилни, и които не биха предприели, ако лихвите не бяха изкуствено занижени. Това ще доведе до формирането на дисбаланси в икономиката, и в дългосрочен план – криза.

Заключение

От гореизброените причини трябва да е пределно ясно, че планираното от правителството ограничаване на плащанията в брой е напълно ненужно и вредно за гражданите на България. Ако целта на правителството е да се ограничи размера на сивата икономика и подобри данъчната събирателност, то следва да се фокусира в борбата с корупцията и съкращаването на регулаторната и данъчно-осигурителна тежест.

Източник на изображението: Nova.bg

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!