Както е добре известно, стига да има кой да чете:
1. Данъците са средно 50% от дохода на отделния човек или домакинство, индивидуалната картинка всеки може да я провери на kolkodavam.bg;
2. Парите за самолетчета и всичко останало ги има, но има и ирационални бюджетни разходи от 0.5-1% от БВП на година;
3. Има и концептуално грешни, макар и рационални от гледище на подкупване на избирателите, разходи за пенсии здраве и образование, грубо около 50% от бюджета на година, а могат да са с 10% по-малко, при по-хуманни и социални бюджети;
4. По-големите държавни разходи, без запушване на дупките, са вредни и в крайна сметка ще изискват по-високи данъци, държавни заеми или фалит по тях;
5. По-високите данъци ще доведат до по-бавно изравняване на доходите дори с нова Европа, докато и сега хленчът, че това става бавно е всеобщ;
6. От пръдня боя не става, т.е. не може да има повече приходи в бюджета, ако няма повече доходи у данъкоплатците; ако им се вдигнат данъците, те ще имат по-ниски доходи;
7. Обстоятелството, че правителството – което и да е то – има повече чужди пари, не предполага, че то ще краде по-малко или че ще харчи по-пестеливо и правилно събраното;
8. Айнщайн, когато казва, „данъкът върху личния доход е най-трудното нещо за разбиране на този свят„, има предвид нещо много по-просто от обясненото в т. 1-7; ако някой не го разбира, не виждам с какво може да му се помогне.
Автор: Красен Станчев
Оригинален коментар във Фейсбук
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
