Незаконните местни референдуми и техните последствия

Част 3 от поредица за местните референдуми срещу инвестиционни проекти в България – техните причини и последствия. Можете да прочетете Част 1 и Част 2.

Въпросът е във … въпроса

Въпросът на референдума в Трън „Против ли сте община Трън чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?“ е незаконен и нарушава Конституцията на Република България в чл. 12. Там се посочва, че полезните изкопаеми са изключителна държавна собственост. Така че нито общински съвети, нито местни референдуми могат да се произнасят по тях. Затова и в Трън решават да заобиколят това „препятствие“ и да гласуват въпрос по отношение на административните правомощния на общината. Юридически парадокс е, че след резултата на референдума, местните жителите гласуват Общината им да се откаже от свои права, гарантирани от ЗУТ (за одобрение на ПУП-ове).

Тук е мястото да посочим, че въпросът трябваше да бъде отхвърлен от ВАС, като противоконституционен. Според мен решението на съда е изцяло популистко, за да може референдумът да има своята легитимност и да се осъществи. Аргументът, че чл. 1 на Конституцията сочи за суверен народът на Република България, по отношение на казуса в Трън е несъстоятелен, защото след като има легитимно избрано Народно събрание и действащ Министерски съвет и при все, че България е парламентарна република с представителна демокрация, и при съблюдаване на чл. 12 от Конституцията, местните референдуми не трябва да разглеждат въпроси за полезните изкопаеми и тяхното усвояване на локално ниво.

Въпросът на референдума в Стара Загора е: „Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Ив. Вазов“, от север – алеята към предприятие Труд и юг – ул. „Христина Морфова? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора?“ Объркващо, нали? И незаконно, защото касае бюджета на общината, който не би трябвало да е предмет на местни референдуми.

Подобни въпроси дават основания на радетелите на пряката демокрация да твърдят, че местните администрации нарочно подобират такива въпроси, които само формално да отговарят на буквата на закона за референдумите и така да дават възможност на ощетената страна да ги атакува в съда като незаконосъобразни.

Структурата на смазващия резултат от 94% в Трън

Когато човек е изправен пред избора да живее или да се прости с живота си, е пределно ясно, че екзистенциалният избор е само един. И никакви рационални аргументи, които целят да покажат, че внушенията за апокалипсис и ужасяваща смърт в резултат на минна дейност не биха го разубедили в противното. Да не говорим за ползите, които се омаловажават или дори присмехулно се отхвърлят. Някои от местните хора искат да си „пазят природата, дори и да значи това да стоя беден.“ Продължението на тази реплика е, че „и така ще мога да си ходя спокойно на лов.“ Това реално се случи в Трън – или поне това бе начинът, по който местните хора, които не бяха решили дали да гласуват или за какво да гласуват на местния референдум, бяха убедени да пуснат бюлетина с „Да“.

„Да“-то в ситуацията в Трън доста щекотливо. На приетия въпрос (който според Закона за референдумите, накратко) трябва да се отговори с „Да“, за да е валиден референдума. Чудесно. Но по наблюдения и свидетелства от страна на инвеститора, това което се е случвало в дните непосредствено преди гласуването е, че опонентите на мината са агитирали из общината, че „Да“-то означава глас за мината.

А самият въпрос, меко казано обърква: „Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?“

Друг съществен момент от изборния ден е, че до обяд избирателната активност е била около 10%. Напълно в реда на очакваната – местните референдуми, макар да „палят“ хората, трудно досега са ги мотивирали да изразят своята позиция за нещо, което малцина считат за важно. Да, имаше кампания, водена само и основно от Инициативния комитет „Трън“, която прокарваше тезите за предстоящия апокалипсис от минната дейност с елементи на местен шовинизъм (трънчани са известни с трудните си характери). Но масираното и някак организирано гласуване след 14:00 ч., ни оставят с впечатление, че тези, които с изразили своята позиция в края на изборния ден са намерили допълнителна мотивация. Има слухове за усилени молби от организаторите на референдума до знакови хора, които могат да повлияят на отделни групи по места.

Важен елемент на „съкрушителния“ резултат е и неучастието на инвеститора в кампанията преди и по време на местния референдум. Оттеглянето му беше категоричен знак, че той не иска да участва в игра с предрешен от манипулациите резултат. Неговата неизгодна позиция бе да стои на страната на закона (Конституция, чл. 18 и Закона за полезните изкопаеми) и да използва факти и аргументи срещу ирационалните внушения.

Инвестиции и/или околна среда

Модерното разбиране за устойчива тежка индустрия, в т.ч. и минна, не противопоставя нейната дейност на доброто състояние на околна среда, развитието на туризма, други бизнеси и т.н. С развитието на технологиите, напредването и внедряването на иновациите и увеличаването на знанието за процесите минните дейности по места коренно са се подобрили. Има такива примери на стари наши рудници, които попаднаха в отговорни ръце след приватизацията през 90-те години на ХХ век. Тогава те бяха пред фалит, поради лошото стопанисване, конюнктурата на пазарите и изоставането в технологично отношение. Но близо 20 г. по-късно „Асарел“, „Елаците“, „Челопеч“, кариерите на „Каолин“ ЕАД и от последно време рудниците „Мадан“ и „Златоград“ са модерни препработвателни комплекси и емблема на модерния български рудодобив.

Може да звучи апологетично, но признанието, което те получават в национален и международен мащаб е гаранция за качеството на техните инвестиции и отговорното им управление.

Нещо повече, минните компании са неразделна част от развитието на местната общност. Със стратегически и целенасочени социални инвестиции места като Панагюрище, Чавдар, Челопеч, Златоград се превръщат в приятни места за живеене и отглеждане на семейства. И още – Панагюрище е нещо като емблема на българската история, минна индустрия, а от скоро време – на спа, исторически и културен туризъм, както и домакин на втория по значимост турнир по тенис на маса в Европа, който редовно събира световния елит у нас. Тези места лесно могат да се открият на картата и да се посетят за да се придобият лични впечатления за влиянието на минната индустрия върху общностите там.

Това са примери за начините, по които минната индустрия не пречи на околната среда, защото в мръсна среда никой няма да иска да живее при засилената мобилност на работната сила, както и никой няма да идва да гледа черкви и исторически забележителност, ако съществува риск за неговите живот и здраве.

Модерното развитие на Стара Загора не минава през застрояване на всеки парцел или парк. Инвестициите в строителство създават добавена стойност само за инвеститорите, защото подобни проекти масово се осъщестяват у нас по начин, по който фокусът е главно върху конкретния парцел и взаимодействието му със съседните, а влиянието върху градската среда и инфраструктура не се взимат под внимание. В случая с парк „Бедечка“ става въпрос за вече утвърден парк и масово обезщетени собственици. Като паркът с много малко усилия от страна на общината и финансиране, както и привличане на търговските вериги, които имат имоти там и използване на гражданската енергия, ще се превърне в любимо място за различни занимания на открито и ще се опазят уникалното биоразнообразие. А що се касае до обезщетенията на собствениците, според мен, има начини за провеждането на детайлна надлежна проверка на процедурите по обезщетяване започнали от 70-те години на ХХ век до сега, за да може да се покаже кой има реални претенции за терени и какви.

А Велинград?

Да очакваме ли и местен референдум против проекта за волфрамова мина и там? Това не прогноза, а логика. Против мината, очаквано, се обявиха хотелиерите в града. Все пак е Спа-столица на Балканите, каквото и да означава това, и тяхното разбиране не допуска съвместното развитие заедно с модерна мина. Затова и кампанията им започна повече от година преди да се започне ОВОС на проекта (по подобие на Трън). Интересното тук е, че в защита на местния изконен поминък се обяви вторият човек в ГЕРБ – г-н Цветан Цветанов. Можем да гадаем за неговите мотиви, но той вече има изградена теза за вредата от съвременните мини без самият той да е стъпвал в такава. И застъпничеството за хотелиерския бизнес във Велинград означава, че това са радетели за ниските заплати на местните хора, които по този начин могат да се държат в подчинение.

На фона на рестартирания популизъм на национално и местно ниво след летните отпуски, кампаниите срещу мини и други големи инвеститори ще зачестят. Не, това не е апокалиптичен сценарий на специалист по кризисни комуникации, който иска да предложи услугите си като сплаши своите клиенти. това е логиката на нещата. Нещата, които местни активисти ще се опитват да движат само и само да постигнат целите си – изнудване или прогонване на инвеститори.

От друга страна, по отношение на минната индустрия управляващите ще подкрепят на думи реализацията на Минната стратегия, но когато нещата опрат до нови проекти по места, тогава започва дългият път на протакването, популизма и политическия (и зелен) рекет.

Вместо епилог

Досега имаме два местни референдума, чиито резултати и начините на тяхното иницииране и провеждане демонстрират както прилики, така и разлики помежду им. Водещото общо по между им не е стремежът за опазване на околната среда, а популизмът. И това е най-плашещото за политическото и пазарното развитие на страната ни.

Но нима няма парадокс у тезите на автора?! От една страна той защитава частната инициатива на инвеститор в минен проект, а от друга – държи страната на защитниците на парка и е против строителни инвестиции. Няма парадокс. Референдумите в Стара Загора и Трън бяха предизвикани с популистки мотиви и тяхната цел бе да се защитят тези интереси, които са най-шумни и подкрепяни от статуквото.

В Трън малка група собственици на къщи, използвани основно през почивните дни, подкрепени от агресивни общински съветници, съумяха да всеят страх от мината сред мнозинството от малката местна общност там. В Стара Загора течащите през последните години процеси на придобиване на имоти в парк „Бедечка“ и умишленото занемаряване на неговото стопанисване, за да се покаже неговата обществена непригодност да бъде … парк, доведоха до стартиране на строителни дейности в южната му част, но и до организиране на граждани за неговото запазване.

Да, трудно се сравняват Трън и Стара Загора, защитата на Ерма река от една страна (която по никакъв начин няма да се навреди от евентуалните бъдещи минни дейности) и парк „Бедечка“ от друга. Но по линия на популизма и спекулирането с местните референдуми при липса на качествена информация, която се крие зад отговора на сложните и незаконни въпроси с „Да“ или „Не“, общите черти започват да проличават.

Затова и Трън ще продължи да запада и младите да се местят в Перник или в София, дори и да се връщат в родното място за почивни дни и празници. Реалността е, че те изпуснаха златен шанс за устойчиво развитие и по-добър живот.

А Стара Загора ще продължава да се гърчи в своя стремеж да удовлетвори и едната, и другата страна. Компромисът за бъдещето на парка сякаш е единствено възможното решение. Но дали това е еднакво приемливо за всяка от замесените страни?

---

Източници на изображенията: Nova.bg, Investor.bg, Monitor.bg