Доброто и лошото в речта на Тръмп пред ООН

Речта на Доналд Тръмп пред Общото събрание на ООН, която се състоя тази седмица, бе едно от най-очакваните политически събития през изминалия месец. По традиция първите обръщенията на новоизбраните американски президенти от тази висока трибуна се радват на голямо внимание, тъй като анализатори, дипломати и политици се опитват да прочетат програмата на новата администрация между редовете. Тръмп, верен на своят стил, поднесе една нетрадиционна в своята директност реч, която със сигурност ще разбуни духовете на много хора. В тази статия бих искал накратко да обсъдя позитивните и негативните аспекти на речта.

Доброто

• Речта бе много силна и въздействаща. Подобно на речта в Полша, Тръмп демонстрира куража да говори пряко, да назовава проблемите директно и да не бяга от квалификации. Това негово поведение внася доза свежест в световната политика, която е обикновено пълна със завоалирани и разводненени послания и изказвания. И, макар че вероятно много хора ще останат засегнати от съдържанието на речта, нито от едно от посланията на Тръмп няма да остане неразбрано. Това го кара да изглежда искрен и уверен (дори и когато лъже), което е полезно качество за един лидер.
• Националният суверенитет е по-важен от глобализма. За един свободолюбив човек често е трудно да прецени кое е за предпочитане – националната държава или наднационални бюрократични структури като ООН и ЕС, тъй като и двата типа организации се противопоставят на идеите на индивидуалната свобода. Действително проблемът е сложен, но моята интерпретация на принципите на свободата е, че при равни други условия, политическата власт е добре да бъде колкото се може по-децентрализирана. Причината за това е, че ако центровете на властта са по-многобройни, по-малки и по-близо до хората, гражданският контрол върху тях и евентуалното ограничаване на правомощията им са много по-лесни за осъществяване.
  Поради това отчитам по-скоро като позитив националистическите нотки в речта на Тръмп. Светът, който американският президент обрисува е свят на ясни граници, силни национални държави, които си съдействат и култури, които се уважават, но не се смесват. В този свят ролята на ООН е да улеснява комуникацията между различните народи, вместо да служи като прото-интернационална държавна администрация. В този ред на мисли се вписват и упреците за прекомерен бюрократизъм и несправедливо финансиране, които Тръмп отправи към ООН.
• Ясно осъждане на социализма като дискредитирана идеология. „Проблемът с Венецуела не е, че социализмът не е приложен, а че е приложен стриктно. (…) Тези които проповядват тези дискредитирани идеологии само допринасят към удължаването на страданието на хората които живеят под ботуша на тези режими.“ Няма какво да се добави. Тъжен факт е, че левите идеи са все още силни в ХХI век, и че набират скорост сред младите хора на Запад под формата на неясно дефинирани „права“ за това или онова малцинство и „мултикултурализъм“. В това отношение речта на Тръмп даде на всички които се борят против колективизма голяма доза кураж.
• Заявка за смяна на подхода към миграцията и бежанците. Изключително полезно е, че Тръмп използва високата трибуна на ООН да подчертае един важен факт, а именно, че от фискална гледна точка заселването на бежанци в страни близки до конфликтната зона е в пъти по-ефикасно отколкото заселването им в много по-отдалечени страни на запад. Този факт дълго време бе игнориран от мултикултуралистите, но той би могъл да стане основа за тотално различен подоход към хуманитарната политика. Превърнат в конкретни политики, това би могло, хем да помогне на жертвите на бруталните конфликти в Близкия изток и Африка, хем да подсигури сигурността и културната независимост на Европа и САЩ.

Лошото

• „Вижте ме, силен съм“. Още в началото на своята реч Тръмп се „похвали“ с пик на заетостта, нови висини на фондовата борса и нови харчове за военна мощ. Реалността е, че нищо не се променило драстично след избирането му. Обама се хвалеше със същите „постижения“, което е класически политически пиар трик. Множество икономисти са алармирали че покачването на заетостта е свързано с факта, че много американци не могат да си позволят да живеят с приходите само от една работа и си намират втора. Фондовата борса от своя страна представлява едно своеобразно казино подхранвано от евтин кредит, нейните краткосрочни възходи и падения рядко са свързани с някакви фундаментални икономически промени.
  Не на последно място, увеличаването на военния харч е необосновано. САЩ превъзхождат многократно своите геополитически опоненти откъм военнна мощ, а въоръжените им сили от години страдат от неефективна и излишна бюрокрация. Наливането на повече пари няма да реши проблеми, а само ще субсидира корпоративния военно-промишлен комплекс. Печеленето на евтини политически точки на базата на полуистини се практивкува от всички, но Тръмп е дал заявка че ще бъде „различният“ президент и тази неискреност не му прави чест.
• Лицемерие и безотговорност по отношение на политиката на САЩ в Близкия Изток. Немалка част от речта на Тръмп бе посветена на подходът на администрацията му към проблемите в Близкия Изток. Обвиненията във финансиране на тероризъм, които президентът отправи към Иран, макар вярни, са изключително лицемерни, предвид че Тръмп проактивно задълбочава съюза със Саудитска Арабия – един от най-големите поддръжници на убийствения ислямизъм по света. Самата Саутдитска Арабия не бе спомната или критикувана; Тръмп направи завоалиран призив „да изгоним терористите от страните си“, но нищо повече.
  Това, както и заявката за по-силно присъствие в Афганистан, показва че външната политика на Тръмп ще следва изключително опасната и недалновидна политика в Близкия Изток, завещана му от неоконсерваторите и Обама. Вече няма и помен от предизборните му обещания за намаляване на ролята на щатското правителство на международната сцена и по-голям фокус върху вътрешната сигурност. Това се явява и потенциален препъни-камък за преизбирането на Тръмп през 2020, тъй като спомените за безмисленото и безотговорно дрънкане на оръжия са още пресни у амерканския народ.

Заключението

Като цяло, речта на Тръмп е нетен позитив за свободолюбивите хора и е освежаваща по един много интересен начин. Тя обрисува визия за света и САЩ много сходна с тази от 50-те години на ХХ век. От една страна националните интереси и народите трябва да са в основата на световния ред и САЩ трябва  да поставя себе си на първо място. От друга страна, ООН е натоварена с надеждата и очакването, че може да играе ролята на посредник между различни народи и култури в името на световният мир. По същество Тръмп призовава към завръщане към корените на либералната теория на международните отношения – суверенитет, международно право и смислени колективни институции. Дали тази теория е ценна е съвсем отделен дебат. Важното е, че Тръмп има куража да изложи ясно своята визия. Дали тя ще се превърне в конкретни политки или целта на речта му е просто да баламоса и да хареса на поддръжниците си? Предстои да разберем.

Източник на изображението: Conservativereview.com

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!