ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Николай Филибев
Националната здравна система (NHS) на Великобритания е създадена след края на ВСВ и е диаманта в корона на лейбъристите (най-голямата лява партия във Великобритания). Макар и сред най-развитите държави, Великобритания има своите проблеми в здравеопазването. Те са доста по-дълбоки от това, което политиците желаят да дебатират или да предприемат като действия. В последно време действията им влошават системата, а предложенията за премахване на тавана за увеличение на заплатите само би разширил бездната, която е финансирането на NHS. Системата страда хронични проблеми, които са типични за една централизирана и не особено ефективна система.
Толкова безплатно та чак златно
Макар и на пръв поглед да е почти безплатно, с изключение на NHS Шотландия, където дори предписаните лекарства се поемат, реалните доклади сочат, че здравната система излиза доста солено на потребителя. За 2016/17 бюджета на цялата система е £122.6 млрд. и тази сума, макар и много голяма, е крайно недостатъчна в текущия формат. Според офиса за бюджетна отговорност, бюджета на NHS трябва да се увеличава с по 4% над нивото на инфлацията всяка година, за да се справи с увеличението на населението и растящото търсене на здравни услуги. Това неминуемо ще бъде покрито от по-високи осигуровки, които и в момента заемат около 8% от средния брутен приход за Великобритания.
Социална Шотландия докосва мечтата на лейбъристите
Шотландският клон на NHS покрива всички разходи на потребителя. Поради формулировката на финансирането из Великобритания, Шотландия получава по £1200 на глава от населението над средното за цялото Кралство ниво. И въпреки това тази система въобще не функционира като някаква утопична мечта. На ниво джи пи услугата е с ниско качество, дори и в сравнение с България. За да си запазиш час трябва да чакаш между 1 и 2 седмици. Алтернативата е позвъняването рано сутринта в самия ден на прегледа по спешност, което обаче често е безрезултатно. Също така пациентите често биват ограничавани от лекарите да говорят само за 1-2 проблема, а за останалите да се насрочи друго посещение.
Провалената дигитална реформа
Опитът да се въведе дигитализирана база данни завърши преди 4 години с огромен провал. Надхрълила няколко пъти очакванията, крайната сума на разходите за тази дигитална реформа възлиза на близо £10 млрд. Това е един от най-големите и най-скъпите провали в историята на публичните поръчки. Грешката на управниците се корени в това, че 1) са се опитали да създадат единна централизирана система и 2) силно са подценили разходите, които изграждането на такава система изисква. Дигитализирането на здравната система би било неколкократно по-лесно и евтино, ако се позволи на компаниите да си създадат свои децентрализирани системи, които биха работили по-ефективно.
Ценова немарливост
Една от основните причини крайната сметка за данъкоплатеца да е толкова висока е ценовата немарливост, или иначе казано, незаинтересоваността на потребителя към крайната цена на продукта. Пример за това е как на здравната система набавянето на една кутия ибупрофен струва около 20 пъти повече от пазарната цена. Системата заделя £3.83 за всяка изписана кутия ибупрофен. За сравнение, в повечето магазини кутия ибупрофен може да се намери между 20 и 30 пенса. За 2016 година в Англия са изписани 22,900,000 рецепти за парацетамол и това струва на данъкоплатеца £87,600,000. Това е само един пример, но той е напълно приложим за всичко в здравеопазването и е в подкрепа на аргумента за децентрализация.
Централизираната здравна система струва по-скъпо на крайния потребител от частната главно поради това, че друг заплаща директно (правителството, здравна каса, т.н.) и потребителят трудно може да прецени колко му струва, а и често няма стимула да го прави. Когато потребителят се сблъска челно с крайната цена, той има интерес да потърси и други алтенативи (клиники,болници), за да намери най-доброто съотношение качество/цена. Това само по себе си ще принуди частните компании да преориентират своят бизнес модел, за да се харесат на клиентите или да рискуват да загубят пари. Клиентът е с най-голяма власт в една напълно пазарна система.
Като че ли преобладаващото мнение във Великобритания е, че тяхната здравноосигурителна система има статус на религия. Религия в лошия смисъл, защото не могат или не желаят да видят проблемите, които пречат на ефективното здравеопазване и намаляване на предотвратимите смъртни случаи. В крайна сметка става въпрос за човешки животи и етатизма и немарливостта на бюрократите пречат на ефективното здравеопазване.
Източник на изображението: Digileaders.com
