ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
„Историята на прислужницата“ е сериал, адаптиран по едноименния роман на Маргарет Атууд. Историята се развива в САЩ, в наши дни, където тоталитарен режим, служещ на „традиционните“ ценности е взел властта и заграбил човешките свободи, настанявайки на тяхно място антиутопичната държава Гилиад.
Религиозен тоталитаризъм в една плашеща антиутопия
Революцията на християнското теономично правителство и отмяната на конституцията идват в резултат на една реалност, в която властват страхът от тероризъм, климатични промени и замърсяване, лишило по-голямата част от женското население от репордуктивни възможности. Малката част плодовити жени стават робини на „червения център“, от където са преразпределяни като „фертилни“ робини на по-висшите касти и предопределени за разплод. Жените са лишени от частна собственост, професия, семейство, забранено им е да четат, да се грижат за външността си – тяхното тяло и съществуване са сведени единствено до уталитаризма на разполодно животно. Главната героиня Джуун, преименувана Оффред е назначена в дома на гилиадския командир Фред Уотърфърд и жена му Серена.
Отвъд любовните истории, семейната драма на изчезналата дъщеря на нашия протагонист, историята е интересна с класическата архитектура на антиутопия, в която пътят към ада е послан с добри намерения. Високопоставеното в йерархията семейство Фред и Серена са чудесен пример за това. Влюбена двойка, споделяща идеологията за завръщане към традиционните ценности, която сама се оказва в капана на мечтания от тях строй.
Серена, която преди това е идеолог на движението, пищеща книги във възхвала на традиционната роля на жената в семейството и един от авторите на бъдещите закони на Гилиад – след тяхното приемане се оказва принудена да изхвърли същите тези книги, които няма право да чете и да дели съпруга си с фертилната прислужница Оффред. От своя страна комендантът Уотърфърд се наслаждава на властта си, която обаче е силно уязвима под конспиративните доноси на „Очите“ – тайните служби на тоталитарната държава.
Сериалът обръща внимание на някои много актуални теми
Макар писана през 1985, историята стои плащещо актуална към днешна дата, най-вече с опасността, която дебне зад насаждания страх, чувството за обреченост и предопределеност, подтикващи едно общество да се обръща към нездрави религиозни вярвания и парктики, с лекота отхвърляйки научно-технически прогрес и личните свободи. Конфликт между прогрес-традиция, наука-религия, жени-мъже, а най-интересното – между жени-жени. „Историята на прислужницата“ прокарва и интересен дебат за ролята на съвременния феминизъм, като в случая по-скоро задава въпроси вместо да предлага отговори.
Героините варират между хомосексуални дами, занимаващи се научно изследване на толкова нашумялата тема за изнасилванията в университетските кампуси в САЩ до вече споменатата, защитаваща традициите съпруга, която в същото време е интелектуален лидер в борбата за своите идеи. Финалната сметка обаче показва, че и двете страни се оказват еднакво лишени от своите свободи – едните, превърнати в материал за разплод и удоволствия, а другите, застанали с гоблен в ръка, оказали се без вниманието и любовта на своите съпрузи. Феминистката линия в сериала е изключително интересна и отново предизвиква размисъл върху въпроса не остават ли най-страшните врагове на жените самите жени.
Като всяка класическа антиутопия и в този сериал има място за надежда и за съпротива – там, където човешкият дух остава несломим несъмнено покълва зародишът на съмнението, шепнещ „не се ли обърка светът твърде много“. Кинематографията е излючително естетска и помага за цялотното възприемане на образите на това така зловещо общество, а саундтракът, на моменти доста изненадващ, успява да изведе зрителят от състоянията на ступор, които някой от сцените предизвикват.
Антиутопиите остават добро лекарство срещу наивни вярвания, винаги интересни за гледане и размисъл и може би най-важното, припомнящи основен закон, който бихме могли да илюстрираме с диалог от сериала:
„-Ние просто искахме да направим света по-добър
-По-добър?
-По-добър никога не означва по-добър за всички.“
