ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Вчера министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обяви, че минималните осигурителни доходи (МОД) за 2018 г. ще бъдат вдигнати с 3.9%. За пореден път подобно увеличение на осигурителните прагове се предприема с изричното НЕсъгласие на работодателите и дори техния отказ да участват в преговорите за определянето на тези прагове. И въпреки факта, че тези осигурителни прагове всъщност ощетяват работещите вместо да им помагат, както се твърди в реториката на синдикалистите.
Първо, не позволявайте на думите да ви объркат. Повишаването на минималните осигурителни доходи не означава никакво повишаване във вашите доходи. Точно обратното. Подобни административни увеличения на осигуровките водят до по-високи разходи за труд, от които обаче работниците не печелят абсолютно нищо. Защото повишаването на МОД води до харченето на повече пари за осигуровки, а не за нетни заплати. Второто е доходът, който работниците прибират вкъщи, а първото са парите, които бюрократи и политици крадат от тях.
Как покачването на МОД унищожава работни места
Както с повечето изкуствени завишавания на цената на труда, тези, които страдат най-много от съществуването на МОД са нископлатените работници. Първо, от една страна, много бизнеси, особено малки и средни такива, нямат капацитета да понесат изплащането на по-висока осигурителна тежест. Пределните предприятия на пазара, тези които оперират с нисък марж и са най-застрашени от фалит, може направо да фалират в следствие от нейното увеличаване. Което означава по-малко производство на съответните стоки и услуги, по-високи цени за потребителите, и, разбира се, загуба на работни места.
Други бизнеси пък ще оцелеят, но ще трябва да съкратят част от работниците си, за да минимизират своите разходи и да не започнат да трупат загуби. Това с особена сила важи за тези бизнеси, които 1) чиито марж на печалба е нисък и/или 2) извършват дейност, която изисква много работна ръка и следователно съотношението работна ръка към физически капитал при тях е високо. Тези видове бизнеси са особено чувствителни към повишения в разходите за труд и те страдат най-осезаемо от вдигането на осигурителните прагове. Примери за такива сектори са строителството, земеделието и миньорството.
Тези бизнеси, които са интензивни на работна ръка, ще трябва да съкратят своите дейности – настоящи или планирани такива. Което означава загуба на работни места – както настоящи такива и съответно уволнение на досега заети работници, или такива, които биха били създадени, ако го нямаше изкуственото оскъпяване на цената на труда.
Но с загубата на работни места не се изчерпват отрицателните ефекти от повишаването на осигурителните прагове. Там където тази мярка няма да доведе до съкращаване на работни места ще доведе до съкращаване на нетни доходи. Всеки един работник ще трябва да понесе съкращаване в своята нетна заплата или най-малкото да се сбогува с потенциално увеличение, защото то ще бъде изпито от по-високите разходи на работодателя за осигуровки.
Осигурителните прагове и разходите за труд
В България често се говори за това как работодателите не искали да плащат високи заплати, но постоянния ръст в разходите за труд категорично оборва това. По данни на НСИ, за периода 2009 – 2015 г., разходите за труд на частния сектор в България са се покачили със 63.7%, със средно темпо от 7.3% на година. Що се отнася до темпо на ръст в разходите за труд, ние сме първенци в ЕС. За последните 24 месеца от второто тримесечие на 2015 г., до второто на 2017 г., разходите за труд у нас са се повишили с 19.5%. Единствено в Румъния са нараснали с повече.
Източник: НСИ
Разбира се, една голяма част от разходите за труд отиват не за заплащане на работниците, а за изплащането на данъци и осигуровки. Които растат непрекъсното, с всяка изминала година, въпреки протестите на работодателите и исканията им минималните осигурителни прагове да бъдат премахнати.
Никога не трябва да забравяме, че докато работниците виждат само своя нетен доход, за работодателите брутната цена на труда се формира от съвкупност от елементи, които включват не само нетното заплащане. Голям такъв елемент са осигуровките, които в България непрекъснато растат. И колкото по-висока е осигурителната тежест, толкова по-високи са разходите на работодателите за осигуровки, и съответно толкова по-малко пари могат да бъдат дадени за повишаване на нетните вънаграждения на работниците.
Кое е по-добре за работниците?
Ако заплатата ви не расте толкова бързо колкото бихте искали е добре да се замислите каква е ролята на държавата и данъчно-осигурителната тежест, която тя прибавя към цената на вашия труд. Най-лошото е, че редовното вдигане на осигуровките се представя като мярка в интерес на работниците. Но ако запитаме всички трудещи се в България дали биха искали да плащат по-високи осигуровки или вместо това тези пари да се прибавят към нетното им заплащане, мисля че на всички ни е ясно коя опция ще изберат.
Аз поне със сигурност бих предпочел втората. Най-малкото това ми дава повече контрол над собствените ми пари. Или поне над тези пари, които би трябвало да са моя собственост. Така или иначе това са разходи, които работодателят плаща за МЕН? Това е цената на МОЯ труд. Редно е, съответно, цялата тази цена да бъде изплащана на мен, а не част от нея да бъде изземвана от държавата. А пък вече от там нататък аз мога сам да реша дали да плащам повече за осигуровки и други подобни вноски за социални услуги и обезщетения. Важното е разходите за труд да отиват при трудещите се, а не при някакви бюрократи и политици, които паразитират техния труд.
Основен аргумент на синдиктите, които постоянно лобират за по-високи осигурителни прагове, е че без тях всички работници биха били осигурявани на минималната работна заплата. Намекът тук явно е, че това е нещо много лошо за работниците. Но защо? Ако работниците се осигуряват на по-нисък доход, то те ще могат да прибират за себе си по-голяма част от брутната си заплата. Защо е по-лошо за работниците да взимат повече пари, а държавата да взима по-малко? Защо именно синдикатите са против това? Не трябва ли те уж да защитават интересите на работниците, а не на политиците и бюрократите?
В крайна сметка
България е единствената страна-членка в ЕС, в която въобще съществува праг като минималните осигурителни доходи, който всяка година административно се увеличава. И въпреки реториката, че тези прагове са в интерес на работниците и едва ли не ги защитават от злонамерените работодатели, реалността всъщност е напълно различна. Единственият печеливш от минималните осигурителни прагове и тяхното непрекъснато вдигане е хазната, или иначе казано – политиците и бюрократите. А това, което работниците получават са по-малко работни места и по-ниски заплати.
