Нека подобрим качеството на образованието чрез повече конкуренция

В България е вменено, че държавата е най-компетентна по всички въпроси свързани с образованието и следователно тя трябва да се грижи за всичко и всеки. В момента релулациите от страна на държавата казват на родителя следното:

„Длъжен си да образоваш детето си по точно този начин, който ние сме предвидили и смятаме за правилен. Имаш възможност да не го пращаш в наше училище, но си длъжен всяка година да доказваш, че обучавайки го в частно училище или с частни уроци вкъщи си следвал именно нашия модел и никой друг.“

Тоест държавата смята, че родителят не може да направи нищо, което е по-добро от това, което тя е решила, че е най-добро. Отнела е и си е присвоила отговорността за образованието на децата, като е поставила родителя в подчинена на нея позиция. Има пълна липса на свобода в образованието, наложена е тотална уравниловка чрез държавни образователни стандарти, а от там насетне се е възцарил именно порока на социалилизма – липсата на стимул за развитие сред „уравнените“ води до неизбежен упадък, който впрочем вече всички виждаме ясно днес. Дори ще си позволя да кажа нещо страшно: в днешната демократична България, която работи на принципите на пазарната икономика, образователната система е по-социалистически устроена дори в сравнение с образователната система през годините на социализма!

Какво трябва да се направи, за да се подобри образователния модел?

Естественият враг на мързела от уравниловката е другия полюс – конкуренцията. Нужно е да се изгради една максимално силно конкурентна среда, която да държи под напрежение всички по веригата, които получават пари, и съответно да ги кара да предлагат възможно най-добри образователни продукти. Не, тук няма да съм някакъв пазарен фундаменталист, който ще каже, че държавната субсидия в образованието трябва да отпадне напълно. Съществуването на държавни и общински училища е неизбежно, но те трябва да се намират в условия на конкуренция – да имат постоянно мотив за подобрение на услугата, която предоставят на обществото. Ето как може да се постигне това с пет тежки реформи:

1. Училищното образование НЕ трябва да е задължително. Всеки трябва да може да си обучава детето вкъщи с частни уроци по индивидуална програма или по какъвто начин сметне за добре;
2. Всеки трябва да има ПРАВО и ВЪЗМОЖНОСТ на училищно образование за своето дете. Възможност за осъществяването на това право се осигурява чрез субсидиран от държавата ВАУЧЕР за обучение – пари, които родителите на всяко дете получават от държавния бюджет, и които могат да инвестират във всякакъв вид училища, включително за частни и дори за частни уроци при лицензирани учители. Така или иначе държавата субсидира образованието с парите на данъкоплатците – нека тази субсидия следва избора на родителите, които са тези данъкоплатци.
3. Държавните и общинските училища ще получават допълнителна държавна субсидия, която в допълнение с парите, които ще получават от ваучери при нормално запълнен капацитет ще бъдат достатъчни за тяхното благоденстващо съществуване. За разлика от сега, тези училища трябва да следват гъвкави държавни образователни стандарти, които да позволяват да съществуват много различни видове държавни и общински училища, за да могат да се адаптират спрямо социалната група, с която работят. По правило от гледна точка на родителя такива училища трябва да са безплатни, т.е. ваучерът за образование на детето им да е достатъчен, за да се изучи в тях;
4. Частните училища НЕ трябва да подлежат на държавна регулация с образователни стандарти. Нямайки допълнителна (извън ваучерите от децата) държавна субсидия, тези училища от гледна точка на родителите ще са платени, защото ще трябва да се доплаща допълнително към ваучера;
5. Който иска диплома с държавен печат, независимо къде, какво и как е учил, трябва да издържи матура с изпит по всички предмети, което да докаже, че покрива образователния стандарт на държавата. Тоест нещо като SAT в САЩ, но си го представям в по-незубраческа форма.

Веднага ще забележите, че в този модел е видна идеята на формата „парите следват ученика“, която при нас беше приложена само частично с делегираните бюджети. Частично, защото в момента продължава субсидия за частни училища да има само на хартия и не се прилага заради нарочно направени условности, а домашното обучение въобще не получава такава. Тоест държавното образование в България в момента е без конкуренция – то я е задушило като я лишава от субсидия от една страна, докато същевременно не позволява да бъде предложена алтернатива на държавната образователна услуга. Резултатът е, че в момента алтернативното образование е лукс за даровити деца с богати родители (или недаровити с богати родители, където корупцията работи). Като контраст, в предложения модел алтернативното образование ще е подкрепено и ще е нормална практика, а не изключение.

Е няма перфектна система и няма да има. Както всичко на този свят, и това, което предлагам, ще има своите кусури. Ще извадя много важни от тях и ще посоча, че въпреки наличието им, пак моделът ще работи по-добре от сегашния:

Въпрос: А какво правим с ромите от малцинствата? Така те ще останат напълно необразовани!

Отговор: А какво правим с ромите от малцинствата сега? Караме ги насила (чрез принуда около спирането на детски надбавки) да пребивават в училищата ни и за награда получаваме напълно неграмотни дванадесетокласници, които бият учителите си. Не само това, но същите пречат активно и рушат образованието на околните на тях ученици. За всичко това плаща цялото общество и то много. Нужно ли е да се опитваме да правим хубост насила? Можем ли въобще да я направим? Някога е било опитвано с т.нар. „трудово-възпитателни училища“ и проектът е бил меко казано пълен провал – превърнали са се в детски затвори, които са станали развъдник на престъпници, и в които учителите са се гаврили с децата и са правили всичко друго, но не и да са създават образовани граждани. Това не трябва да се повтаря никога повече в човешката история, затова не си го и помисляйте! Оставете тези, които не желаят да учат, да не учат. Това трябва да е тяхно право.

Въпрос: Няма ли да се завъртят корупционни схеми – например частни „училища“, които ще записват фиктивно ученици и после ще им връщат част от парите взети от ваучера „под масата“? Дори по-лошо – корупция на дребно чрез „лицензираните учители“ и фиктивни частни уроци!

Отговор: Да, ще има такива схеми. Да, ще чуваме често за тях. Но осъзнайте нещо важно – абсолютно същото нещо съществува и в момента, при това в много по-грозна и неприятна форма!!! Не ми казвайте, че не знаете, че в много от училищата част от учениците съществуват само на книга! Не ми казвайте, че не знаете как ученици се пускат да минават в по-горни класове без въобще да са покрили никакви стандарти, както и като им се прикриват неизвинените отсъствия! Да, това е абсолютно същия проблем и той съществува днес, при сегашната образователна система. И да, този проблем сега е още по-грозен и по-тежък, защото в тези случаи в момента училището ограбва ваучера на родителя на 100% и не връща нищо „под масата“ обратно на него!

Критика: Да, но в сегашния модел ако се злоупотребява с парите те поне отиват в държавно или общинско училище, а в споменатия ще отиват в частни ръце…

Отговор: Дали краде някой на държавна заплата или краде някой чрез частна фирма, кражбата е нещо лошо и тя не трябва да съществува. За кражбите си има НАП и прокуратура, които да следят кой-къде и по какъв начин е харчил парите, които е получил чрез държавния бюджет. Хванатите в измами разбира се трябва да бъдат наказвани. Нито сегашната, нито новата система ще бъдат имунизирани срещу този род кражби, но новата ще бъде една идея по-лицеприятна и една идея по-лесна за контролиране …) от сегашната. И разбира се, самото наличие на конкуренция ще ограничи кражбите и злоупотребите до много голяма степен, защото родители и ученици ще имат много по-разнообразен избор.

Въпрос: Как ще гарантираме, че някои родители няма да обучават децата си например на ислямски фундаментализъм?

Отговор: А как гарантирате сега, че това не се случва? Никак! Това, че едно дете примерно ходи съвестно на училище сега, не гарантира по никакъв начин, че не е обучавано на ислямски фундаментализъм вкъщи. Свободата в образованието не поощрява и не увеличава по никакъв начин тези течения.

Въпрос: Но така няма ли много хора да останат без диплома?

Отговор: Определено ще бъде така – по-малко хора ще получават дипломи, върху които ще има държавен печат, защото част от хората избрали домашно обучение въобще няма да изучават някои от задължителните неща, които са залегнали в държавните образователни стандарти. Контравъпросът обаче е „какво лошо има в това?“. Няма нищо лошо. Хората ще са добили тези знания, които са им полезни за живота, и ще са се лишили от други, които не им трябват. Вие колко пъти в живота си някъде показвахте вашата диплома, след като приключихте образованието си? Вероятно никъде не сте я показвали, освен на родителите си, за да ви почерпят, или най-много поради някакво бюрократична държавно изискване да са ви я искали на някое гише. Фирмите се интересуват не от „тапия“, а от знания и умения.

Въпрос: Но нали в обявите за работа все се иска завършено средно или висше образование?

Отговор: Това е само и единствено защото в момента поради неадекватните държавни регулации е прекалено лесно да се получи всакъкъв вид диплома и се счита за несериозно човек дори да не е положил усилие да „вземе“ такава. Изискването в момента е цедка за намаляване на броя на кандидатите – от там насетне никой работодател няма да ви разглежда какви изпити с какви оценки сте взели. Ако регулациите се променят, изискванията в офертите за работа също ще се променят.

Въпрос: Няма ли да се получи така, че ще даваме същите пари за образование както и сега, но да е още по-некачествено, защото тези, които се обучават в домашни условия, ще бъдат обучавани от родителите си, които не са педагози?

Отговор: Тъкмо обратното. Педагогическото образование на учителя е важно и ценно нещо, но дори то не може да доближи позитивите от индивидуалното обучение. В училище неизбежно има класно-урочна система, която, въпреки иновативните методики и интерактивните методи на обучение, винаги ще страда от един основен проблем – трудна индивидуализация. В домашни условия имаме пълна индивидуализация. Всъщност мога да говоря и със статистика – в САЩ, където от домашното образование се възползват близо 2% от населението, най-високи академични резултати получават именно тези ученици, които се обучават вкъщи.

След тях са частните училища и в дъното са публичните. Но ако дори това не ви е достатъчно да повярвате, замислете се над следното – кои ученици в момента успяват да се реализират най-добре при кандидатстване във висши училища? Именно – тези, които освен на училище, ходят и на частни уроци! Частните уроци са именно индивидуализираното обучение, което е максимално ефективно, защото решава частните проблеми, които класно-урочната система е в невъзможност да разреши. При една ваучерна система, ученикът би могъл да има право да изхарчи част от ваучера си за частни уроци по математика, вместо за ЗИП и СИП в своето училище например както е сега, с което драматично да подобри своите резултати. Така частните уроци ще престанат да бъдат привилегия само на богати ученици, а от тях ще могат да се възползват и по-бедните. Защо не?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!