Евлоги и Христо Георгиеви – Велики предприемачи и възрожденци

Братята Евлоги и Христо Георгиеви са родени в Карлово в началото на ХІХ век. По-големият брат Евлоги е роден на днешната дата, 3 октомври, през 1819 г., а по-малкият брат Христо през 1824 г. Установени в Румъния, те участват в търговската фирма на сродниците си (на вуйчовците си) Никола и Христо Пулиеви,  увеличават многократно нейните капитали, създават собствена банкерска къща и се превръщат в едни от най-забележимите български предприемачи не само на ХІХ век, но и на всички времена.

Успех в предприемачеството и ранна възрожденска дейност

Търговци и банкери с предприемачески дух, Евлоги и Христо Георгиеви успяват да превърнат предприятието „Пулиеви-Георгиеви” в най-голямата българска търговска фирма през Възраждането с кантори в Галац, Букурещ и Браила и мрежа от търговци и агенти във Франция, Англия, Италия. Приходите им започват да се увеличават от финансови операции. Привърженици на тактиката на мирни дипломатически действия, по време на Възраждането те са сред основателите и водачите на най-голямата и дейна организация на българската едра буржоазия – Добродетелната дружина – и играят важна роля във всичките и политически и благотворителни начинания. Подкрепят с материални средства училища, читалища, църкви, редица дружества и обществени организации. Няма благотворителна инициатива, в която братя Георгиеви да не се включват със значителни суми.

След смъртта на Христо през 1872 г.,  Евлоги Георгиев се установява трайно в Букурещ и поема изцяло ръководството на фирмата, но се включва активно и в обществено-политическия и стопанския живот на Княжество България след Освобождението през 1878 г. Със своята стопанска дейност и връзки, съдейства за развитието на търговията, индустрията и банковото дело: участва с капитали в строителството на железопътната линия Цариброд–Вакарел, построява текстилна фабрика в Карлово, активен дял има в износа на зърнени храни, посредничи на българското правителство за осигуряване на външни заеми.

Евлоги Георгиев – способен инвеститор и щедър дарител

Оценяйки високо значението на просветата и науката за просперитета на нацията,  Георгиев насочва дарителските си жестове в тази област. Редовно издържа стипендианти, отпуска помощи на ученици и студенти за следване в реномирани учебни заведения. Особено внимание отделя на просветното дело в Македония и Одринско и допринася за поддържането на националния дух и самочувствието на българите в тези области. Благотворителната дейност на Евлоги Георгиев е насочена и към подпомагане на пострадалите от войните и бедстващи жители на различни селища из цяла България, нкато проявява специални грижи за своя роден град Карлово.

Живял в продължение на 60 години в Румъния, той прави щедри дарения за просветни дружества и организации. За тази си дейност получава искрената признателност на румънската общественост.

Вещ във финансовите операции, познаващ перфектно законодателството и ползващ се с влияние сред местните власти, Евлоги Георгиев успява да запази и увеличи даренията, направени от други родолюбиви българи. В края на ХІХ в. в неговата банкерска къща се съхраняват капиталите на над 15 заможни българи, като той лично следи за правилното използване на средствата и съдейства за оформянето им като дарителски фондове. Той отпуска заеми и закупува акции, като ръководен принцип в дейността му е стриктното придържане към волята на дарителите.

Георгиев не държал в наличност свободни парични средства. Всичките му капитали се пласирали в различни по вид краткосрочни кредити и банкови операции – главно в посреднически сделки. Под ръководството на съобразителния карловец банкерската къща „Евлогий и Христо Георгиеви” преуспява: през 1839 г. капиталите са 145 000 гроша, а през 1878 г. основният капитал на фирмата е вече 11 631 000 влашки гроша (началния капитал е нараснал 95 пъти!)

Завещанието, което Евлоги Георгиев оставя на България

Евлоги Георгиев умира през 1897 г. в Румъния. Инициативен, опитен, ловък и безкомпромисен търговец, финансист и банкер, Евлоги Георгиев оставя над 23 000 000 милиона лева. И двамата братя нямат преки наследници – основната част от наследството им е завещана за общественополезни цели. С честта и отговорността да бъде универсален наследник е натоварен Иван Евстратиев Гешов, който се грижи за изпълнението на всички разпореждания на завещателя.

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.

Евлоги Георгиев, смятан за най-богатия български търговец и банкер през  ХІХ век, е уверен, че има смисъл да се завещават земи, пари, акции, имоти, за да се изгради една модерна страна. Гешов и генерал Паренсов пишат в спомените си, че „нито едно сериозно начинание, имащо за цел подобрението на България, не минава без него”. С прагматизма на делови човек вярно преценя, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище.

В точка 13 на завещанието изрично е посочено: да се отдели от цялото състояние 6 000 000 лева, вложени в ценни книжа и в недвижими имоти. С доходите от тях да се разпорежда сформираната ефория: тя „…ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името: Братия Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово. Ефорията ще постави в салона на училището портретите ни, а в двора на училището ще въздигне в наша памет две мраморни статуи.“

Георгиев освен това специфизира и какви видове предмети следва да се преподават в това училище – с преимущество са положителните науки, приложими в индустрията. С излишните приходи от училището Георгиев завещава на Ефорията да „изпраща в странство младежи от Карлово и от Македония, за да си усъвършенствуват образованието в някой научен клон, който ще определи Ефорията. Тия младежи след като завършат образованието си да се връщат в Отечеството си и да служат като професори в продължение на четири години. Българското народно събрание ще има право на контрол върху доходите на тоя фонд.”

Функцията на ефорията на новото висше училище

Завещанието конструира и сформирането и дейността на ефорията: „Ефорията, натоварена с отварянето на това училище и управлението на фондовете, предназначени за него, ще се състави както следва: министра на народното просвещение на България и от двама членове, избрани по висшегласие от наследника ми и от изпълнителите на завещанието…Всички членове на ефорията ще се избират за пет годишен срок…Решенията на ефорите ще се издават по висшегласие на присъстващите членове. Никое решение, обаче, не ще се издава, ако не присъстват 2/3 от числото на членовете.”  

През цялото си съществуване ефорията функционира като правителствен инструмент – нейните действия остават свързани с държавата и политическите структури. С всяка правителствена смяна ефорийския състав се подменя с лица от новоуправляващите.  Изпълнението на завещанието се забавя и от продължителни съдебни дела на  разочарованите роднини. Мотивът за оспорване е, че според тях, Гешов е подменил волята на завещателя.

След многогодишни спорове, съществуващото вече Висше училище (създадено на 1 октомври 1889 г.) с юридически, историко-филологически и физико-математически факултет, съгласно тълкуването от страна на ефорията на завещателните разпоредби, се преструктурира с идеята да се разкрият нови факултети.

Строежът на сградата на Софийския университет започва през 1924 г., а 10 години по-късно е завършена. На 16 декември 1934 г., в тържествена обстановка, е  осветено новото университетско здание. Пред фасадата на Ректората са поставени внушителни бронзови фигури на Евлоги и Христо Георгиеви. Автор на скулпторите е Кирил Шиваров. През 1935 г., в противоречие с приетите дотогава законови разпоредби и традиционното уважение към дарителите, Софийски университет приема за свой патрон св. Климент Охридски.

Източник на изображенията: stara-sofia.blogspot.bg, bulgarianhistory.org, manager.bg

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!