Наскоро един професор от Маастрихтския Университет представи свой доклад, в който препоръча висшите училища в България да се намалят до 10, защото „такава била европейската практика“. Аргументът е, че докато не се извърши тази реформа, всяко увеличаване на финансирането за наука няма да постигне търсения резултат и че само чрез такава реформа е възможно българските университети да станат конкурентоспособни на европейските.
Какво показват данните?
Първо, европейската практика въобще не е такава. Второ е пълна лъжа, че намаляването на конкуренцията ще увеличи качеството. Това обаче не пречи масовото мнение в България да е, че „университетите ни са много“. Малко сметки. Според уеб сайта на ЕС в съюза има 3 300 висши училища. Ако приемем грубо, че има 511 милиона души население, това пави едно висше училище на 154 000 души. Това е доста по-малко от лъжата, че били „1 на милион“.
В България има 51 висши училища (според регистъра на МОН) на 7 100 000 души население. Значи ние имаме 1 висше училище на 140 000 души. Не много далеч от истинската европейска практика, нали?
Но това не е всичко. Хубаво е да не се равняваме само по ЕС, но и да разгледаме другите добри практики. Нека погледнем първенеца по брой висши училища в топ 100 на университетите в света – САЩ имат 42, докато ЕС общо има 31 в класацията. Според сайта на Националния център за образователна статистика, в САЩ има 4 724 висши училища при 325 милиона души население. Това прави закръглено нагоре 1 университет на 69 000 души.
Тоест в САЩ има над ДВА ПЪТИ повече университети на глава от населението спрямо България и средното ЕС.
Сега някой естествено ще каже, че има драстични разлики в размерите на университетите. Да, това е вярно – три малки университета може да обучават по-малко хора от един голям. Но и за това има статистика:
- В ЕС съотношението е 1 студент на 41 души население;
- В България съотношението е 1 студент на 30 души население (по данни на НСИ);
- В САЩ съотношението е 1 студент на 16 души население.
Казано с други думи, ние сме между ЕС и САЩ, но по-близо до ЕС. Вероятно това е нормално.
Проблемът не е в броя, а в липсата на конкуренция
Но и това не е всичко. В САЩ около 83% от учените работят в частния сектор. В ЕС говорим за 50%. Това е и една от основните причини САЩ да са много по-напред в сферата на науката и образованието спрямо ЕС – те са много по-пестеливи откъм държавни харчове, а в същото време позволяват образователните им институции да имат много повече приходи.
Ето тук е и разковничето, което можем да потърсим за проблемите в България. Висшите ни училища не са много – проблемът им е, че са предимно държавни! От всички 51 висши училища, едва 13 са частни. Добавете БАН към картинката и ще видите, че при нас процентът е близо до американския, но обърнат наопаки.
Така трябва да стане ясно на медиите, че университетите в България НЕ са много и трябва да спрат да раздухват тази изкуствено създадена тема. Ако броя на университетите бъде съкратен, както често се предлага чрез сливане, това само ще намали конкуренцията, от което още повече ще падне качеството. Проблемът в България се корени в огромната държавна поръчка и вървящата с нея субсидия, която прави така, че всеки който пожелае може да запише прекалено и изкуствено евтино висше образование. А изкуствено евтините и достъпни неща хем излизат скъпо на данъкоплатеца, хем не се ценят достатъчно добре от ползвателя им. Това води до роенето на все повече държавни висши училища и съответно прави трудно съществуването на конкурентни частни такива.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
