На 8 октомври 927 г. Българската православна църква е обявена за автокефална (независима от тази на Византийската империя). Признанието е дадено от византийския император Роман I Лакапин и е част от мирен договор сключен между Византия и България в началото на управлението на цар Петър I, който осигурява тридесет и шест годишен мир след ожесточеното съревнование по времето на цар Симеон Велики. Така Великопреславската патриаршия става първата патриаршия извън Пентархията – православният канон, обявяващ Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим за най-висшите християнски духовни центрове.
Договорът е скрепен чрез брака на цар Петър I и дъщерята на Роман Лакапин – Мария Лакапина, а за първи български патриарх е избран Дамян, епископ на Дърстър (Силистра).
Събитието е кулминация на продължилата близо век християнизация на България, инициирана чрез установяването на църковни институции по византийски модел, обучението на български духовници с цел да заменят гръцките, международното признание на независомостта на българската църквата и нейната мисионерска дейност извън България. Обявяването на българската православна църква за независима може да се счита за върха на т.нар. „златен век“ на българската книжнина и култура по време на Първото българско царство.
Фундаменталната трансформация на българската култура и общество през този период е подпомагана последователно от трима български владетели – Борис I, Симеон Велики и Петър I, и води до забележителни постижения в сферата на църковното изкуство, образованието и архитектурата. Ярък пример за културното развитие на страната по това време е дейността на Преславската книжовна школа, създала крилициата, превела на български ключови християнски текстове и произвела основополагащи за българската духовна литература произведения.
„Затова и аз, презреният, покровителстван, както казах, да преведа от гръцки език на славянски тълкованието на светото евангелие, страхувах се и треперех, като видях слова, по-високи от моето разбиране и сила. Ала после, уплашен от смърт поради непослушанието [си], започнах, без да мога да напиша всичко, но обичайните неделни [евангелски тълкования], молейки за помощ молитвите от всички христолюбци.“
– Константин Преславски, Учително Евангелие, Предисловие
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
