Сбъркани реформи в сбъркана система

Като за добре дошли в новата година, управляващите забъркаха поредната ТЕЛК-каша. Поводът са промъкналите се в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавното обществено осигуряване за 2012 промени в Кодекса за социално осигуряване, които увеличават степента и обхвата на административнонаказателната отговорност, на която подлежат експертите от лекарските комисии, които неправомерно издават/са издали решения.

Едва ли ще е изненадващо, ако именно хората с увреждания се окажат крайната жертва на поредната недомислена и половинчата реформа. Лекарите вече заплашиха с опасността от  затваряне на цели комисии и умишлено понижаване на заветните проценти инвалидност с цел избягването на евентуални последващи санкции. Мотивите им са, че решенията на ТЕЛК се вземат на базата на проведени вече изследвания и поставени диагнози, което прави неуместно вменяването на допълнителна отговорност за евентуални грешки при последващото оценяване на работоспособността.

Причините за кашата, обаче, остават структурни и остават неадресирани. Проблемите в така изградената система за подпомагане на хората с увреждания далеч не се изчерпват с размера на глобите, на които членовете на ТЕЛК подлежат при неправомерно неизпълнение на задълженията си, и контрола, осъществяван от НОИ. Ефективното функциониране на система, която да гарантира максимално целенасоченото разпределение на публичните средства, предполага както наличието на квалифицирани кадри, така и информационна осигуреност, адекватен контрол и ефективно законодателство. Все неща, с които системата за подпомагане на хората с увреждания в България не разполага.

Ниското заплащане на лекарите от експертните комисии (средно по 580 лв. на месец), правно установеното изискване да не заемат друга позиция и слабата атрактивност на работата отблъскват квалифицираните кадри, които предпочитат да търсят реализация в частния сектор. Увеличаването на административния натиск и контрола върху дейността на ТЕЛК заплашва да доведе до глад за кадри в системата, което едва ли ще повиши ефективността ѝ.

Адекватният контрол е неосъществим без необходимата информационна осигуреност под формата на единна система за хората с увреждания. Същата система, която със затаен дъх чакаме от 2007 г. и която май-май няма да дочакаме преди края на 2012 г. Въпреки че НОИ вече има свои представители в комисиите, а в чл. 349 от Кодекса за социално осигуряване и досега имаше предвидени административни глоби за нарушенията при медицинската експертиза, едва 3% от разгледаните над 550 хиляди решения на ТЕЛК/НЕЛК в периода 2006-2011 са обжалвани, а само една трета от тях (т.е. 1%) са доказани за незаконни. Хората от НОИ явно стрелят в тъмното, което е нормално, като се има предвид хроничната липса на информация за отделните бенефициенти.

Така най-накрая стигаме до основния момент, а именно – ефективното законодателство. Освен мотивът за сдобиване със 150-200 лева сигурен месечен доход, освидетелстваният от ТЕЛК инвалид получава редица допълнителни облаги и привилегии, които възникват вследствие от решението на комисията. Такива са безплатните винетки при ползването на системата на републиканските пътища, многобройните данъчни облекчения, по-дългата годишна отпуска при трудов договор, допълнителната правна закрила на пазара на труда, възможността за преждевременно пенсиониране и много други.

Какво може да бъде направено, за да бъдат спрени злоупотребите?

Усилията за провеждане на реформи в системата следва да се насочат не към ограничаването на последствията, а към премахването на причините за тях. Въвеждането на социална оценка (т.е. оценка за индивидуалните нужди на лицето и възможностите му за включване на пазара на труда) и на доходен критерий като задължителна част от процеса на освидетелстване ще намали броя на лицата, които се интересуват от месечния доход и от привилегиите, които статутът им на инвалиди предоставя. Държавната помощ следва да се насочи именно към тези хора с увреждания, които имат нужда от нея, а крайната цел на политиката за интеграция на хората с увреждания следва да е именно гарантирането на способността им за равноправно участие в обществените процеси.

Друг фактор, който подсилва значението на социалната оценка е, че не всички заболявания, които носят процент на инвалидност, правят човек нетрудоспособен. Концепцията за универсален и подчертано медицински подход към определянето на работоспособността  на лицата често става жертва на собствените си проценти и формули, като пренебрегва индивидуалните особеностите и нужди на хората с увреждания.

Въвеждането на индивидуална социална оценка, включваща и доходен критерий, като задължителна част от процеса на определяне на работоспособността ще повиши ефективността при разпределението на публичните средства и ще ограничи възможностите за злоупотреби.

Ако този подход към определянето на работоспособността бъде възприет при бъдещи реформи, може би занапред няма да ставаме свидетели на въоръжени с ТЕЛК-ове инвалиди и придружители, тръгнали към Боровец да карат ски при 50% отстъпка.

–

*Статията е писана за седмичния бюлетин на Инсититута за пазарна икономика. Оригиналата публикация можете да намерите тук.