Начало / Икономика / Икономическа и фискална политика / Кой ще ни даде…информация (за вноса на труд)?

Кой ще ни даде…информация (за вноса на труд)?

През 2025 г. Агенцията по заетостта отчита 49 179 допускания на граждани на трети страни до българския пазар на труда – с 42% повече спрямо предходната година. Зад това число стои една от най-съществените промени на трудовия ни пазар през последните години. Но то не отговаря на най-важните въпроси: колко уникални лица стоят зад отчетените процедури, колко от тях действително са пристигнали, колко са започнали работа и при какви условия, и не на последно място, колко са останали в България?

Тези неизвестни имат значение, защото вносът на труд не се случва във вакуум. Той нараства в момент, когато заявената потребност от работна сила намалява, десетки хиляди регистрирани безработни са без квалификация, а цели региони продължават да поддържат двуцифрена безработица. Същевременно приемът е концентриран предимно в сезонни и нискоквалифицирани дейности, докато броят на специалистите, допуснати със „Синя карта на ЕС“, намалява.

За да се оцени ефектът от тази политика, трябва да знаем къде действително липсват работници, за кои професии, при какво възнаграждение и за колко време. Трябва да знаем и какво се случва след издаването на разрешението: дали човекът започва работа, върху какъв доход се осигурява, дали договорът му е прекратен и дали остава в страната. Днес отделни части от отговора се намират в Агенцията по заетостта, МВР, НАП, НОИ, НСИ и Евростат. Малка част от данните са обществено достъпни. Една унифицирана публична система, която да ги свърже в обща и съпоставима картина би променила това.

Това е особено сериозен дефицит в момент, когато България достига границите на икономическия модел, основан на ниски разходи за труд и дейности с ограничена добавена стойност. Вносът на работници може и да решава временно конкретни дефицити в кадрите, но може и да отлага инвестициите в квалификация, технологии, автоматизация и повишаване на производителността.

Днес публичната картина се крепи почти изцяло на годишните отчети на Агенцията по заетостта, докато ключови звена като Дирекция „Миграция“ към МВР на практика не предоставят публично достъпни систематизирани данни за реалния трудов статус на чужденците. А данните, които все пак излизат, разкриват опасни структурни изкривявания.

АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА

В последния доклад на Агенция по заетостта, за 2025г, има един важен момент, който засяга дългата и тромава обработка на документите за внос на чужденци – тема, по която бизнесът в България традиционно недоволства.

От началото на 2025 има нова електронна платформа (ППИР). Платформата за първи път дава възможност на работодателите да подават заявленията за внос на работници изцяло по електронен път.

През ППИР вече се обработват изцяло дигитално документите за:

  • Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР);
  • Синя карта на ЕС (СК на ЕС);
  • Сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца (СЗ);
  • Вътрешнокорпоративни трансфери (ВКТ);
  • Краткосрочна сезонна заетост до 90 дни.

Въпреки наличието на тази система, подадените по този начин заявления наброяват само 1580. На фона на общо допуснатите лица от трети страни от близо 49 179, електронните представляват само 3,2%.

Друга новост от 2025г. година е премахнатото задължително напускане на страната, за да се поднови или промени сезонна виза на чужденец. Това вече може да се случи за срок до 180 дни. Тази мярка допълнително е спестила административно чакане и е улеснила вноса на работници. От тази възможност са се възползвали 2 864 лица.

Според проучване на Агенцията, общият глад за работна ръка в страната възлиза на 231 123 работници и специалисти (което е близо 8% от цялата заетост в момента).

На хартия гладът за кадри изглежда колосален, но между тези анкетни нагласи и реално отворените позиции на пазара обаче зее огромна пропаст. От една страна, фирмите често надценяват нуждите си в проучванията, но от друга – много работодатели в провинцията и индустрията изобщо са спрели да публикуват официални обяви за нискоквалифициран труд, знаейки, че местни кандидати при тези условия просто няма.

Важно е да се отбележи, че се отчита спад на търсенето на работна ръка с висше образование (-17,8%, -10 581). При средното образование се забелязва същото (15,9%, -24 339). За сметка на това, ръст има в обявената нужда от неквалифициран труд (+8,3%, +4 115).

Графика 1: Търсенето на труд по години според анкетите сред бизнеса на АЗ

Българската икономика в момента масово се преструктурира към по-нискотехнологични, трудоемки сектори, които изпитват глад за „ръце“, а не за „мозъци“. Точно това обяснява и защо бизнесът внася ударно нискоквалифицирани сезонни кадри от Азия. Нещо повече, това се случва за сметка на местното население.

Графика 2: Лица от трети страни допуснати до пазара на труда в България по години

Данните ясно илюстрират мащаба на този процес. През 2025 г. общият брой на допуснатите лица от трети страни скача до 49 179 спрямо 34 720 за предходната година – внушителен ръст от близо 42%, като процентът на отказаните заявления е едва около 3% (1 516 броя).

Този наплив обаче не означава, че държавата е вдигнала ръце от местния пазар. Напротив, Агенцията по заетостта отчита 100% изпълнена цел при активирането на безработни, като е успяла да върне на пазара 65 551 лица от общо 263 190 икономически неактивни (24,9%). Това са с 15 870 повече активирани българи спрямо 2024 г. (+31,9%).

Въпреки тези вътрешни усилия, гладът за кадри се задоволява основно чрез краткосрочна и сезонна заетост, където зададените цели от агенцията са преизпълнени. При краткосрочната заетост (до 3 месеца) за лица от трети страни са регистрирани 23 340 души, което е ръст от 66% и представлява 151% изпълнение спрямо заложения план от 14 000. В тази бройка влизат и 4 211 краткосрочно командировани служители, където ТОП 3 дестинациите са Турция (3 825), Северна Македония (152) и Индия (84). Истинският бум обаче е при сезонните работници до 90 дни, които достигат 19 057 души – скок от 83%. Общо за 2025 г. сезонните работници от трети страни  наброяват 23 268 души.

Графика 3: Произход на сезонните работници през 2025

Пазарният достъп за чужденци като цяло достига 25 839 за 2025 г. (25% ръст на годишна база и 107% изпълнение на заложеното). Споменатата вече възможност за удължаване на престоя от 90 до 180 дни едовела до експлозивен ефект – от скромните 181 случая през 2024 г., през 2025 г. те стават 2 864 (близо 16-кратен ръст), като най-често от нея се възползват граждани на Узбекистан (1 055), Киргизстан (545) и Индонезия (286).

В по-широк план, общият профил на издадените разрешения за чуждестранната работна ръка се доминира от пет ключови държави, чиито кадри се разпределят по специфични ниши:

  • Узбекистан (7 018 души): заети в производството, преработващата промишленост, като сезонни работници, професионални шофьори и строители.
  • Непал (3 934 души): изцяло концентрирани като сезонни и строителни работници.
  • Турция (3 450 души): основно командировани специалисти, инженерно-технически и средно-технически персонал (предимно в строителството), както и сезонни работници.
  • Индия (2 358 души): в преработващата промишленост, като професионални шофьори и строителни работници.
  • Киргизстан (1 691 души): в производството, преработващата промишленост и като сезонни кадри.

РЕГИОНАЛНИЯТ ПАРАДОКС И ВЪТРЕШНИЯТ РЕЗЕРВ

На фона на този засилен внос данните разкриват и сериозни вътрешни диспропорции. В редица области извън големите икономически центрове нивата на безработица остават значително над средните за страната – водещи са Видин (14,5%), Монтана (11,5%) и Силистра (10,6%), като общо в 17 области се отчитат сходни структурни затруднения. По-същественият въпрос е каква е териториалната концентрация на добавената стойност и посоката на капиталовите потоци.

Вместо недостигът на кадри в София и големите индустриални ядра да стимулира естествена децентрализация на производството и работните места към региони с наличен ресурс и по-ниски разходи, икономическият модел продължава да струпва дейност в прегретите центрове като София, Пловдив и Варна. При подобна географска концентрация и нежеланието за инвестиране в човешки и индустриален капитал множество бизнеси прибягват до краткосрочен внос на труд от трети страни. Това обаче намалява натиска за повишаване на заплатите, инвестиции в автоматизация, модерни машини и процеси с по-висока производителност, които биха позволили на бизнесите да процъфтяват в по-малките регионални пазари като тези в Северозапада или по Дунавското крайбрежие.

Общата заявена потребност от работна сила за следващите 12 месеца намалява с 11,8% спрямо проучването от 2024 г., докато допусканията на граждани на трети държави нарастват с 42%. На фона на регионалните различия това поставя въпрос, който общото обяснение „няма хора“ не решава: в кои професии и региони недостигът действително се задълбочава и при какво предложено възнаграждение? Без такава разбивка увеличеният внос остава само отчетен, но причините защо се стига до него остават непълни.

В стремежа да намери работна ръка, държавата разчита и на мерки за събуждане на местните ресурси. По проект „Започвам работа“ за активиране на неактивни лица между 16 и 65 години са привлечени общо 38 662 души от цялата страна. Това число обаче бледнее пред реалната изолация на трудовия пазар. По данни на НСИ и Евростат, само младите хора до 29 години извън заетост и образование (групата NEETs) надхвърлят 130 000 души – концентрирани най-вече в региони с ниска икономическа активност и сред групи с ниско образование. Резултатът е институционален парадокс: бизнесът настоява за ускорен внос на работна ръка от далечни дестинации, докато над сто хиляди българи в най-продуктивната си възраст остават напълно невидими за пазара.

Вътрешният резерв има и конкретен професионален профил. Според отчета през 2025 г. средномесечно са регистрирани 84 107 безработни без квалификация и специалност – 56,3% от всички регистрирани безработни. Именно при неквалифицирания труд работодателите заявяват растящо търсене. Това не означава, че всеки от тези хора може веднага да заеме всяко свободно работно място. Означава обаче, че трябва да знаем какво е разминаването между търсенето и предлагането: местоположение, квалификация, здравословни ограничения, условия на труд или заплащане.

БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА

Възможностите за привличане на хора към българския пазар на труда не се изчерпат само с вътрешния резерв. Другата страна на същия проблем са българите зад граница. Докато за вноса на работници се обсъждат срокове, процедури и административни облекчения, завръщането на наши сънародници изисква отговор на значително по-съществен въпрос: какво точно им предлагаме, за да се завърнат и да останат?

Проектът „Избирам България“ е опит в тази посока. В обобщението за 2025 г. са посочени 3 678 кандидатствали, 1 471 одобрени и 1 874 отхвърлени. Одобрението обаче не е равнозначно на завръщане, а завръщането само по себе си не означава трайно установяване. От тези числа не разбираме колко души действително са започнали работа, в кои области и колко от тях ще останат след приключването на подкрепата.

Тук е необходимо и друго разграничение. Програмата не е предназначена единствено за български граждани, а включва и други допустими групи. Отвъд очакванията, че проект с подобно име би бил насочен изцяло към българската диаспора, неговият реален обхват е значително по-широк.

Правилата за равно третиране дават на работниците от други държави от ЕС достъп до подкрепа за заетост при равни условия с българските граждани.[1] Самият проект допуска лица с български произход, граждани на ЕИП и Швейцария и определени групи чужденци от трети страни. Сред тях са хора с дългосрочно или постоянно пребиваване, с предоставено убежище или международна закрила, както и с временна закрила, които по закон могат да работят у нас без специално разрешение.

Програмата би могла да бъде по-ефективна като се добави мярка за най-малко завършено основно образование в българската образователна система. За училите в български неделни училища в чужбина може да има отделен ред, който отчита завършеното образование в съответната държава и удостовереното обучение по българските предмети.

По проект има заложени средства за езиково обучение. Вместо това, същите могат да се пренасочат към установяване и започване на работа, а кандидатите предварително да доказват владеене на български поне на ниво B1 – чрез документ за най-малко завършено основно образование с обучение на български език, признат сертификат или тест при кандидатстване. Нещо, което би улеснило тяхната реинтеграция на работното място и в България.

При сегашните условия отчетената бройка одобрени кандидати може да включва както завръщащи се български граждани, така и хора, които се установяват тук за първи път. Без разбивка по гражданство, български произход и предишно пребиваване в страната не можем да определим съотношението между тези групи. Следователно общият брой одобрени не може автоматично да се представя като брой завърнали се българи.

Възможен източник на работна ръка е диаспората в Молдова, Сърбия и други близки земи с историческа връзка към България. Потенциалът за привличането им трябва да се изследва, но произходът не е достатъчен, за да се приеме предварително, че тези хора желаят да се преместят или че професионалният им профил съвпада с търсенето и предложените работни условия тук.

Една последователна политика по тази линия би започнала с изграждане на цялостна картина на българската диаспора: къде живее, какви умения е натрупала и при какви условия би обмислила завръщане. Заплатата е една част от отговора. Друга са квалификации, инфраструктура за децата, жилище и предвидима среда. Без такава информация държавата може да отчита обработени заявления, но трудно ще обясни какво е постигнала с тях.

ПОВЕЧЕ РАЗРЕШЕНИЯ, НО КАКВА Е ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ?

През 2025 г. общият брой допуснати граждани на трети държави нараства с 42%, но броят на издадените Сини карти на ЕС спада от 1 101 на 951 – с 13,6%. Синята карта не обхваща всички висококвалифицирани чужденци, но този контраст е достатъчен, за да покаже защо общият брой разрешения не може сам по себе си да се представя като натрупване на повече човешки капитал.

Същият критерий трябва да се приложи и към местните кадри. АгЗ отчита 97 911 сертифицирани лица по дигиталните обучения. Колко от обучените са намерили работа, преминали са към по-квалифицирана длъжност или са повишили дохода си? Именно тези отговори биха показали дали публичният ресурс се превръща в по-висока производителност.

Ако недостигът системно се покрива с още хора, без съпътстващи инвестиции в капитал като средства и способи за автоматизации и подобрена работна среда, рискът е налице да се поддържа и деградира същия нископроизводителен модел, както досега – налице е капанът на средните доходи. Ето защо държавата трябва да проследява динамиката на заплатите, капиталовите инвестиции и производителността в секторите, които внасят труд – за да е ясно дали чуждестранните работници запълват реален структурен дефицит, или просто служат за задържане на възнагражденията ниски.

Относно сезонната заетост, АгЗ посочва, че 96% от договорите са за две групи професии: персонал в сферата на персоналните услуги и работници в селското, горското и рибното стопанство. Основните възнаграждения при тях рядко превишават минималната заплата за съответната година. По-високо платените работници и тези на по-високи позиции в заведения и хотели не надхвърлят 4% от договорите.

Когато основното възнаграждение рядко надхвърля минималното, трябва да се изясни дали недостигът е на хора изобщо, или на хора, готови да приемат предложените от бизнеса условия.

ЗАЩО ЧИСЛАТА НЕ СЪВПАДАТ

Данните за разрешенията, квалификацията и договорените възнаграждения очертават профила на трудовата миграция, но не изграждат единна картина. Знае се, че през 2025 г. по всички процедури са отчетени 49 179 допускания на граждани на трети държави в България. Не се знае обаче колко уникални лица стоят зад тях, колко действително са пристигнали, започнали са работа и са останали за целия разрешен период. Една от причините е, че различните институции и статистически серии измерват различни административни събития.

За 2024 г. НСИ отчита 19 662 първи разрешения за пребиваване на граждани на трети страни с валидност най-малко три месеца. От тях 8 653 са по причина „работа“, а 5 356 са по семейни причини. Работните разрешения в тази конкретна категория нарастват с 33,8% спрямо 2023 г.

Тези 8 653 не представляват всички чужденци, получили достъп до българския пазар на труда през годината. „Първо разрешение“ е конкретна статистическа категория. По методологията на Евростат тя включва и разрешение след прекъсване от поне шест месеца между изтичането на старото и началото на новото. Обичайните подновявания не се превръщат автоматично в нови първи разрешения. Кратките престои под три месеца също остават извън тази основна категория.

На практика тези методологически вратички около подновяването и прекъсването на разрешителните означават, че действителният брой чуждестранни работници у нас вероятно надхвърля официалните данни.

Най-същественият пропуск остава след издаването на документа. Разрешението за работа на трети лица не удостоверява, че действително са пристигнали и са започнали работа. Публичните данни не показват и колко дълго е продължила заетостта, дали трудовото правоотношение е било прекратено и защо. Дали след това лицето е останало в България, напуснало е страната или е преминало към друг работодател или режим.

АгЗ също така пояснява, че поддържа регистър на положителните становища, разрешенията и регистрациите за трудова заетост, но не поддържа данни за трудовите правоотношения на кандидатстващите лица. Договорите се съхраняват сканирани в електронен архив като част от документацията по процедурите. Затова дори базови въпроси за възнагражденията не могат да получат директен отговор от регистъра, а изискват отделно преглеждане на извадка от договори.

Отделен и почти отсъстващ от публичните данни въпрос е каква част от допуснатите работници действително остават на българския пазар на труда. След пълното присъединяване на България към Шенген, придвижването към останалите държави в пространството е по-лесно, макар българското разрешение за пребиваване и работа да не дава автоматично право на заетост в друга държава членка на ЕС. Това не премахва риска част от пристигащите да прекратят първоначалното си трудово правоотношение и да продължат към Централна или Западна Европа, включително за нерегламентирана работа.

Публично достъпните данни не позволяват да се оцени мащабът на подобен „изтичащ поток“. Не се вижда колко от допуснатите лица са осигурявани в България един, три или шест месеца след пристигането си, при колко договорът е прекратен предсрочно и колко вече не се намират в страната. Липсата на тази обратна връзка обаче не пречи на конвейера за разрешителни да продължава да работи на пълни обороти – утъпкания в последните години път на най-малко съпротивление.

На макроикономическо ниво ефектът от субсидирането на бизнеса с евтин външен труд е регресивен, особено в контекста на вече задействания „капан на средните доходи“. Това, което се представя като спасение за пазара на труда, в действителност е механизъм, чрез който шепа браншове да запазят оперативните си печалби без да инвестират в по-висока производителност. Вместо да лекува дефицита на работна ръка, породен от ниското заплащане и лошите условия на труд, този подход просто задълбочава зависимостта на икономиката от нископлатен ръчен труд.

ЛИТОВСКИЯТ ПРИМЕР

А как всъщност може да бъде? Има един добър пример в Европа. Публичният портал „Migration in Numbers“ на EMN Lithuania (Литва) представя леснодостъпни графики, както и суровите данни за чужденците в страната, основанията за пристигане, гражданството, трудовите мигранти и водещите професии.

Графика 4: Работещи чужденци в Литва по години

Графика 5: Професии на работещите чужденци в Литва

Всяка от тези справки осветява различна част от миграционния процес. Гражданството показва откъде се привличат хора, основанието за пристигане разграничава различните миграционни канали, а професионалният профил насочва към конкретните сектори, което в комбинация с концентрацията по област дава по-детайлна картина.

ДЕФИЦИТ НА РАБОТНА РЪКА

Особено важно за адресиране е твърдението, че българската икономиката има дефицит на работници. Какво се има предвид и за какви длъжности става дума? Какви са предложените условия и цена на труда?

Привличането на инженер, професионален шофьор и сезонен работник решава различни проблеми и предполага различни условия на труд, подготовка и задържане на хората. За кои дейности разчитаме на външен труд и какви местни кадри се подготвят за тях, за да не е необходимо това в бъдеще? Част от въпросите, които остават без отговор на високо ниво.

Събирането на различните миграционни данни на едно публично достъпно място има и друга полза: създава условия категориите да бъдат разглеждани в контекст.

Литовският пример е полезен именно като отправна точка за публичното представяне на информацията. Самото наличие на портал не би доказало, че всички административни регистри са свързани или че е проследена реалната заетост на всеки допуснат работник.

За България задачата има поне три части:

  1. Наличните справки да бъдат разбираеми и да станат достъпни на едно място
  2. Липсващата връзка между разрешение, започване на работа и осигурителен доход да бъде изградена и отчетена отделно
  3. Всички тези данни да бъдат ясно и графично представени.

Конкретните справки в литовския портал показват колко по-далеч може да стигне публично представяне на данните. Чужденците са разделени на притежатели на разрешение за постоянно пребиваване, притежатели на разрешение за временно пребиваване и граждани на ЕС и техните семейства. Отделно са представени основанията за издаване или подмяна на временните разрешения: работа, семейно събиране, обучение и други основания. Има разбивки по гражданство, както и отделно представяне на трудовите мигранти и професиите им.

 Графика 6: Произход на лицата, които са получили гражданство в Литва през 2024 г.

Порталът позволява миграцията да бъде разгледана и по региони – както през движението на населението, така и през концентрацията на чужденци в отделните области. Това е особено важно за България, където заявеният национален недостиг на кадри съществува едновременно с висока безработица в редица региони. Чрез наличието на необходимите териториални данни следва въпросът: към кои местни пазари на труда се насочва миграцията?

Публичната картина в Литва не се ограничава до чужденците, които пристигат в страната. Порталът отделя завръщащите се литовски граждани от останалите имигранти и показва от кои държави се прибират. Наред с това се публикуват резултати от ежегодно проучване на външното министерство за нагласите на диаспората. Отделно са изследвани факторите, които биха ги насърчили да го направят: семейството и приятелите, желанието децата им да растат в Литва, възможностите за работа и други. Точно такава информация би позволила и българската администрация да стъпи върху проучени методологии и технически решения.

Литовският модел не събира различни числа само визуално, а запазва връзката им с първоизточника. За всяка справка са посочени периодът, отговорната институция и датата на актуализация. Така информацията от миграционната администрация, службата по заетостта, статистическия институт и централната банка остава разграничена по обхват, но е достъпна през една обща система. Порталът не се ограничава до броя на пристигащите и напускащите: той включва паричните преводи от чужбина, придобиването и загубата на гражданство, отказите за влизане според основанието и установените случаи на незаконно пребиваване. Резултатът е не просто повече публично достъпни данни, а възможност те да бъдат проверявани, сравнявани и използвани в по-нататъчни проучвания от бранша и обществото.

България няма нужда всеки гражданин сам да сглобява отчетите на отделните институции.

КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ТРЯБВА ДА ИМА

На първо място, единният публичен портал трябва ясно да разделя издадените документи от уникалните лица. Първо разрешение, подновяване, смяна на основание, изтичане и отнемане трябва да се отчитат отделно. За всеки показател трябва да бъдат посочени периодът, източникът и точното определение на включените лица и процедури. Така административните действия, свързани с един и същ човек, няма да могат да бъдат разчитани като пристигането на няколко различни работници.

Порталът трябва да показва и какво се случва между издаването на разрешението и реалното участие на пазара на труда: колко лица действително са влезли в страната, колко са започнали работа, колко са сменили работодател или основание за пребиваване и колко са напуснали преди изтичането на разрешения срок.

Необходима е и информация за самата заявена потребност от работници. По професии и региони трябва да се виждат броят на свободните позиции, диапазона на предлаганото възнаграждение, продължителността, през която са останали незаети, и броят на насочените местни кандидати. Само така може да се различи действителният недостиг на хора и умения от недостига на кандидати при конкретно предложени условия.

По специфично порталът като минимум трябва да представя:

  • Общ брой пребиваващи чужденци (уникални лица, а не документи): Разграничени на граждани на ЕС, лица от трети страни с постоянно пребиваване и такива с временно пребиваване.
  • Пълна матрична разбивка на временните разрешения за работа: Едновременна съпоставка на множество филтри, законова процедура (ЕРПР, Синя карта, сезонни, командировани), срок на валидност, сектор и област/община на месторабота.
  • Професии и заплати по договорите: Разбивка по НКПД, но и по конкретни професии, съпоставена с договореното основно и медианно възнаграждение за съответната длъжност.
  • Жизнен цикъл на разрешителните и ротация: Отделно отчитане на първоначално издадени, подновени, повторно издадени на едни и същи лица, изтекли (с проследимост на лицата) и предсрочно отменени разрешителни (с основание).
  • Изпълнение на законовите максимални квоти: Дял на предприятията по сектори и региони, достигнали законовия таван (20% за големи и 35% for малки и средни фирми) за наемане на граждани от трети страни.
  • Прозрачност на трудовите посредници: Какъв дял от чуждестранните работници се наемат директно от работодател и какъв минава през частни посредници и агенции за временна работа.
  • Съпоставка между обявени свободни места и внос на труд: Сравнение по региони и професии между реално обявените свободни позиции (и предлаганите за тях заплати) и издадените разрешения за внос на чужденци.
  • Изходящи парични преводи: Обем на средствата, които работещите в България граждани на трети страни изпращат обратно извън ЕС към родината си.
  • Търсещи и получили международна закрила: Детайлна разбивка на бежанците и лицата с хуманитарен или временен статут по страна на произход и основание за издаване.
  • Трансфери по Дъблинския регламент: Брой върнати и преместени в България лица от други страни членки на ЕС по години и националност.
  • Незаконно пребиваващи лица: Брой установени нелегални мигранти, откази за влизане и изпълнени принудителни мерки за връщане по националност.
  • Българско гражданство (матрица по страна на произход): Брой лица с придобито гражданство (по натурализация, произход, заслуги) и лица с отнето гражданство (заедно с конкретните причини).
  • Карта и профил на българската диаспора: В кои държави са концентрирани българските граждани зад граница, както и отделяне на реално завърналите се българи от чужденците в програми като „Избирам България“.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПУБЛИКУВА ДОСТЪПНО?

Следващата стъпка е единният портал да свърже разрешението за работа с данните за реалната заетост. При ясно правно основание за обмена между институциите и защита на личните данни регистрите на МВР, Агенцията по заетостта, НАП и НОИ трябва да позволяват публикуването на обобщени месечни показатели: колко от получилите разрешение действително са влезли в страната и са започнали работа, колко дълго е продължила заетостта им и върху какъв доход са били осигурявани. Липсата на осигурителни данни сама по себе си не доказва, че човекът е напуснал България, тя показва защо данните за разрешенията, пребиваването и заетостта трябва да бъдат съпоставяни.

За оценка на недостига на работна ръка е нужна съвместна разбивка по гражданство, вид разрешение, срок, икономически сектор, професия по НКПД и област на месторабота. При достатъчно големи групи тя да може да стига и до община. Заплатите трябва да могат да се сравняват при сходна длъжност и работно време. Едва тогава ще има база, върху която да се обсъжда дали вносът запълва конкретен дефицит, или се концентрира в дейности с ниско възнаграждение, високо текучество и ниска добавена стойност.

Отчетността трябва да обхваща и контрола: установени нарушения, прекратена заетост, отнети разрешения и основанията за това. Ако по даден режим се прилагат квоти, трябва да се виждат техният обхват и изпълнение.

В по-широката миграционна картина придобиването на гражданство, международната закрила и установеното незаконно пребиваване също имат място в единния портал, но като отделни категории. Те не могат да служат като заместител на статистиката за трудова миграция. Както броят на установените нарушения не е преброяване на всички неизвестни случаи, така и броят на издадените разрешения не е преброяване на всички работещи чужденци.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Бизнесът има основание да посочва трудностите си при наемане, но неговите непосредствени потребности не могат сами да определят дългосрочната политика на страната. Агенцията по заетостта отчита достъпа до пазара на труда, МВР – разрешеното пребиваване, а приходната администрация – декларираната заетост и доходите. Отговорността тези части да образуват проверима публична картина е на държавата. Иначе разпределените правомощия се превръщат в разпиляна отговорност.

Улесненият внос на работна ръка позволява на фирмите да запълват позиции, без да бъдат изправени пред същия натиск да повишават заплатите и да подобряват условията на труд. Той отслабва и стимула им да инвестират в технологии, автоматизация и капитал, които биха повишили производителността. Именно затова са необходими подробни данни – за да се установи доколко този модел подбива цената на труда и задържа инвестициите в различните сектори и региони. Докато държавата не направи такъв анализ, като минимум настоящият режим за внос на труд не бива да се разхлабва повече.

Предложеният в този анализ портал трябва да осигури основа за този анализ. Той трябва да позволява разграничение между конкретните случаи: къде чуждестранните кадри осигуряват липсващи умения и възможности за развитие и къде трайният недостиг изисква промяна във възнагражденията, условията на труд, обучението или организацията на производството. Същата информация трябва да помага да се прецени къде има смисъл да се инвестира в местните трудови резерви, регионалната свързаност и завръщането на българи от чужбина.

Намираме се на кръстопът. Именно въпросът за информацията се превръща във въпрос за икономическата посока. Моделът на догонване, основан на ниски разходи за труд, аутсорсинг и дейности с ограничена добавена стойност се изчерпа. Пред България стои изборът дали да продължи да търси конкурентоспособност предимно чрез цената и наличността на труда, или да направи ключова производителността чрез нови технологии в областта на изкуствения интелект и индустрията, директна и индиректна автоматизация, и квалификация. Привличането на чуждестранни работници може да подпомогне този преход, но не може да го замести. Успехът на политиката не се измерва с броя издадени разрешения, а с това дали тя допринася за по-производителна икономика, предоставяща устойчиви работни места и по-висок жизнен стандарт.

[1] Регламент (ЕС) № 492/2011, чл. 5 и 7 – съдействие от службите по заетостта и равно третиране на работниците от други държави членки.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Николай Филибев

Николай Филибев е завършил бакалавър по финансова икономика в University of Dundee. Работи като бизнес анализатор в сферата на финансовите услуги. Бил е местен координатор за "Студенти за Свобода" в Шотландия.

Прочети още

Индекс Богатство 2026 г.

Второто издание на „Индекс Богатство на българите“ беше представено на пресконференция в БТА от Стоян Панчев …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *