Чили – тигърът на Южна Америка

Простираща се почти по цялата западна част на Южна Америка, Чили е известна като малка отворена икономика, защитаваща принципите на сводната търговия и свободните пазари. Най-богатата (измерено чрез БВП на глава на населението ) и в много аспекти най-развитата държава в региона. Голяма част от чилийските политики могат да служат като пример.

 

В условията на световна икономическа криза, Южна Америка се справя сравнително добре на фона на развитите държави от Северна Америка и Европа. Силно зависими от богатите находища на природни ресурс, тези страни растяха с бурни темпове  в годините преди кризата, тласкани напред от повишаващите се цени на суровините. Логично, след като балонът в цените на суровините се спука, растежът в региона силно се забави и това помогна да изпъкнат на преден план държави, в които икономическото развитие не е функция единствено на експорта на надценени суровини, но и на правилно водене на държавни политики. Докато икономическата активност в места като Бразилия и Аржентина сериозно се забави през 2012 година, в следствие на протекционистките политики там, то държави като Чили, Перу и Колумбия решиха да се доверят на политиките на свободния пазар, и това без съмнение се оказа правилен ход.

Простираща се почти по цялата източна част на Южна Америка, Чили е известна като малка отворена икономика, защитаваща принципите на сводната търговия и свободните пазари. Най-богатата (измерено чрез БВП на глава на населението ) и в много аспекти най-развитата държава в региона. Голяма част от чилийските политики могат да служат като пример. Въпреки че много критици ще кажат, че икономическото благоденствие се дължи изцяло на факта, че 1/3 от световните резерви на мед се намират в Чили, силният спад в цените на метала, придружен от сериозен икономически растеж в страната, подсказват, че има и нещо друго.

Чили преди Пиночет

Преди военния преврат на генерал Пиночет през 1973 година, Чили е една сравнително бедна държави, управлявана от групи с леви убеждения и жертва на чести военни намеси в политическия живот. Богатите залежи на природни ресурси в страната, до голяма степен успяват да финансират постоянно растящата държава на благоденствието. Очакванията на населението обаче се разминавали с действителността и така през 1970 година, коалиция от четири партии печели изборите и президент на страната става Салвадор Алиенде, първият демократично избран марксист в цяла Латинска Америка. Очаквано политиките на Алиенде са крайно леви – ценови контрол на стоките и услугите, национализация на цели сектори в икономиката, включително на минния, собственост на чуждестранни инвеститори, протекционистки политики и контрол на притокa и отлива на капитали, голямо номинално увеличение в заплатите и др. В началото, всичко това довежда до силно покачване в реалните заплати, големи бюджетни дефицити и ръст в дълговите нива на централната банка.  Последва и силен икономически растеж през 1971 година, който обаче предшества икономическия хаос и безредиците. Инфлацията се покачва неимоверно (стигайки до 473% през 1973), появява се недостиг на много ключови продукти, черните пазари започват да се изникват навсякъде и държавните предприятия да отчитат сериозни загуби. Бюджетният дефицит на страната към 1973 стигна до 25% от БВП, а валутните резерви са пред изчерпване.

Управлението на Пиночет

Повлиян от ескалиращото публично недоволство, но и подкрепен от ЦРУ, генерал Пиночет решава да сложи край на управлението на Алиенде като извършва военен преврат на 11 септември 1973. Пиночет остава на власт в Чили до 1989, като още през 1973 заявява, че си поставя за цел напълно да преобрази страната. Повлиян от либералните идеи на преподаващия по това време в Чикаго, Милтън Фрийдмън, Пиночет дава значителна власт на една група от икономисти завършили Чикагския университет (познати като Chicago Boys) да управляват страната и да го съветват в изготвянето на политики.

 Преходът от социалистическа държава към свободна, отворена икономика е тежък, и в началото на управлението на Пиночет, чилийската икономика не бележи завидни резултати. Въпреки това, трудните реформи успяват да измъкнат държавата от пропастта на бедността и да я насочат по пътя на растежа. Някои от структурните реформи се състоят в: либерализация на пазарите в страната, приватизация на повечето държавни предприятия, постепенно премахване на всички квоти и мита, пренасочване на данъчната тежест от производството към потреблението (с въвеждането на ДДС), пълна приватизация на пенсионната система, частична приватизация на здравната система, изграждането на независима централна банка и др. Въпреки че Пиночет е диктатор и като такъв е упражнявал сила и е избил хиляди чилийци, той е успява да изгради новото лице на страната, която в момента е най-богата държава в Южна Америка.

Чили след Пиночет

След като Пиночет слиза от власт през 1989, управлението на страната се поема от ляво центристко правителство. Подобни на него кабинети са начело на страната до 2010 година, когато изборите печели дясно-центристка коалиция, а за президент е избран завършилият Харвард бизнесмен Себастиан Пиниера. Въпреки че до избирането на Пиниера Чили е управлявана от партии с леви виждания, водените политики могат да се опишат по-скоро като десни. Продължава процесът на приватизация, държавата започва да регистрира бюджетни излишъци, а международната търговия и преките инвестиции стават все по-важна част в икономиката на страната.

Чили днес

Чили  има макроикономически показатели, за които всяка една държава може да мечтае. След малък спад от 1% през 2009 година, БВП на страната расте с 6.1% през 2010 и 6% през 2011 година. Очакванията за тази година са за растеж от 5.5%, значително над заложените в бюджета 5%. Инфлацията е ниска (2.1% към ноември), а реалният растеж на заплатите е над 3% на годишна база. Задлъжнялостта на Чили също е на много прилични нива; дългът на централното правителство се очаква да бъде 11.4% от БВП към края на 2012 година. Растежът в последно време е подхранен от силно вътрешно търсене и растящи преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Силното потребление в страната успя да вкара (чрез импорта) баланса по текущата сметка на страната в дефицит от около 3% от БВП, но този дефицит се компенсира изцяло със силни потоци от чуждестранни инвестиции. През първите девет месеца на годината ПЧИ в страната са 17.8 млрд. долара и се очаква тази година да стигнат над 20 млрд. долара. Инвестициите са основно в минната индустрия и енергетиката (пазарът на производство на електроенергия е първият напълно либерализиран в света). Страната разполага със значителни резерви: валутните  са почти 40 млрд. долара към месец октомври, а фискалните резерви на правителството са малко над 35 млрд. долара. Банковата система е добре капитализирана, реализира големи печалби и нивото на необслужвани кредити е ниско. Чили освен това е доказателство, че на една страна не й е нужно да членува в съюзи за свободна търговия (и в някои случаи да отдава част от сувернитета си) за да търгува свободно с други държави. Латиноамериканският тигър (ягуар) в момента има над 60 двустранни споразумения за свободна търговия с държави по целия свят, което я прави една от най-отворените икономики. Прогнозите също са розови, очаква се продуктът на страната да нарасне с 5% през 2013 година.

Няколко са по-интересните политики в Чили, от които могат и други държави да се поучат. Пенсионната система  е изцяло частна, първата такава в света. Служителите отделят по 10% от своите доходи всеки месец и ги слагат във фонд по свой избор. Така съществува изключителна частна собственост върху средствата на всеки вложител и той/тя може по всяко време да следи какво се случва със средствата. При тази система не съществува такова нещо като дефицит, всеки има своя сметка, чийто размер отговаря на вложенията и възвръщаемостта от инвестициите. Благодарение на така структурираната пенсионна система, нормата на спестяване в страната е много висока, а както всеки знае, това води и до големи инвестиции. Освен това, финансовите пазари в страната са най-развитите в региона, факт отново дължащ се до голяма степен на частната пенсионна система.

 Здравната система в Чили също заслужава адмирации, защото на жителите се дава възможност да избират между държавно и частно здравно осигуряване. Образователната система не е по-назад. Чили е страната с (относително) най-големи частни инвестиции във висшето образование в ОИСР. Както вече казах, енергийният сектор е либерализиран, което е причината и за огромния приток от инвестиции в сектора, като цената на електроенергия варира постоянно, диктувана от търсенето и предлагането, отразяваща реалността, а не празни политически обещания и сенчести договорености.

Бъдещето на Чили

Въпреки че Чили в момента се развива много стабилно, и се очаква да бъде класифицирана като развита икономика до 2020 година (БВП на глава на населението ще мине прага от 22,000 долара), съществуват рискове пред малката южноамериканска държава. Страната зависи от притока на преки чуждестранни инвестиции за създаването на нови работни места и растежа на БВП. Неблагоприятната енергийна матрица на страната, е причината за високата цена на тока, а натискът на множество природозащитни групи води до прекратяването на големи енергийни проекти. Съществува и значителен риск от „тежко приземяване” на Китай. Медта представлява над 50% от износа на Чили като основно тя се изкупува от Китай. Ако най-големият балон в момента, именно Китай, се спука, растежът в Чили значително ще се забави, и приходите в хазната драстично ще намалеят (най-големият производител на мед в света, Коделко, е собственост на чилийската държава). Въпреки наличието на немалко рискове, Чили е поела в правилната посока като в момента се стреми да диверсифицира своята икономика и да се превърне в Силициевата долина в Южна Америка. Това, което можем ние да направим, е да се поучим от успешните политики,,провеждани в Чили, защото прилагането на правилните политики неимоверно води до икономически просперитет.

Източници:

Chile: The Latin American Tiger? HarvardBusinessSchool. March 21, 1999

Banco Central de Chile (www.bcentral.cl)

Instituto Nacional de Estadisticas (www.ine.cl)